Сусамът – вкусен и полезен
Сусамът е тревисто растение, което има изключителни качества, потребни за човешкия организъм. Родината му е Африка, намира се по Средиземноморието, , , хубавото е, че в Южна , климатът също разрешава да се отглежда тази по този начин потребна храна.
Това нежно на тип растение, с мънички зрънца, попада в класацията на . Много постоянно изгодите му се подценяват, не е известно измежду огромна част от хората, само че може би в последните години от ден на ден навлиза в кухнята.
Сусамът е прочут от антични времена. Легендите описват, че в миналото боговете са пиели вино, направено от сусамовите семена. Преди към 5 000 години пък в Китай са почнали да култивират сусамовото растение. Първоначално жителите почнали да употребяват сусамовото масло в лампи. Междувременно жителите на започнали да го употребяват за медицински цели. Името на сусама се среща в античен египетски свитък, дружно с други известни лечебни билки и подправки. Персите пък го използавали вместо зехтин.
В приказката „ Хиляда и една нощ “ изразът: „ Сезам, отвори се “, също идва от растението сусам . Зрелият сусам, даже и с леко допиране, се отваря със мощен тропот.
В наши дни семената на сусама се употребяват всеобщо в медицината и в хранително – вкусовата индустрия във всичките му разновидности – бели, жълти, кафяви и даже червени семена. Смилат се на брашно, обработени или необработени се поставят в изработката на хлебни произведения, сладкиши, зърнени храни. Ползват се като фалшификация в разнообразни ястия, приготвени от месо. Благодарение на вкусовите му качества, ястията получават блудкав квус и прелестен мирис.
В японската кухня изключително скъп е черният сусам , като най – благоуханен. Има традиция в заведенията за хранене и заведенията за храненне, на масата с изключение на сол и черен пипер, да се слага и сусам. Гърците пък са измислили необикновено вкусната паста, наречена хумус.
Сусамът както писах по – горе е потребен освен в кулинарията. Със своите скъпи здравословни качества, той е всеобщо публикуван и в медицината. С богатото наличие на желязо, калций, манган, магнезий, цинк, селен и още редица други минерали, протеини и други, зърната на сусама влизат в главното меню на хората, които не употребяват месо и месни артикули. Сусамът също съдържа два типа специфични фибри, наречени лигнани, които подкрепят имунната система и са извънредно потребни за контролиране на холестерола в човешкия организъм, също по този начин контролират и кръвното налягане.
Сусамът работи удобно върху организма при възобновяване от стрес и силови физически натоварвания. Сусамовите семена добре въздействат върху функционалността на бъбреците, черния дроб, перисталтиката на червата.
През Средновековието се е считало, че продължителното всекидневно дъвчене на сусам е потребно за женските органи.
От сусама се прави тахан – паста, която се получава при стриването на семената. Самото название идва от арабски и значи „ сплескан “. Може да се употребява белен и небелен сусам. Таханът също подкрепя имунната система, потребен е при образуване на костната система на децата, работи удобно на нервната система, въздейства извънредно добре на кръвоносната система, стомаха – усъвършенства перисталтиката, въздейства добре при гастрит и язва, защищава от остеопороза, което го прави и наложителна храна за всеки, а в това време е и елементарно усвояем от организма. Самият сусам е извънредно маслодаен. Семената му се пресоват, с цел да се получи олио, което се употребява в кулинарните ястия и произведения.
В последните години, сусамът от ден на ден става прочут на българите и се трансформира в една от постоянно присъстващите подправки на българската софра. У нас се отглежда най-вече в Ивайловградска област.
Това нежно на тип растение, с мънички зрънца, попада в класацията на . Много постоянно изгодите му се подценяват, не е известно измежду огромна част от хората, само че може би в последните години от ден на ден навлиза в кухнята.
Сусамът е прочут от антични времена. Легендите описват, че в миналото боговете са пиели вино, направено от сусамовите семена. Преди към 5 000 години пък в Китай са почнали да култивират сусамовото растение. Първоначално жителите почнали да употребяват сусамовото масло в лампи. Междувременно жителите на започнали да го употребяват за медицински цели. Името на сусама се среща в античен египетски свитък, дружно с други известни лечебни билки и подправки. Персите пък го използавали вместо зехтин.
В приказката „ Хиляда и една нощ “ изразът: „ Сезам, отвори се “, също идва от растението сусам . Зрелият сусам, даже и с леко допиране, се отваря със мощен тропот.
В наши дни семената на сусама се употребяват всеобщо в медицината и в хранително – вкусовата индустрия във всичките му разновидности – бели, жълти, кафяви и даже червени семена. Смилат се на брашно, обработени или необработени се поставят в изработката на хлебни произведения, сладкиши, зърнени храни. Ползват се като фалшификация в разнообразни ястия, приготвени от месо. Благодарение на вкусовите му качества, ястията получават блудкав квус и прелестен мирис.
В японската кухня изключително скъп е черният сусам , като най – благоуханен. Има традиция в заведенията за хранене и заведенията за храненне, на масата с изключение на сол и черен пипер, да се слага и сусам. Гърците пък са измислили необикновено вкусната паста, наречена хумус.
Сусамът както писах по – горе е потребен освен в кулинарията. Със своите скъпи здравословни качества, той е всеобщо публикуван и в медицината. С богатото наличие на желязо, калций, манган, магнезий, цинк, селен и още редица други минерали, протеини и други, зърната на сусама влизат в главното меню на хората, които не употребяват месо и месни артикули. Сусамът също съдържа два типа специфични фибри, наречени лигнани, които подкрепят имунната система и са извънредно потребни за контролиране на холестерола в човешкия организъм, също по този начин контролират и кръвното налягане.
Сусамът работи удобно върху организма при възобновяване от стрес и силови физически натоварвания. Сусамовите семена добре въздействат върху функционалността на бъбреците, черния дроб, перисталтиката на червата.
През Средновековието се е считало, че продължителното всекидневно дъвчене на сусам е потребно за женските органи.
От сусама се прави тахан – паста, която се получава при стриването на семената. Самото название идва от арабски и значи „ сплескан “. Може да се употребява белен и небелен сусам. Таханът също подкрепя имунната система, потребен е при образуване на костната система на децата, работи удобно на нервната система, въздейства извънредно добре на кръвоносната система, стомаха – усъвършенства перисталтиката, въздейства добре при гастрит и язва, защищава от остеопороза, което го прави и наложителна храна за всеки, а в това време е и елементарно усвояем от организма. Самият сусам е извънредно маслодаен. Семената му се пресоват, с цел да се получи олио, което се употребява в кулинарните ястия и произведения.
В последните години, сусамът от ден на ден става прочут на българите и се трансформира в една от постоянно присъстващите подправки на българската софра. У нас се отглежда най-вече в Ивайловградска област.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ