Църквата почита на 30 октомври св. крал Стефан Милутин, св. свщмчк Зиновий, еп. Егейски, и св. мчца Зиновия
Св. крал Стефан Милутин се отличавал с огромна щедрост на църкви и манастири
Свети крал Стефан Урош II Милутин e един от най-великите сръбски владетели, царувал от 1275 година цели 45 години. Той положил огромни грижи за издигането на Сръбската черква и надминал всички свои прародители по пожертвователност към Църквата и строителство на храмове (построил повече от 40 църкви). Той е бил наследник на крал Стефан Урош I (1243-1276) и на френската принцеса Елена Анжуйска.
Първоначално светите му мощи били защитавани в Банския манастир " Св. Стефан " в Косово, а след Косовската борба през 1389 година били отнесени в близкото село Тренча. Около 1460 година митрополит Стефан ги отнесъл поради проблеми с турците в манастира в Горна баня край София. По-късно светите му мощи са пренесени в София, в митрополитския храм " Св. Неделя ", именуван също " Свети Крал ", където и до през днешния ден са предмет на благоговейна респект.
Св. Зиновий и сестра му св. Зиновия прекарали живота си в киликийския град Ег или Егей
Родителите им били благочестиви хора. Възпитали ги в християнската религия. Те рано останали сираци. В милостини към бедните хора и в свят живот минала младостта им.
Зиновий получил от Бога подарък на чудотворство. Чрез молитва и възлагане на ръце лекувал заболели. Скоро образоваността, чудесата и добродетелите му го популяризирали из цялата област Киликия. Егейските християни го избрали за свещеник.
През време на Диоклетиановото гонение императорският жрец Лисий пристигнал в град Егей, с цел да скланя християните да се отрекат от вярата си. Лисий повикал епископа.
- Аз няма дълго да разговарям с тебе - споделил му Лисий. - Избирай едно от двете - живот или гибел! Живот - в случай че се поклониш на нашите богове. Смърт - в случай че не се откажеш от твоя Бог!
- Живот без Христа е гибел! - твърдо дал отговор свещеник Зановий.
- Да забележим дали ще ти помогне твоят Христос! - споделил сановникът и заповядал грубо да бият епископа.
Започнали жестоки мъчения.
Като разбрала, че брат й страда за Христа, Зиновия се затекла към съдилището. Застанала пред мъчителя и извикала с висок глас:
- Аз съм християнка! Като моя брат изповядвам Господа Бога! Изповядвам Спасителя на света.
Като погледнала внушително сановника, Зиновия траяла:
- Заповядай и мене да мъчат. Искам да умра от идентична гибел с брат си.
Разгневеният богохулник заповядал да сложат нея и брат й на стоманен одър, под който да разпалят огън.
- Е, оказва помощ ли ви вашият Христос? - присмехулно запитал Лисий мъчениците, осмивайки вярата им.
- Той е невидимо с нас - дал отговор светителят Зиновий.
По заповед на разярения римски жрец мъчениците били снети от одъра и хвърлени в казан с кипящ катран. Те и тук останали невредими и пеели хвалебна ария на Бога. Осъдени били на гибел.
Свещеномъченикът Зиновий и блажената му сестра Зиновия били убити с меч. Глас от небето ги повикал към безконечен живот и към нетленни венци. С наслада те предали на Бога душите си. Това станало в 285 г.
Свети крал Стефан Урош II Милутин e един от най-великите сръбски владетели, царувал от 1275 година цели 45 години. Той положил огромни грижи за издигането на Сръбската черква и надминал всички свои прародители по пожертвователност към Църквата и строителство на храмове (построил повече от 40 църкви). Той е бил наследник на крал Стефан Урош I (1243-1276) и на френската принцеса Елена Анжуйска.
Първоначално светите му мощи били защитавани в Банския манастир " Св. Стефан " в Косово, а след Косовската борба през 1389 година били отнесени в близкото село Тренча. Около 1460 година митрополит Стефан ги отнесъл поради проблеми с турците в манастира в Горна баня край София. По-късно светите му мощи са пренесени в София, в митрополитския храм " Св. Неделя ", именуван също " Свети Крал ", където и до през днешния ден са предмет на благоговейна респект.
Св. Зиновий и сестра му св. Зиновия прекарали живота си в киликийския град Ег или Егей
Родителите им били благочестиви хора. Възпитали ги в християнската религия. Те рано останали сираци. В милостини към бедните хора и в свят живот минала младостта им.
Зиновий получил от Бога подарък на чудотворство. Чрез молитва и възлагане на ръце лекувал заболели. Скоро образоваността, чудесата и добродетелите му го популяризирали из цялата област Киликия. Егейските християни го избрали за свещеник.
През време на Диоклетиановото гонение императорският жрец Лисий пристигнал в град Егей, с цел да скланя християните да се отрекат от вярата си. Лисий повикал епископа.
- Аз няма дълго да разговарям с тебе - споделил му Лисий. - Избирай едно от двете - живот или гибел! Живот - в случай че се поклониш на нашите богове. Смърт - в случай че не се откажеш от твоя Бог!
- Живот без Христа е гибел! - твърдо дал отговор свещеник Зановий.
- Да забележим дали ще ти помогне твоят Христос! - споделил сановникът и заповядал грубо да бият епископа.
Започнали жестоки мъчения.
Като разбрала, че брат й страда за Христа, Зиновия се затекла към съдилището. Застанала пред мъчителя и извикала с висок глас:
- Аз съм християнка! Като моя брат изповядвам Господа Бога! Изповядвам Спасителя на света.
Като погледнала внушително сановника, Зиновия траяла:
- Заповядай и мене да мъчат. Искам да умра от идентична гибел с брат си.
Разгневеният богохулник заповядал да сложат нея и брат й на стоманен одър, под който да разпалят огън.
- Е, оказва помощ ли ви вашият Христос? - присмехулно запитал Лисий мъчениците, осмивайки вярата им.
- Той е невидимо с нас - дал отговор светителят Зиновий.
По заповед на разярения римски жрец мъчениците били снети от одъра и хвърлени в казан с кипящ катран. Те и тук останали невредими и пеели хвалебна ария на Бога. Осъдени били на гибел.
Свещеномъченикът Зиновий и блажената му сестра Зиновия били убити с меч. Глас от небето ги повикал към безконечен живот и към нетленни венци. С наслада те предали на Бога душите си. Това станало в 285 г.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ