Св. Николай Велимирович е проникновен богослов, иерей на Сръбската православна

Св. Николай Велимирович е проницателен богослов, иерей на Сръбската православна черква, възродил монашеския живот и националното благочестие в Сърбия, плодотворен публицист и мъдрец, почетен лекар на няколко влиятелни университета. С право го назовават " Сръбския Златоуст ". 
Откъсът, показан тук, е от неговите " Мисли за положителното и злото ", написани във тип на дневник, издадени за първи път през 1923 година.

(1881-1956)

Пет импулса 

Съществуват пет импулса, движещи хората: персоналната полза и личното наслаждение, фамилните и кръвни връзки, публичните закони, съвестта и възприятието за наличие на Живия Бог. 
Петият подтик е предната отбранителна линия; в случай че човек не я удържи, отстъпва на втората (четвъртият импулс); в случай че не успее да удържи втората линия, отстъпва на третата (третия импулс) и по този начин нататък, до първия. Така протича деградацията на индивида, деградацията и неговата крах. Гибел, тъй като човек може да загуби и последната отбранителна линия. И тогава към този момент не му остава нищо друго, с изключение на тъпото равнодушие към всичко, отчаянието и самоубийството. 

За милосърдието

Нищо не прави индивида толкоз немилосърден, колкото увереността, че никой не е доброжелателен към него. Хората стават немилосърдни, очаквайки, че другите първи ще проявят състрадание към тях. Но погледнете, тъкмо същото чакат и другите от тях! И в това взаимно очакване на състрадание един от различен, всички хора, повече или по-малко, стават немилосърдни. А милосърдието не е изчакваща добродетел, а добродетел, която се стреми да се прояви. Иначе от кое място хората въобще щяха да научат за милосърдието, в случай че Бог пръв не беше показал Своето състрадание? Божието състрадание провокира милосърдието у хората; и в случай че Бог не беше посочил пръв Своето състрадание, светът нямаше да знае даже самата дума състрадание. 

Две нравствености

Нравствеността на дълга е добродетелност на прислужникът и тога. Нравствеността на любовта е нравствеността на индивида. Думата " дълг " е огорчение за любовта. Любовта нищо не дължи. Любовта отдава всичко. Незнанието на дълга е единственото неведение на любовта. Любовта подарява, дългът дава назаем. Любовта простира своята мисъл отвън границите на вселената, по тази причина наподобява, че любовта е безразсъдна. Дългът лимитира своята мисъл с предмети и събития, по тази причина ни наподобява, че дългът е рационален.
Делата на любовта надминават границите на времето, по тази причина наподобява, че любовта е пасивна. Дългът лимитира своите каузи със събития и обстановки, по тази причина наподобява, че дългът е градивен. 
Любовта стои над разделянето на положително и зло. Дългът е неуморимо разграничение на положителното и злото. 
Дъждът, който още не се е излял от облака, не познава разделянето на водата на чиста и мръсна. Само падащите в реката и в локвата капки стават чиста или мръсна вода. Така и любовта, когато падне, дели всичко на положително и зло и всичко мери с аршина на дълга.
Грехът изгонва любовта от нейния бащин дом и довежда дълга в непознатия дом. 

Дистанция 

Дръж всичко на отдалеченост, а душата си приближавай към Бога.
Ако излееш в огъня вода, няма да имаш нито огън, нито вода.
Ако пожелаеш непознатото, а възненавидиш своето, ще загубиш и едното, и другото. 
Ако се приближиш към слугинята като към жена си, няма да имаш нито слугиня, нито жена. 
Ако постоянно пиеш за непознато здраве, ще загубиш своето. 
Ако непрекъснато броиш непознатите пари, все по-малко ще имаш свои. 
Ако преследвайки лисицата, я настигнеш, ще си върнеш петела; в случай че преследвайки мечката, я настигнеш, няма да си върнеш петела и себе си ще погубиш. 

Огледала

Всеки новороден съставлява ново изображение на Бога, леко затъмнено от прегрешението на непослушанието. Тази дребна сянка върху душата на новороденото е същността на неговите разнообразни неприятни пристрастености. Понеже прегрешението на непослушанието пред Бога се демонстрира посредством други грехове, неприятни привички, пороци и пристрастености. Тази дребна сянка върху душата на новороденото е същността на известна податливост към злото. Тъй като броят на тези склонности е огромно, то и трагичните обстановки в живота на индивида са многочислени.

Но Бог е милосърден към всеки човек. Познавайки недъзите на всяка душа, Той я слага в такова състояние, в което тя би могла по-бързо да се излекува, а сянката, която я покрива, да се размени със светлина.
Ако тази сянка е горделивост, Господ слага новородената душа в скромни витални условия, с цел да се научи душата на примирение и да се избави от заплашващата я горделивост.
Ако тази сянка е самолюбие, Господ ще сложи такава душа в състояние, в което ще й бъде по-лесно да се жертва за богатството на другите, било то огромно семейство, общество или родно място.
Ако душата е склонна към обезсърчение, Господ ще я сложи в центъра на най-напрегната работа, където тя няма да има време да се отдава на своята пристрастеност.
Душата, болна от податливост към плътска сласт, ще се окаже там, където няма да може да развива своя недостатък.
Ето за какво постоянно ни се коства, че всичко като че ли не е на мястото си, че търговецът наподобява повече на служител на реда, а служителят на реда - на търговец, монахът - на офицер и офицерът - на духовник, прислужникът - на цар, и назад.

Но без значение от ситуацията, в което Бог слага душите, той непрекъснато следи всяка от тях, подготвен да се притече на помощ със Своите плодородни медикаменти. Колкото в по-тежко състояние се оказва човек, толкоз по-обилна и плодородна е Божията помощ.
Когато пък хората дават воля на своето неодобрение от това състояние, което им е определил Бог, тогава те повтарят прегрешението на Адам - прегрешението на непослушанието. И тогава пристрастеността, със склонността към която са родени, стартира бурно да се развива и превзема индивида. В същите размери, до които пораства човешката пристрастеност, човек стартира да наподобява на тази въплътена в природата пристрастеност - на котка, куче, лисица, вълк... Ако пристрастеността обхване напълно индивида, той ще надмине нейния облик в природата. Човекът-котка става по-егоистичен от котката, човекът-куче по-похотлив от кучето, човекът-вълк по-безжалостен от вълка, индивидът лисица по-хитър от лисицата... 

Казвам ти тези неща, не просто с цел да ги знаеш, а с цел да изпиташ себе си и да намериш в себе си пристрастеността, с която си роден, с цел да схванеш по какъв начин и в каква степен ти си позволил със своето непокорство тя да те завладее. Понеже, когато забие последният час и скритата от маската на плътта душа се оголи, тогава тя ще се покаже в образа на оня звяр, който ти си възпитал в нея.

Три прозореца

За духовния човек в небесата съществуват три прозореца: през първия гледа вярващият разсъдък, вторият е отворен за уповаващото сърце, третият - за любящата душа.
Този, който гледа единствено през един прозорец, вижда единствено една трета от небето. Който гледа през трите по едно и също време, за него небето е отворено напълно.
Света Варвара пробила три прозореца в кулата, в която я заточил нейният баща-езичник, с цел да изповядва своята религия в Светата Троица.
За да се види Божествената Троица в Нейното Единство, ние би трябвало да познаем самите себе си като три в едно. Понеже единствено троица може да съзерцава Троицата.

Мълчанието
За три неща не бързай да разсъждаваш:
за Бога, до момента в който не се утвърдиш във вярата; за непознатите грехове, до момента в който не си спомниш за своите, и за утрешния ден, до момента в който не видиш, че съмва.

Не вярвай на щастието 
Бидейки богат, мисли дали ще можеш почтено да понесеш бедността.
Бидейки благополучен, представяй си по какъв начин с достолепие би трябвало да посрещнеш нещастието.
Когато хората те хвалят, мисли ще можеш ли почтено да понесеш ругатните. 
И през целия си живот мисли по какъв начин почтено да посрещнеш гибелта. 

Равенство
Бог е обич, само че Бог не е тъждество. Равенството би изгонило и справедливостта, и любовта, би изгонило нравствеността.
Обича ли мъжът жена си поради равенството?
И майката обича ли детето си поради равенството?
Нима приятелите се обичат един другиго поради равенството?
Неравенството е основа на справедливостта и подстрекател на любовта.
Докато живее любовта, никой не си спомня за равенството.
Докато царува справедливостта, никой не мисли за тъждество. 
Когато си отиде любовта, хората приказват за правдивост и подразбират тъждество.
Когато след любовта си отиде и справедливостта, стартират да приказват за тъждество и подразбират порочност, т.е. изгонената добродетелност подменят с поквареност.

На гроба на любовта израства правдивост, на гроба на справедливостта пораства тъждество.

Източник:
Снимки: pravoslaven-sviat.org