Сурва е обичай, който всеки от нас носи в сърцето

Сурва е бит, който всеки от нас носи в сърцето си – бит, в който от ден на ден младежи желаят да се включат, сподели кметът на Перник Станислав Владимиров. Той бе в село Студена, с цел да види една от младите групи, които са възродили традицията в Пернишко.

Владимиров добави, че когато има толкоз доста младежи, които всяка година се включват в Сурва, приготвят се цяла година и се учат от родителите си, то Сурва ще пребъде. Кметът на Перник съобщи, че фестивалът се трансформира в незаменима емблема освен за града, само че и за страната.

Георги Ваклинов е образец за това по какъв начин традицията се пази и предава в младите фамилии. Той, дружно със брачната половинка си и дребната им щерка, е част от групата в село Студена. „ Продължаваме традицията. Това е нещо, което е в гените ни, в кръвта ни. Докато ги има традициите, ще ни има и нас “, сподели Ваклинов и добави, че посредством традициите съхраняваме родовата памет и демонстрираме кои сме като народ.

Георги Ваклинов влезе в ролята на младоженеца, пристигнал да вземе булката. Преди това той трябваше да се пребори с две „ мечки “.

Боян Боянов е началник на мечкарската група на село Студена. По специалност е пожарникар. Той описа, че групата е основана през 2024 година За втора година те обикалят селото за здраве, а тази година ще създадат дебют на огромния фестивал в Перник.

Боянов разясни, че е имало сурвакарска традиция в Студена, само че това е било преди доста години. Единствените архиви, съхранили сходна информация, са няколко фотоси. Той добави, че тогава групата е била от близо 20 души, а в този момент наброява над 70 индивида, 20 от които са деца. Най-малките участници са на към четиригодишна възраст, а най-възрастният е на 76 години.

За групата от село Студена е особено, че мечкарите и звънчарите са облечени в кожух, черни панталони, бели плетени чорапи и цървули. Сватбарите са с носии, като булката наложително е мъж, преоблечен като жена. Маските са направени от кожа, рога и дърво, като всеки си ги прави самичък, описа още Боян Боянов.

Начело на групата има дървен надпис, който гласи: „ 100 дни село Студена “. Боянов разясни, че надписът идва от легенда, съгласно която в миналото турци минали през селото, само че се задържали 100 дни в него. Така обитаемото място в началото се е наричало „ 100 дни “, а по-късно е преименувано на Студена.