Св. мъченица Анисия
Св. Анисия била родом от гр. Солун. Тя била талантлива с всички земни богатства. Родителите й били положителни, благочестиви и прекомерно богати, проявявали огромни грижи за нейното образование, и тя от детство обикнала Бога повече от всичко на света. С наслада изучавала Неговия закон, старателно се стараела да извършва Неговата воля. Нейният разум и хубост били необикновени; тя бързо напредвала във всички науки и родителите й на могли да се нарадват на щерка си.
Но още от ранна младост Анисия претърпяла огромна тъга: тя се лишила от положителните си родители. След гибелта им тя останала едничка наследница на грамадното имение. Паднало й се насметно количество всевъзможни благосъстояния: парцели, пари, златни и сребърни съдове, многоцветни дрехи, украсени със злато и бисери. Но това благосъстояние не радвало Анисия, а я плашело. Тя знаела, че в благосъстоянието има доста изкушения, че то постоянно възбужда в индивида горделивост и тщеславие и че елементарно отдалечава от Бога. Боейки се от тия изкушения, Анисия непрекъснато молела Бога за помощ, молела Го да я упъти да използва даруваното благосъстояние за изгода, а не за погубване на душата си. Най-после решила да раздаде всичко на бедните. Продавайки имуществото си, тя не определила цената му, а споделила на търговеца:
- Помни, че се продава парцелът, който принадлежи на бедните и сиромасите! И заради това дай такава цена, каквато следва, тъй като Господ обича справедливостта и отплаща по правдивост!
След продажбата Анисия почнала да раздава пари на бедните. Тя посещавала лечебни заведения и затвори, носейки на нещастните великодушни помощи. Но освен с пари пособия Анисия – тя прислужвала на болните, давала им медикаменти, превързвала им раните, служела им с старание и обич. Като раздала благосъстоянието си, тя сама почнала да живее в последна беднотия, като прекарвала дните в работа, а нощите в молитва. В тая доброволна беднотия, измежду ограничения от всевъзможен жанр, тя почувствала повече душевна наслада, в сравнение с мнозина богати в луксозните си дворци, тъй като не благосъстоянието сформира благополучие за индивида, а спокойната съвест и вътрешния мир.
В това време имало извънредно гонение срещу християните и който убивал християнин, не се считал по закона отговорен в ликвидиране. Веднъж Анисия отивала на черква и забелязала на улицата неизмеримо събитие: тоя ден езичниците правили някакъв идолски празник. Един боец видял Анисия и извикал да спре, тъй като желал да я принуди да принесе жертва на идола. Изплашената госпожица се прекръстила. Войникът я запитал:
- Коя си ти и къде отиваш?
Св. четиринадесет хиляди младенци-мъченици, избити от Ирод във Витлеем
Тия почтени юдейски младенци потърпевши поради безначалния Младенец Христос – Сина Божи по заръка на юдейския цар Ирод. Като се в...
Прочети повече
– Аз съм рабиня Христова и ходя на черква – добродушно дала отговор Анисия.
– Няма да те пусна – споделил боецът. – Принеси жертва на нашите богове! – и по-късно я хванал, с цел да я заведе в езическия храм.
Анисия се съпротивила. Тогава той извадил меча си и я умъртвил (298 г.). Самите езичници укорили боеца за неговото жестокосърдие, като видели убитата почтена млада госпожица. Християните с страхопочитание погребали тялото й.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Още от ПРАЗНИЦИ:
Но още от ранна младост Анисия претърпяла огромна тъга: тя се лишила от положителните си родители. След гибелта им тя останала едничка наследница на грамадното имение. Паднало й се насметно количество всевъзможни благосъстояния: парцели, пари, златни и сребърни съдове, многоцветни дрехи, украсени със злато и бисери. Но това благосъстояние не радвало Анисия, а я плашело. Тя знаела, че в благосъстоянието има доста изкушения, че то постоянно възбужда в индивида горделивост и тщеславие и че елементарно отдалечава от Бога. Боейки се от тия изкушения, Анисия непрекъснато молела Бога за помощ, молела Го да я упъти да използва даруваното благосъстояние за изгода, а не за погубване на душата си. Най-после решила да раздаде всичко на бедните. Продавайки имуществото си, тя не определила цената му, а споделила на търговеца:
- Помни, че се продава парцелът, който принадлежи на бедните и сиромасите! И заради това дай такава цена, каквато следва, тъй като Господ обича справедливостта и отплаща по правдивост!
След продажбата Анисия почнала да раздава пари на бедните. Тя посещавала лечебни заведения и затвори, носейки на нещастните великодушни помощи. Но освен с пари пособия Анисия – тя прислужвала на болните, давала им медикаменти, превързвала им раните, служела им с старание и обич. Като раздала благосъстоянието си, тя сама почнала да живее в последна беднотия, като прекарвала дните в работа, а нощите в молитва. В тая доброволна беднотия, измежду ограничения от всевъзможен жанр, тя почувствала повече душевна наслада, в сравнение с мнозина богати в луксозните си дворци, тъй като не благосъстоянието сформира благополучие за индивида, а спокойната съвест и вътрешния мир.
В това време имало извънредно гонение срещу християните и който убивал християнин, не се считал по закона отговорен в ликвидиране. Веднъж Анисия отивала на черква и забелязала на улицата неизмеримо събитие: тоя ден езичниците правили някакъв идолски празник. Един боец видял Анисия и извикал да спре, тъй като желал да я принуди да принесе жертва на идола. Изплашената госпожица се прекръстила. Войникът я запитал:
- Коя си ти и къде отиваш?
Св. четиринадесет хиляди младенци-мъченици, избити от Ирод във Витлеем
Тия почтени юдейски младенци потърпевши поради безначалния Младенец Христос – Сина Божи по заръка на юдейския цар Ирод. Като се в...
Прочети повече
– Аз съм рабиня Христова и ходя на черква – добродушно дала отговор Анисия.
– Няма да те пусна – споделил боецът. – Принеси жертва на нашите богове! – и по-късно я хванал, с цел да я заведе в езическия храм.
Анисия се съпротивила. Тогава той извадил меча си и я умъртвил (298 г.). Самите езичници укорили боеца за неговото жестокосърдие, като видели убитата почтена млада госпожица. Християните с страхопочитание погребали тялото й.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Още от ПРАЗНИЦИ:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ