Църквата почита на 13 декември св. мчци Евстратий, Авксентий, Евгений, Мардарий и Орест. Св. мчца Лукия девица
Св. мъченици Евстратий, Авксентий, Евгений, Мардарий и Орест не отстъпили от вярата си и били осъдени със гибел
Във времето на страшното гонение против християните при Диоклетиан и Максимиан почнали безредици и безредици в Армения и Кападокия. Царете пратили там двама сановници - Лисий и Агриколай, с заръка да съдят християните колкото може по-строго. Но гонението единствено възбуждало в тях огромна ревнивост.
Св. Презвитер Авксентий дружно с голям брой християни в гр. Саталион били хванати, докарани и затворени в тюрма, с цел да бъдат съдени. В деня, избран за съд, един от най-знатните и богати градски сановници и военачалници - Евстратий, пристигнал в тъмницата и дружно със пандизчиите се отправил на съд при Лисий. Изведнъж Евстратий, като издигнал глас, почнал да слави подвига на християните и да изповядва вярата си в Христа. Лисий заповядал да му снемат знаците на войнското звание и да го подложат на изтезания, само че Евстратий останал здрав и незасегнат. Виждайки това, мнозина от народа почнали да славят Бога на християните. А един от другарите на Евстратий - Евгений, извикал гръмогласно:
- Лисие, и аз съм християнин, и проклевам твоите лъжливи богове!
Лисий заповядал да заловен Евгений и дружно с Евстратий да го отведат в тъмницата.
На другия ден на Лисий предстоял отдалечен път в гр. Никопол. Той заповядал след него да водят и пандизчиите. Те пристигнали по пътя в родния град на Евстратий и Евгений. Един човек на име Мардарий се включил към тях, като викал: " И аз съм християнин! " Отвели всички пандизчии в градската тюрма, а с тях и Мардарий, като известили за него на Лисий. Той ужасно се разгневил и още там осъдил на гибел презвитер Авксентий, който бил посечен с меч, а след това Мардарий и Евгений.
След това Лисий отишъл да направи обзор на войските, които се намирали в града. Между тях забелязал един боец, на име Орест, който го поразил със своята хубост, стройност и сръчност във военните извършения. Но като видял, че на гърдите си носи кръст, Лисий заповядал да заловен боеца и да го турят при другите християни. В гр. Никопол пък голям брой бойци се явили при него, като разгласявали себе си за християни. Вързали и тях и ги затворили в тюрма. Но Лисий се боял да не би смъртното наказване на такова голям брой хора да провокира неспокойствие в народа. Страхувал се и от проявата на Христовата мощ. Най-после той решил да насочи Евстратий и Орест при Агриколай в гр. Севастия (Армения).
Агриколай бил извънредно нечовечен към християните. Но когато видял и чул Евстратий, поискал да го избави и го молел да се поклони престорено на боговете, като му обещавал блага и почести, само че Евстратий останал корав. Той участвал на смъртното наказване на младия боец Орест. След това в тъмницата Евстратий бил утешен посредством визитата на севастийския свещеник св. Власий, от който приел св. Причастие. На другия ден св. страдалец радостно изслушал смъртната присъда. След това влезнал в огнената пещ и безшумно предал душата си.
Във времето на страшното гонение против християните при Диоклетиан и Максимиан почнали безредици и безредици в Армения и Кападокия. Царете пратили там двама сановници - Лисий и Агриколай, с заръка да съдят християните колкото може по-строго. Но гонението единствено възбуждало в тях огромна ревнивост.
Св. Презвитер Авксентий дружно с голям брой християни в гр. Саталион били хванати, докарани и затворени в тюрма, с цел да бъдат съдени. В деня, избран за съд, един от най-знатните и богати градски сановници и военачалници - Евстратий, пристигнал в тъмницата и дружно със пандизчиите се отправил на съд при Лисий. Изведнъж Евстратий, като издигнал глас, почнал да слави подвига на християните и да изповядва вярата си в Христа. Лисий заповядал да му снемат знаците на войнското звание и да го подложат на изтезания, само че Евстратий останал здрав и незасегнат. Виждайки това, мнозина от народа почнали да славят Бога на християните. А един от другарите на Евстратий - Евгений, извикал гръмогласно:
- Лисие, и аз съм християнин, и проклевам твоите лъжливи богове!
Лисий заповядал да заловен Евгений и дружно с Евстратий да го отведат в тъмницата.
На другия ден на Лисий предстоял отдалечен път в гр. Никопол. Той заповядал след него да водят и пандизчиите. Те пристигнали по пътя в родния град на Евстратий и Евгений. Един човек на име Мардарий се включил към тях, като викал: " И аз съм християнин! " Отвели всички пандизчии в градската тюрма, а с тях и Мардарий, като известили за него на Лисий. Той ужасно се разгневил и още там осъдил на гибел презвитер Авксентий, който бил посечен с меч, а след това Мардарий и Евгений.
След това Лисий отишъл да направи обзор на войските, които се намирали в града. Между тях забелязал един боец, на име Орест, който го поразил със своята хубост, стройност и сръчност във военните извършения. Но като видял, че на гърдите си носи кръст, Лисий заповядал да заловен боеца и да го турят при другите християни. В гр. Никопол пък голям брой бойци се явили при него, като разгласявали себе си за християни. Вързали и тях и ги затворили в тюрма. Но Лисий се боял да не би смъртното наказване на такова голям брой хора да провокира неспокойствие в народа. Страхувал се и от проявата на Христовата мощ. Най-после той решил да насочи Евстратий и Орест при Агриколай в гр. Севастия (Армения).
Агриколай бил извънредно нечовечен към християните. Но когато видял и чул Евстратий, поискал да го избави и го молел да се поклони престорено на боговете, като му обещавал блага и почести, само че Евстратий останал корав. Той участвал на смъртното наказване на младия боец Орест. След това в тъмницата Евстратий бил утешен посредством визитата на севастийския свещеник св. Власий, от който приел св. Причастие. На другия ден св. страдалец радостно изслушал смъртната присъда. След това влезнал в огнената пещ и безшумно предал душата си.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ