Заслужава ли си наистина висшето ви образование
Струва ли си университетът? Някога този въпрос изглеждаше неправилен. В продължение на десетилетия младежите в богатите страни се стичаха към висше обучение. Правителствата популяризират колежа като богатство за обществена подвижност и стопански напредък. Но с повишаването на таксите и стагнацията на приходите на приключилите разочарованието нараства. Проучване на публичното мнение, оповестено от Wall Street Journal на 31 март, демонстрира, че рецесията на доверието се е влошила: 56% от американците имат вяра, че дипломата към този момент не си коства времето и парите.
Струва ли си университетът? Някога този въпрос изглеждаше неправилен. В продължение на десетилетия младежите в богатите страни се стичаха към висше обучение. Правителствата популяризират колежа като богатство за обществена подвижност и стопански напредък. Но с повишаването на таксите и стагнацията на приходите на приключилите разочарованието нараства. Проучване на публичното мнение, оповестено от Wall Street Journal на 31 март, демонстрира, че рецесията на доверието се е влошила: 56% от американците имат вяра, че дипломата към този момент не си коства времето и парите.
За средностатистическия студент това не наложително е в сходство с обстоятелствата. На множеството места, за множеството учeщи, финансовата възвращаемост от висшето обучение остава извънредно добра. И въпреки всичко придобиването на тапия към този момент е по-рисковано. Наградите за най-добре представилите се се усилват, само че тревожно висок дял от студентите виждат негативни резултати от образованието си.
Нови данни, като да вземем за пример данъчни данни, демонстрират тази дисперсия както в никакъв случай до момента. Те могат да проследят какъв брой студенти, които посещават съответни курсове в съответни университети, печелят на по-късен стадий от живота си. След време този подробност ще помогне на учениците да се възползват от най-хубавите. Изборът на предмет и навременното дипломиране имат голямо значение; изборът на образователна институция - в известна степен. Може също по този начин да бъде потребно за държавни управления, изкушени да подхващат ограничения против " стратегиите с ниска стойност ".
Реклама
Бумът на приходите на висшисти стартира през 80-те години в богатия свят. Тогава разликата сред заплатите на хората, които са получили най-малко бакалавърска степен, и тези, които нямат - нормално наричана " колежанска награда " - стартира да нараства. През 70-те години на предишния век един американец с висше обучение печели приблизително с 35% повече от приключил гимназия. До 2021 година това преимущество е повишено до 66%.
Голям дял студенти приключват със степени, които не си костват цената
Напоследък надбавката към заплатите в доста страни или стагнира, или стартира да пада. А тук-там, където студентите си заплащат за образованието, разноските са се повишили. Обучението в Англия скочи от нищо в края на 90-те години на предишния век до 9250 паунда на година, с което стана най-скъпото в богатия свят. В Америка таксата, плащана от средностатистическия студент за бакалавърска степен, се е нараснала от 2300 $ годишно през 70-те години на предишния век до към 8000 $ през 2018 година съгласно Джейсън Абел и Ричард Дейц от Федералния запас на Ню Йорк. (Студентите в държавните университети постоянно заплащат доста по-малко; тези в частните могат да заплащат доста повече.)
И въпреки всичко средностатистическата степен остава скъпа. През 2019 година Абел и Дейц вършат груба оценка на годишната финансова възвращаемост на парите, които типичният американец влага в бакалавърска степен. Заключават, че типичната норма на възвращаемост за бакалавърска степен е към 14%. Това е спад от пика от 16% при започване на века. Но въпреки всичко е значима сума. И е много над 8-9% възвращаемост за американските висшисти през 70-те години, преди заплатите на приключилите и таксите за образование да стартират да порастват. Тези калкулации включват освен такси, само че и парите, които хората биха очаквали да завоюват, в случай че вместо това работят на цялостен работен ден.
Средната стойност обаче крие доста необятен диапазон от резултати. Доскоро икономистите, които се стремяха да разпознават печелившите и губещите, бяха най-вече лимитирани до изследвания. Тенденцията в този момент е държавните управления като тези на Англия и Норвегия да оферират солидни, анонимни бази данни, показващи действителните доходи за милиони студенти. Това прави доста по-лесно сравняването на сходни хора. Дезагрегираните данни разкриват, че огромен дял студенти приключват със степени, които не си костват цената.
Източник: Reuters Реклама
В Англия 25% от приключилите мъже и 15% от дамите ще приберат по-малко пари през кариерата си, в сравнение с връстниците си, които не са получили тапия, съгласно изследователската организация Институт за фискални проучвания (IFS). Америка разполага с по-малко изчерпателни данни, само че стартира да разгласява данни на студентите в хиляди институции, които не съумяват да завоюват повече от междинния приключил гимназия възпитаник. Шест години след записването 27% от студентите в характерен четиригодишен университет не съумяват да го създадат, пресмятат откриватели от Georgetown University във Вашингтон. В дългата опашка, включваща най-лошите 30% от две- и четиригодишните институции в Америка, повече от половината хора, които се записват, изостават по този индикатор.
Оставането без никаква подготовка е явен метод да сте на огромна загуба. Отнемането на повече време от нормално за довеждане докрай също унищожава цената (защото изяжда години, които другояче биха били прекарани в работа на цялостен работен ден). И двата резултата са постоянно срещани. В богатия свят по-малко от 40% от хората, които учат за бакалавърска степен, приключват своите курсове за упования брой години. Около една четвърт към момента нямат подготовка три години по-късно.
Колко е значимо какво се учи
Изборът на верния предмет е от решаващо значение за увеличение на опцията за печелене на средства след довеждане докрай на образованието. Отрицателната възвращаемост е най-вероятна за британците, които учат креативен изкуства (по-малко от 10% от мъжете вършат позитивна възвращаемост), обществени грижи и селско стопанство. Досега най-добре печелещите дипломи в Америка са инженерни, компютърни науки и бизнес насочени. Отрицателните резултати наподобяват изключително евентуални за музиката и образните изкуства. Използването на наличните данни в Америка за предугаждане на приходите през целия живот по стратегии не всеки път подсигурява акуратност. Но Престън Купър от мозъчния концерн Freopp твърди, че повече от една четвърт от стратегиите за бакалавърска степен в Америка ще доведат до негативна възвращаемост за множеството записани студенти.
Това, което изучавате, нормално е по-важно от това къде го вършиме. Това идва с предизвестия: най-лошите колежи и университети дават на студентите дребна стойност, каквото и да преподават. Но приблизително хората, които се запишат в държавните университети на Америка, получават по-добра възвращаемост през целия си живот, в сравнение с студентите, които отиват в по-престижните частни университети, считат откривателите от Джорджтаун. Високите такси в частните университети са една от аргументите за това.
Струва ли си университетът? Някога този въпрос изглеждаше неправилен. В продължение на десетилетия младежите в богатите страни се стичаха към висше обучение. Правителствата популяризират колежа като богатство за обществена подвижност и стопански напредък. Но с повишаването на таксите и стагнацията на приходите на приключилите разочарованието нараства. Проучване на публичното мнение, оповестено от Wall Street Journal на 31 март, демонстрира, че рецесията на доверието се е влошила: 56% от американците имат вяра, че дипломата към този момент не си коства времето и парите.
За средностатистическия студент това не наложително е в сходство с обстоятелствата. На множеството места, за множеството учeщи, финансовата възвращаемост от висшето обучение остава извънредно добра. И въпреки всичко придобиването на тапия към този момент е по-рисковано. Наградите за най-добре представилите се се усилват, само че тревожно висок дял от студентите виждат негативни резултати от образованието си.
Нови данни, като да вземем за пример данъчни данни, демонстрират тази дисперсия както в никакъв случай до момента. Те могат да проследят какъв брой студенти, които посещават съответни курсове в съответни университети, печелят на по-късен стадий от живота си. След време този подробност ще помогне на учениците да се възползват от най-хубавите. Изборът на предмет и навременното дипломиране имат голямо значение; изборът на образователна институция - в известна степен. Може също по този начин да бъде потребно за държавни управления, изкушени да подхващат ограничения против " стратегиите с ниска стойност ".
Реклама
Бумът на приходите на висшисти стартира през 80-те години в богатия свят. Тогава разликата сред заплатите на хората, които са получили най-малко бакалавърска степен, и тези, които нямат - нормално наричана " колежанска награда " - стартира да нараства. През 70-те години на предишния век един американец с висше обучение печели приблизително с 35% повече от приключил гимназия. До 2021 година това преимущество е повишено до 66%.
Голям дял студенти приключват със степени, които не си костват цената
Напоследък надбавката към заплатите в доста страни или стагнира, или стартира да пада. А тук-там, където студентите си заплащат за образованието, разноските са се повишили. Обучението в Англия скочи от нищо в края на 90-те години на предишния век до 9250 паунда на година, с което стана най-скъпото в богатия свят. В Америка таксата, плащана от средностатистическия студент за бакалавърска степен, се е нараснала от 2300 $ годишно през 70-те години на предишния век до към 8000 $ през 2018 година съгласно Джейсън Абел и Ричард Дейц от Федералния запас на Ню Йорк. (Студентите в държавните университети постоянно заплащат доста по-малко; тези в частните могат да заплащат доста повече.)
И въпреки всичко средностатистическата степен остава скъпа. През 2019 година Абел и Дейц вършат груба оценка на годишната финансова възвращаемост на парите, които типичният американец влага в бакалавърска степен. Заключават, че типичната норма на възвращаемост за бакалавърска степен е към 14%. Това е спад от пика от 16% при започване на века. Но въпреки всичко е значима сума. И е много над 8-9% възвращаемост за американските висшисти през 70-те години, преди заплатите на приключилите и таксите за образование да стартират да порастват. Тези калкулации включват освен такси, само че и парите, които хората биха очаквали да завоюват, в случай че вместо това работят на цялостен работен ден.
Средната стойност обаче крие доста необятен диапазон от резултати. Доскоро икономистите, които се стремяха да разпознават печелившите и губещите, бяха най-вече лимитирани до изследвания. Тенденцията в този момент е държавните управления като тези на Англия и Норвегия да оферират солидни, анонимни бази данни, показващи действителните доходи за милиони студенти. Това прави доста по-лесно сравняването на сходни хора. Дезагрегираните данни разкриват, че огромен дял студенти приключват със степени, които не си костват цената.
Източник: Reuters Реклама
В Англия 25% от приключилите мъже и 15% от дамите ще приберат по-малко пари през кариерата си, в сравнение с връстниците си, които не са получили тапия, съгласно изследователската организация Институт за фискални проучвания (IFS). Америка разполага с по-малко изчерпателни данни, само че стартира да разгласява данни на студентите в хиляди институции, които не съумяват да завоюват повече от междинния приключил гимназия възпитаник. Шест години след записването 27% от студентите в характерен четиригодишен университет не съумяват да го създадат, пресмятат откриватели от Georgetown University във Вашингтон. В дългата опашка, включваща най-лошите 30% от две- и четиригодишните институции в Америка, повече от половината хора, които се записват, изостават по този индикатор.
Оставането без никаква подготовка е явен метод да сте на огромна загуба. Отнемането на повече време от нормално за довеждане докрай също унищожава цената (защото изяжда години, които другояче биха били прекарани в работа на цялостен работен ден). И двата резултата са постоянно срещани. В богатия свят по-малко от 40% от хората, които учат за бакалавърска степен, приключват своите курсове за упования брой години. Около една четвърт към момента нямат подготовка три години по-късно.
Колко е значимо какво се учи
Изборът на верния предмет е от решаващо значение за увеличение на опцията за печелене на средства след довеждане докрай на образованието. Отрицателната възвращаемост е най-вероятна за британците, които учат креативен изкуства (по-малко от 10% от мъжете вършат позитивна възвращаемост), обществени грижи и селско стопанство. Досега най-добре печелещите дипломи в Америка са инженерни, компютърни науки и бизнес насочени. Отрицателните резултати наподобяват изключително евентуални за музиката и образните изкуства. Използването на наличните данни в Америка за предугаждане на приходите през целия живот по стратегии не всеки път подсигурява акуратност. Но Престън Купър от мозъчния концерн Freopp твърди, че повече от една четвърт от стратегиите за бакалавърска степен в Америка ще доведат до негативна възвращаемост за множеството записани студенти.
Това, което изучавате, нормално е по-важно от това къде го вършиме. Това идва с предизвестия: най-лошите колежи и университети дават на студентите дребна стойност, каквото и да преподават. Но приблизително хората, които се запишат в държавните университети на Америка, получават по-добра възвращаемост през целия си живот, в сравнение с студентите, които отиват в по-престижните частни университети, считат откривателите от Джорджтаун. Високите такси в частните университети са една от аргументите за това.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ