Св. Кирил е известен в историята на християнската църква както

Св. Кирил е прочут в историята на християнската черква както със своето благочестие и ерудиция, по този начин и с твърдостта, с която защищавал догмите на православната религия срещу лъжеучителя Несторий.
Той се родил в Алескандрия във втората половина на IV в. и живял много дълго в Нитрийската пустиня под управлението на мъдрия и благоверен дъртак Серапион. Чичо му Теофил, архиепископ Александрийски, го извикал при себе си и го направил дякон. Скоро Кирил станал прочут просветител и с добродетелния си живот спечелил всеобщо почитание. След гибелта на Теофил в 412 година той бил определен на архиепископския трон.
Св. Кирил почнал започнал с най-голямо старание да извършва предоставените му отговорности и с неотстъпчивост отстоявал догмите на същинската религия. В това време имало доста безредици и несъгласия ту от почитатели на лъжеучението, ту от евреи, които от ненавист към християните се стремели да провокират безредия в града.
Скоро след избирането си за архиепископ св. Кирил се оповестил срещу подлите дейности на част от евреите, които произвели нощно време умишлена паника и избили голям брой от наизлезлите християни. Тогава и шефът на града Орест посредством рушвет застанал в цифрата на враговете на епископа и направил срещу него донос до императора. Станали безредици в града. Нитрийските монаси, боейки се да не би епископът да се подложи на заплаха, пристигнали в Александрия на помощ.
В това време живеела в Александрия една госпожица, на име Ипатия, уважавана от всички за своята ерудиция и благодетелен живот. Тя била щерка на философа Теон и сама преподавала философия. Тя излязла от къщи, с цел да помири враждуващите. Но разярената навалица се нахвърлила против нея и я умъртвила. Всички тия безредици и вълнения извикали най-строги ограничения срещу жителите на Александрия.
Св. Кирил АлександрийскиБезредиците в града утихнали, само че скоро по-късно се появили нови безредици, които много дълго вълнували мира на Църквата. Несторий, патриарх Цариградски, човек интелигентен, сладкодумен, само че самоуверен и горд, почнал да проповядва, че Иисус Христос се бил родил не Бог, а човек, че Божеството се било съединило с Него при Богоявлението и че заради това, пресвета Дева Мария не следвало да се назовава Богородица. Това ново обучение възбудило доста разногласия. Несторий мощно защищавал своето мнение и разпратил своите проповеди-послания по всякакви страни, градова и манастири.
Св. Кирил бил извънредно наскърбен от това извратяване на истината и счел за нужен собствен дълг твърдо и ревностно да я отстоява. Виждайки, че ереста се популяризира, той написал увещателно обръщение до Несторий и писма до император Теодосий Млади, до сестра му Пулхерия, до римския папа Целестин и до огромните манастири. В тия послания той безапелационно опровергавал мненията на Несторий и излагал християнското обучение за въплътяването на Сина Божий.
Църквата отбелязва Петдесетница
Празникът се назовава по този начин, тъй като това събитие е станало в деня на старозаветния празник Петдесетница. Празникът бил церемониален и наслада...
Несторий в гнева си срещу св. Кирил се стараел да му противодействува и се оплакал от него пред императора. В това време папа Целестин свикал в Рим събор, който осъдил новото лъжеучение и определил да бъде свален Несторий, в случай че той не се откаже от заблужденията си. Св. Кирил поканил да вземат живо присъединяване в разискването на Несториевата разкол йерусалимския и антиохийския първосветители. Той свикал в Александрия събор, който се съгласил с определенията на римския събор. Но ереста продължавала да се популяризира. Посланията на Кирил до Несторий останали безуспешни. Тогава император Теодосий Млади свикал към този момент космополитен събор в град Ефес. Това бил Третият Вселенски събор от 431 година.
Св. Кирил дошъл в Ефес, където се събрали към 200 епископи. Но Несторий не се явил и отказал да подпише, че е склонен с догмите на Цървата, изложени от св. Кирил и пратени му от името на събора. Тогава съборът решил - Несторий да бъде свален. Несторий отхвърлил валидността на това решение, като се позовавал на това, че антиохийският архиепископ Йоан отсъствал от събора. Йоан съзнателно се бавел да пристигна, тъй като държал страната на Несторий и бил враждебно надъхан против Кирил. Като дошъл най-сетне, той се стремял по всевъзможен метод да вреди на Кирил и посредством клюки възбудил срещу него императора. Кирил бил застрашен със събаряне и изгнание и бил арестуван под стража, като всичко понасял с благост и проявявал невероятна неотстъпчивост на духа. Той знаел, че нищо не би трябвало да склони епископа да прави отстъпки в делото на вярата, само че дружно с това бил подготвен да прости персоналните оскърбления и обиди.
Най-после истината спечелила. Св. Кирил се върнал в епархията си, като се оправдал във всичко това, в което се стараели да го обвинят. Несторий пък бил отстранен от Църквата и заточен в Египет, където починал от страшна и мъчителна болест - езикът му бил изяден от червеи.
Грижите и трудовете разстроили здравето на св. Кирил. Той постоянно боледувал и починал в 444 година, като оставил доста съчинения, в които с изясненост и мощ излага догматите на християнското обучение. Освен писмата, в които той отхвърля мнението на Несторий, най-бележити негови съчинения са: Изяснения на Мойсеевото Петокнижие, на пророчествата на Исаия, на дванадесетте дребни пророци, на Евангелията на Йоан и Лука, на посланията, Книга за поклонението с дух и истина, Учението за Света Троица.
© Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 година.