Църквата почита на 7 октомври св. мчци Сергий и Вакх
Св. мъченици Сергий и Вакх били уважавани от императора поради тяхната мъдрост и смелост
Светите мъченици Сергий и Вакх живели през третия век. Били поданици на Рим. Имали високо обучение. В зрялата си възраст се отличили като първи сановници при двора на император Максимиан, който ги обичал за тяхната мъдрост в съвещанията по огромните държавни въпроси и за тяхната смелост в боевете. Този, който е желаел да измоли нещо от императора, се обръщал първо за ходатайството на Сергий и Вакх, известни като хора най-близки на владетеля и почитани от всички. Самите Сергий и Вакх малко ценели своето високо състояние пред императорския двор. Те, като християни, мислели единствено за едно - по какъв начин да угодят на Бога.
Предприето било грубо гонение против Църквата. Максимиан се опитал да приложи всички средства, които съгласно него са могли да унищожат в душите на християните вярата в същинския Бог. Той се учудил, като разбрал, че и неговите обичани сановници са християни.
Провеждало се шумно езическо тържество. Императорът се отправил към капището да принесе жертва. Подир него вървели велможите и военачалниците. Максимиан забелязал, че Сергий и Вакх не са пристигнали. Заповядал да ги доведат в капището и да вземат присъединяване в обреда в чест на боговете. Но те отказали и по-късно почнали да увещават императора да се обърне към същинския Бог. Пламнал от яд, Максимиан заповядал да снемат знаците им на високо звание, воинските пояси и пръстени. Императорски чиновници ги облекли в женски облекла и почнали да ги развеждат из града за смях на всички. Но Сергий и Вакх счели не за срам, а за популярност и чест да търпят ругатни поради Христовото име.
Максимиан почнал да ги увещава, само че те останали твърди във вярата си. Въодушевени от обич и религия, умъдрени от Пресветия Дух,
Сергий и Вакх изповядали Спасителя като Единороден Син Божи
Императорът заповядал да ги изпратят при един от източните шефове на име Антиох, прочут със своята свирепост и ненавист към християните. Заповядал му, ако не успее, да ги накаже със гибел. Антиох се почудил, виждайки доведени при него като подсъдими царските велможи, за които знаел, че имат огромна мощ пред императора. Сам той получавал от тях благосклонност. Като разбрал защо са доведени, почнал да ги моли да се отрекат от вярата си. Опитал се да ги заплаши. Но те останали непреклонни.
Антиох заповядал да затворят Сергий в тюрма. За Вакх разпоредил да бъде безпощадно обичай, при което той предал душата си на Бога. Християните скрито го погребали в пещера, в която сами се скривали при гонения.
В тъмницата Сергий скърбял за раздялата си със своя другар Вакх. През нощта Вакх му се явил в светла дреха, със сияещо от небесна наслада лице. Възвестил му, че към този момент е минал към безконечния благословен живот. Той го укрепил за идния героизъм. Сергий почнал радостно да чака гибелта. На другия ден отново го подложили на безчовечен мъчения. И най-сетне бил наказан на гибел. Чул глас от Небето, който го викал при Господа, и радостно навел глава под меча на палача.
Светите мъченици Сергий и Вакх живели през третия век. Били поданици на Рим. Имали високо обучение. В зрялата си възраст се отличили като първи сановници при двора на император Максимиан, който ги обичал за тяхната мъдрост в съвещанията по огромните държавни въпроси и за тяхната смелост в боевете. Този, който е желаел да измоли нещо от императора, се обръщал първо за ходатайството на Сергий и Вакх, известни като хора най-близки на владетеля и почитани от всички. Самите Сергий и Вакх малко ценели своето високо състояние пред императорския двор. Те, като християни, мислели единствено за едно - по какъв начин да угодят на Бога.
Предприето било грубо гонение против Църквата. Максимиан се опитал да приложи всички средства, които съгласно него са могли да унищожат в душите на християните вярата в същинския Бог. Той се учудил, като разбрал, че и неговите обичани сановници са християни.
Провеждало се шумно езическо тържество. Императорът се отправил към капището да принесе жертва. Подир него вървели велможите и военачалниците. Максимиан забелязал, че Сергий и Вакх не са пристигнали. Заповядал да ги доведат в капището и да вземат присъединяване в обреда в чест на боговете. Но те отказали и по-късно почнали да увещават императора да се обърне към същинския Бог. Пламнал от яд, Максимиан заповядал да снемат знаците им на високо звание, воинските пояси и пръстени. Императорски чиновници ги облекли в женски облекла и почнали да ги развеждат из града за смях на всички. Но Сергий и Вакх счели не за срам, а за популярност и чест да търпят ругатни поради Христовото име.
Максимиан почнал да ги увещава, само че те останали твърди във вярата си. Въодушевени от обич и религия, умъдрени от Пресветия Дух,
Сергий и Вакх изповядали Спасителя като Единороден Син Божи
Императорът заповядал да ги изпратят при един от източните шефове на име Антиох, прочут със своята свирепост и ненавист към християните. Заповядал му, ако не успее, да ги накаже със гибел. Антиох се почудил, виждайки доведени при него като подсъдими царските велможи, за които знаел, че имат огромна мощ пред императора. Сам той получавал от тях благосклонност. Като разбрал защо са доведени, почнал да ги моли да се отрекат от вярата си. Опитал се да ги заплаши. Но те останали непреклонни.
Антиох заповядал да затворят Сергий в тюрма. За Вакх разпоредил да бъде безпощадно обичай, при което той предал душата си на Бога. Християните скрито го погребали в пещера, в която сами се скривали при гонения.
В тъмницата Сергий скърбял за раздялата си със своя другар Вакх. През нощта Вакх му се явил в светла дреха, със сияещо от небесна наслада лице. Възвестил му, че към този момент е минал към безконечния благословен живот. Той го укрепил за идния героизъм. Сергий почнал радостно да чака гибелта. На другия ден отново го подложили на безчовечен мъчения. И най-сетне бил наказан на гибел. Чул глас от Небето, който го викал при Господа, и радостно навел глава под меча на палача.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ