Св. мъченик Лукилиан до старост бил идолски жрец. Но Господ

Св. страдалец Лукилиан до напреднала възраст бил идолски сановник. Но Господ Бог, Който на всички предлага избавление, му дал да разбере истината. Той схванал пустош на идолите, на които служил толкоз доста години и повярвал в Христа. Вече в преклонни години се възродил за нов живот посредством благодатта на Господа Иисуса Христа и приел свето кръщение. От цялата се душа и с всички мисли той се предал на християнското обучение. Изпълнил се с пламенна обич към Господа и без боязън проповядвал на елини и юдеи за възкръсналия Христос. Това било в град Никодимия, когато езичниците грубо гонели християните. Лукилиан бил упрекнат пред държавната власт, че с проповедта си подкопава устоите на страната и се явява като развартител на народа. Жестоко изтезавали стареца и по-късно го затворили в тюрма.
По същото време там били затворени четири момци: Клавдий, Ипатий, Павел и Дионисий, упрекнати, че изповядват вярата Христова. Те се зарадвали, като видели Лукилиан. Всички дружно прекарвали дните и нощите в беседи за Бога и в пламенна молитва, като се готвели за свещено страдалчество.
Св. свещеномъченик Еразъм Охридски
Св. Еразъм бил родом от Антиохия и живял във време на царете Диоклетиан и Максимиан. Той се подвизавал на Ливанската планина и бил нада...
След известно време те били изправени на съд и тук показали непреклонност в християнските си убеждения и неотстъпчивост във вярата. Те били предадени на нови изтезания, само че Господ по превъзходен метод посочил Своята мощ и берекет. По-късно те били изпратени във Византион, където били наказани на гибел: четирите момци били убити с меч, а светият дъртак Лукилиан бил разпнат на кръст.
Към лика на тези свети мъченици се причислява и девойката Павла. Сираче от детинство, тя се посветила на работа на бедните и страдащите: правила милосърдни каузи, посещавала тъмници, утешавала с помощта си измъчваните християни и превързвала техните рани. По подобен метод тя служила и на св. Лукилиан и другарите му, и участвала при техните премеждия, като в сърцето си молела Бога да поддържа Своите чиновници. Тя отишла след тях в гр. Византион и след мъченическата им гибел погребала телата им. По-късно свети Павла се върнала в Никодимия, гдето продължавала - както и по-рано - да служи на Господа с милосърдни каузи в лицето на по-малките Негови братя.
Скоро езическите управляващи разбрали за нейната активност в духа на християнското обучение и шефът я подложил на страшни изтезания. Ангел Божий я подкрепял във време на мъченията и Божията берекет поддържала непреклонен духа на девойката при нейните премеждия. Най-после тя била отправена във Византион, където била посечена с меч.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).