Сцената е едно пространство, без значение дали се свири, пее,

„ Сцената е едно пространство, без значение дали се свири, пее, играе и така нататък За мен е значимо на нея да има живот “, разкрива студентът по актьорско майсторство Георги Манчев. Той е част и от рок бандата със звучното име " Живи и здрави ".  

От дребен Георги е в театралните и музикалните среди, само че постоянно е стоял някак в профил. Не е дете на артист или музикант, а на шивачка, която го учи какъв брой доста би трябвало да обича всичко, което прави. За него НАТФИЗ е подготовка, която го построява като персона. 

„ За мен беше значимо да мина през това не тъй като аз по този начин мислех, а тъкмо противоположното. Научих всичко, което не подозирах, че нуждая се да знам, в доста компресиран интервал “, описа за „ Марица “ Георги. 



" Не скърбя, че пристигнах! " са думите на негов другар, откакто гледал едно студентско зрелище, в което Манчев взе участие. За артиста постоянно е било извънредно значимо да не губи времето на хората, а отзивите им са основен сигнал.

За вдъхновението в живота си твърди, че към този момент не го получава по този начин, както когато е бил дете. Но все пак намира нещо особено и в това време - еднообразно отблъскващо на всички места.

„ Загубата на главната фигура в живота ми в действителност оказа голямо въздействие върху цялостното ми развиване. Може би тъй като не се оправям с проумяването на всичко това, то избива както в театъра, по този начин и в музиката “, твърди Манчев, който се развива и в музикалните среди.

Така бандата “Живи и здрави ” в състав: Александър Кендеров (вокал, кахон), той (тромпет), Михаил Недялков (китара, бас, кахон) и Калин Маринов (китара) се ражда непринудено, вследствие на една обща пристрастеност.

" Всъщност сме Кенди, Манчев, Мишката и Кальо. И в действителност и музиканти не сме, не и професионални. Вярно, Мишката и Манчев са учили в музикални учебни заведения, само че това няма особена заслуга за образуването ни като група и за протичащото се в нея ", изясняват момчетата по изявленията.

Всичко стартира в НАТФИЗ, където и четиримата са студенти по актьорско майсторство в класа на Ивайло Христов. В почивките сред подготовките, в моментите, в които имат потребност да си дадат пауза, да спрат да мислят, в гримьорната един хваща китара, различен - тромпета си, трети - барабани... И по този начин един ден просто си споделят: “Ами хайде да забележим какво ще стане, в случай че ги свирим тия работи в подлеза на Софийския университет “ . Така започва всичко - за малко джобни по празниците. След първото боледуване името на групата просто лъсва. 

„ Отидохме. Свирихме. Зле. И въпреки всичко ни хареса. Истината е, че най-вероятно и критерият ни не е бил изключително висок, имайки поради музикалното ни обучение или по-скоро неналичието на такова ", описват музикантите.

В началото свирят на много очукан кахон, връзват инструментите си към дребни тонколонки, само че след това с изкараните пари купуват микрофон, усилвател на акумулатори, нов кахон и работата стартира да става не чак толкоз несретна. Разширяват репертоара си, само че съгласно тях това са елементи.