Разкриха тайната защо римският бетон издържа хилядолетия
Строителна площадка на близо 2000 години, датираща от разрушаването на Помпей през 79 година, разкри нови доказателства за тайната зад свръхиздръжливия римски бетон.
Миналата година археолози откриха под вулканичната пепел изцяло непокътната строителна площадка – необичаен миг, „ заледен “ във времето. На нея има подредени материали, в това число съставките за фамозния бетон, употребен в паметници като Пантеона, чийто купол стои недокоснат от хилядолетия.
Нов разбор демонстрира, че тайната е техника, която материалознателят Адмир Масич от MIT назовава „ горещо разбъркване “. Тя включва непосредствено разбъркване на вулканичната пепел (позолан) с негасена вар, която при контакт с вода генерира висока температура.
„ Горещото разбъркване има два огромни плюса “, изяснява Масич. „ Първо, високата температура разрешава възникването на реакции, невъзможни при потребление единствено на гасена вар. Второ, доста форсира втвърдяването и разрешава по-бързо строителство. “
Третото, решаващо преимущество е, че останалите части вар (варови кластове) дават на бетона изумителна дарба за самовъзстановяване. Когато бетонът се напука, пукнатините се насочват към варовите кластове. Водата реагира с тях и образува калциев разтвор, който се втвърдява като калцит и „ залепва “ пукнатината. Затова римските структури са претърпели трусове, вулкани и епохи на ерозия.
Но техниката не дава отговор на описанието, обещано от Витрувий в трактата De architectura, който приказва за гасене на варта във вода преди смесването ѝ. Този способ обаче не основава варови кластове – факт, който дълго озадачава учените.
Материалите от Помпей вземат решение загадката: изотопният разбор сподели авансово смесени сухи съставки – позолан, негасена вар и варови кластове. Микроскопските проби разкриват всички белези на горещото разбъркване.
„ Стабилните изотопи ни разрешиха да проследим реакциите и да отличим горещо смесената вар от гасената вар, разказана от Витрувий “, споделя Масич. Изводът: римляните смилали негасената вар, смесвали я суха с вулканична пепел и едвам след това добавяли вода.
Това не значи, че Витрувий бърка – евентуално разказва различен способ. Но най-издръжливият бетон явно е бил артикул на горещото разбъркване.
Днес бетонът е един от най-използваните строителни материали, само че надалеч не е толкоз резистентен, а производството му е нездравословно за околната среда. Подобряването на неговата устойчивост може да го направи доста по-устойчив.
„ Не желаеме да копираме римския бетон, а да пренесем няколко реда познание в актуалното строителство “, споделя Масич, който към този момент е основал компания за тази цел. „ Самовъзстановяващи се материали – това е фантазията. “
Превод: GlasNews.bg
Миналата година археолози откриха под вулканичната пепел изцяло непокътната строителна площадка – необичаен миг, „ заледен “ във времето. На нея има подредени материали, в това число съставките за фамозния бетон, употребен в паметници като Пантеона, чийто купол стои недокоснат от хилядолетия.
Нов разбор демонстрира, че тайната е техника, която материалознателят Адмир Масич от MIT назовава „ горещо разбъркване “. Тя включва непосредствено разбъркване на вулканичната пепел (позолан) с негасена вар, която при контакт с вода генерира висока температура.
„ Горещото разбъркване има два огромни плюса “, изяснява Масич. „ Първо, високата температура разрешава възникването на реакции, невъзможни при потребление единствено на гасена вар. Второ, доста форсира втвърдяването и разрешава по-бързо строителство. “
Третото, решаващо преимущество е, че останалите части вар (варови кластове) дават на бетона изумителна дарба за самовъзстановяване. Когато бетонът се напука, пукнатините се насочват към варовите кластове. Водата реагира с тях и образува калциев разтвор, който се втвърдява като калцит и „ залепва “ пукнатината. Затова римските структури са претърпели трусове, вулкани и епохи на ерозия.
Но техниката не дава отговор на описанието, обещано от Витрувий в трактата De architectura, който приказва за гасене на варта във вода преди смесването ѝ. Този способ обаче не основава варови кластове – факт, който дълго озадачава учените.
Материалите от Помпей вземат решение загадката: изотопният разбор сподели авансово смесени сухи съставки – позолан, негасена вар и варови кластове. Микроскопските проби разкриват всички белези на горещото разбъркване.
„ Стабилните изотопи ни разрешиха да проследим реакциите и да отличим горещо смесената вар от гасената вар, разказана от Витрувий “, споделя Масич. Изводът: римляните смилали негасената вар, смесвали я суха с вулканична пепел и едвам след това добавяли вода.
Това не значи, че Витрувий бърка – евентуално разказва различен способ. Но най-издръжливият бетон явно е бил артикул на горещото разбъркване.
Днес бетонът е един от най-използваните строителни материали, само че надалеч не е толкоз резистентен, а производството му е нездравословно за околната среда. Подобряването на неговата устойчивост може да го направи доста по-устойчив.
„ Не желаеме да копираме римския бетон, а да пренесем няколко реда познание в актуалното строителство “, споделя Масич, който към този момент е основал компания за тази цел. „ Самовъзстановяващи се материали – това е фантазията. “
Превод: GlasNews.bg
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ