Св.Наум израства в Мизия. Участва в Моравската мисия на Кирил

Св.Наум израства в Мизия. Участва в Моравската задача на Кирил и Методий. По време на пребиваването си в Рим (края на 867 или началото на 868) е ръкоположен от папа Адриан II за духовник.

 

След гибелта на Кирил (февруари 869 г.) Наум отпътува за Панония и Великоморавия дружно с Методий и другите възпитаници, където взе участие в трагичната битка с немското духовенство. След гибелта на Методий (885) се завръща в България дружно с Климент и Ангеларий.

Радушният банкет на княз Борис I и всестранната поддръжка на българския владетелски двор в Плиска му обезпечават удобни условия за работа. Той става един от най-вдъхновените уредници на Преславската книжовна школа (886-893).

 

През 893 година, когато Климент Охридски става свещеник на Дрембица, Наум напуща Преслав и заема неговото учителското място в региона Кутмичевица в град Девол (дн. фиктивен град в южна Албания) (893 - 900 г.). Около 900 година се отдръпва в манастир край Охрид, където продължава просветителската си активност. През 905 година построява собствен манастир, прочут през днешния ден като " Св. Наум ".

 

На смъртния си одър приема монашеската схима. Умира на 23 декември 910 година Погребан е при северната страна на храма, където мощите му и до момента почиват неоткрити. Скоро по-късно е канонизиран.