Солени минерални извори до морето и оригиналното кашу: Световните чудеса на Корон
Сутринта ми стартира с плуване в кръглия басейн, естествено завършен от водите на неповторимия за света солен минерален извор с натурална температура от 38 до 40 градуса, до момента в който слънцето милваше кожата ми, преди да стане жулещо в по-късните часове. Изгледът към морето е впечатляващ под сянката на мангровата гора.
Къде това?
Едно от огромните естествени богаства на Филипините е непознатият у нас остров Корон. Соленият натурален геотермален извор, лекуващ съгласно локалните всички болежки, изключително на опорно-двигателния уред, което към този момент е и научно потвърдено, е в действителност международен уникат.
От пристанището, което е и център на града, явяващ се „ столица ” на острова, километрите са единствено 5, само че по коларския път, лъкатушен сред бараките, в които живеят и търгуват възбедните локални поданици, се пътува към половин час. Независимо дали с дребна кола, миинав, скутерче или колело. Големи возила тук просто не могат да се вижат, тъй като не биха могли да се промушат в обитаемата част на това красиво парченце земя.
На едно от дребното по-широки места, за благополучие, намиращо се баш пред извора, е завършен мини паркинг. Има защита и зад нея каса, където да платите таксата за посещаване. Ако сте с екскурзия, билетът влиза в цената.
Алея под екзотичната мангрова растителност води до беседка, от която е най-красивата панорама, включваща езерото от топла солена вода в зелено, обградено от причудливи скали и гори, и синеещите се нататък под него морски води.
Можете да се преоблечете в беседката или да го извършите на няколкото пейки, или да ги назовем по-точно – места за сядане, към овалния басейн.
Сутринта е най-хубавото време за посещаване, тъй като няма хора или съвсем няма, преди да се изпълни след 10.30-11 часа с туристи.
Така можете да употребявате опцията и да поплувате в езерото от солена и топла като във вана минерална вода. Ако изберете бруст, което е по-разумният съгласно изискванията жанр, загребванията са към 40 от единия край до другия.
Тръгнали от пейките под дърветата, с тези загребвания стигате до завършената стеничка във водата, по която се стичат като мощен душ струи, под които можете да застанете.
А можете и да прекрачите в някой от двата по-малки басейна, оградени от по-високи скали, с цел да се топнете и да постоите релаксирайки.
Стоях 19 минути под естествения душ, а след това прочетох на табелите към езерото, че предпоръчителният период е 10. Все отново водата носи своя енергиен заряд и може да натовари сърцето.
Но не усетих какъвто и да било проблем.
След плуването и релакса, се качих по няколкото стълбички оттатък ръба на басейна до особено завършената в скалите тераска за селфита и сантиментални фотоси, която е направена по този начин, че зад тила ви да остане красивата панорама на езерото и морето, които като че ли преливат едно в друго в фрагментите.
Ако продължите нататък по камъните под мангровите дървета, ще се озовете по пътя към публичната тоалетна, пред която са ситуирани барче и няколко дървени маси и столове.
Някои хора, които си носят храна за пикник, сядат там, други си поръчват нещо разхладително, тъй като тропикът е парещ пояс и температурите са летни от заран до вечер, дори през нощта. И то цяла година.
Събрали цялото успокоение на извора и топлите, преди да станат парещи с напредването на деня лъчи на слънцето, можете да се облечете и да се върнете в града.
Защо да изберете да се потопите в тежката атмосфера на по едно и също време горещото, чак до задушаване място, където температурата се подвига от гъстотата на популацията и дребните бараки, които са превърнати в домове и магазини от локалните?
Единствената причина, за която се сещам е задачата да опитате обичаната ми ядка – кашу. Казват, че то се е пръснало по света точно от този остров.
Кашуто е перлата в кораната на остров Корон, в случай че позволите каламбура!
Това, което локалните назовават „ фабрика ” за кашу – като че ли то е нещо, което се създава, а не се ражда, в действителност е дребен дюкян в съборетина. Препълнен с всевъзможни вариации на тематика кашу.
Когато си купите повече от един пакет, локалните ви и подаряват. Понеже си взех естествено, необработено с каквото и да било, взеха решение да ми дават като бонус карамелизирано. Опитах го и не е неприятно. Но не е и по-добро от недоправеното.
Местните пакетират и пържени банани, и орехи, и всичко друго, което наволя се ражда по дърветата от плодородната им почва.
Всички ядки са с всевъзможни степени на олютяване – азиатците, включително и филипинците си падат много по този тип усет.
Но има и всевъзможни степени на озахаряване, в случай че може по този начин да се каже.
Пликчетата грижливо са подредени по дребните рафтчета.
Въпреки че цените във Филипините са много по-ниски от нашите, в този дюкян, който храни половин град, по никакъв начин не е на ниска цена – да не кажем, че май е и по-скъпо от софийските магазини за ядки.
Но и качеството на оригинала е доста по-високо от предлаганото у нас. Две думи да няма, както се споделяше преди време.
Има ли други забележителности на Корон, с изключение на соления минерален топъл извор и кашуто?
Мъничката каторическа църква, досами магазина, за който ви разказахме, е много симпатична и уютна.
А от нея можете да тръгнете на поход към големия кръст, който е турен на най-високото място на острова и до него водят към този момент не помня какъв брой стълби. Като чух броя, се отхвърлих.
Можете да се разноските до пристанището. До него има необикновено неприятно миришещ битак – единия от островните пазари. Не е целесъобразен за европейци, тъй като мъчно понясат уханията.
Пристанището, на което идват да се доставят с артикули плаващите в близост европейски и американски яхти, видни в далечината, открива панорама към една от другите естествени забележителности.
Погледнат отсам, прилежащият остров наподобява на легнал възнак исполин – като че ли природата е оформила в действителност глава, тяло с стомах, та и с прострени крайници, та дори в средата си извисява леко нещо там, както се майтапят локалните. То се и вижда с просто око.
По спонтанната крайбрежна алея, около акостиралите в близост лодки, катамарани, че и яхти, се стига и до градския пазар, където се търгува всичко – чак до живи животни. Е, тук миризмата към този момент е неописуема и минава към смрад – степени над онази от битака наоколо.
Цялата обиколка на Корон лишава 4 до 6 часа – един прелестен ден, стига температурите да са в границите на естественото, което тук Самсунгът в джоба мери като „ 32, усеща се като 36 ”.
Борис Ангелов
Корон – София
създател: СЛАВА
...
Къде това?
Едно от огромните естествени богаства на Филипините е непознатият у нас остров Корон. Соленият натурален геотермален извор, лекуващ съгласно локалните всички болежки, изключително на опорно-двигателния уред, което към този момент е и научно потвърдено, е в действителност международен уникат.
От пристанището, което е и център на града, явяващ се „ столица ” на острова, километрите са единствено 5, само че по коларския път, лъкатушен сред бараките, в които живеят и търгуват възбедните локални поданици, се пътува към половин час. Независимо дали с дребна кола, миинав, скутерче или колело. Големи возила тук просто не могат да се вижат, тъй като не биха могли да се промушат в обитаемата част на това красиво парченце земя.
На едно от дребното по-широки места, за благополучие, намиращо се баш пред извора, е завършен мини паркинг. Има защита и зад нея каса, където да платите таксата за посещаване. Ако сте с екскурзия, билетът влиза в цената.
Алея под екзотичната мангрова растителност води до беседка, от която е най-красивата панорама, включваща езерото от топла солена вода в зелено, обградено от причудливи скали и гори, и синеещите се нататък под него морски води.
Можете да се преоблечете в беседката или да го извършите на няколкото пейки, или да ги назовем по-точно – места за сядане, към овалния басейн.
Сутринта е най-хубавото време за посещаване, тъй като няма хора или съвсем няма, преди да се изпълни след 10.30-11 часа с туристи.
Така можете да употребявате опцията и да поплувате в езерото от солена и топла като във вана минерална вода. Ако изберете бруст, което е по-разумният съгласно изискванията жанр, загребванията са към 40 от единия край до другия.
Тръгнали от пейките под дърветата, с тези загребвания стигате до завършената стеничка във водата, по която се стичат като мощен душ струи, под които можете да застанете.
А можете и да прекрачите в някой от двата по-малки басейна, оградени от по-високи скали, с цел да се топнете и да постоите релаксирайки.
Стоях 19 минути под естествения душ, а след това прочетох на табелите към езерото, че предпоръчителният период е 10. Все отново водата носи своя енергиен заряд и може да натовари сърцето.
Но не усетих какъвто и да било проблем.
След плуването и релакса, се качих по няколкото стълбички оттатък ръба на басейна до особено завършената в скалите тераска за селфита и сантиментални фотоси, която е направена по този начин, че зад тила ви да остане красивата панорама на езерото и морето, които като че ли преливат едно в друго в фрагментите.
Ако продължите нататък по камъните под мангровите дървета, ще се озовете по пътя към публичната тоалетна, пред която са ситуирани барче и няколко дървени маси и столове.
Някои хора, които си носят храна за пикник, сядат там, други си поръчват нещо разхладително, тъй като тропикът е парещ пояс и температурите са летни от заран до вечер, дори през нощта. И то цяла година.
Събрали цялото успокоение на извора и топлите, преди да станат парещи с напредването на деня лъчи на слънцето, можете да се облечете и да се върнете в града.
Защо да изберете да се потопите в тежката атмосфера на по едно и също време горещото, чак до задушаване място, където температурата се подвига от гъстотата на популацията и дребните бараки, които са превърнати в домове и магазини от локалните?
Единствената причина, за която се сещам е задачата да опитате обичаната ми ядка – кашу. Казват, че то се е пръснало по света точно от този остров.
Кашуто е перлата в кораната на остров Корон, в случай че позволите каламбура!
Това, което локалните назовават „ фабрика ” за кашу – като че ли то е нещо, което се създава, а не се ражда, в действителност е дребен дюкян в съборетина. Препълнен с всевъзможни вариации на тематика кашу.
Когато си купите повече от един пакет, локалните ви и подаряват. Понеже си взех естествено, необработено с каквото и да било, взеха решение да ми дават като бонус карамелизирано. Опитах го и не е неприятно. Но не е и по-добро от недоправеното.
Местните пакетират и пържени банани, и орехи, и всичко друго, което наволя се ражда по дърветата от плодородната им почва.
Всички ядки са с всевъзможни степени на олютяване – азиатците, включително и филипинците си падат много по този тип усет.
Но има и всевъзможни степени на озахаряване, в случай че може по този начин да се каже.
Пликчетата грижливо са подредени по дребните рафтчета.
Въпреки че цените във Филипините са много по-ниски от нашите, в този дюкян, който храни половин град, по никакъв начин не е на ниска цена – да не кажем, че май е и по-скъпо от софийските магазини за ядки.
Но и качеството на оригинала е доста по-високо от предлаганото у нас. Две думи да няма, както се споделяше преди време.
Има ли други забележителности на Корон, с изключение на соления минерален топъл извор и кашуто?
Мъничката каторическа църква, досами магазина, за който ви разказахме, е много симпатична и уютна.
А от нея можете да тръгнете на поход към големия кръст, който е турен на най-високото място на острова и до него водят към този момент не помня какъв брой стълби. Като чух броя, се отхвърлих.
Можете да се разноските до пристанището. До него има необикновено неприятно миришещ битак – единия от островните пазари. Не е целесъобразен за европейци, тъй като мъчно понясат уханията.
Пристанището, на което идват да се доставят с артикули плаващите в близост европейски и американски яхти, видни в далечината, открива панорама към една от другите естествени забележителности.
Погледнат отсам, прилежащият остров наподобява на легнал възнак исполин – като че ли природата е оформила в действителност глава, тяло с стомах, та и с прострени крайници, та дори в средата си извисява леко нещо там, както се майтапят локалните. То се и вижда с просто око.
По спонтанната крайбрежна алея, около акостиралите в близост лодки, катамарани, че и яхти, се стига и до градския пазар, където се търгува всичко – чак до живи животни. Е, тук миризмата към този момент е неописуема и минава към смрад – степени над онази от битака наоколо.
Цялата обиколка на Корон лишава 4 до 6 часа – един прелестен ден, стига температурите да са в границите на естественото, което тук Самсунгът в джоба мери като „ 32, усеща се като 36 ”.
Борис Ангелов
Корон – София
създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ