Строителна бригада е забелязана в запустялата и рушаща се сграда

Строителна бригада е видяна в запустялата и рушаща се постройка на паметната чалготека „ Син Сити “.
Бившата Мека на чалгата на бул. „ Христо Ботев “ в София от десетилетие е оставена произвола на ориста, само че дните ѝ наподобява са преброени, написа Lupa.bg.
Иначе няма никакво пояснение за нашествието на бригада служащи в горялата преди 4 години постройка.
„ Син Сити “ се трансформира в чалготека при започване на века и работи като такава до 2015 година. Оттогава стартира интервалът на муден разпад.
Сградата гори няколко пъти откогато е оставена на произвола на ориста.
Някъде по това време притежателят ѝ - Красимир Георгиев разгласи желанието си на мястото на някогашната дискотека да построи петзвезден хотел.
От 2009 година постройката е с понижен статут на Паметник на културата, което значи, че срутване е възможно, като новопостроената постройка би трябвало да съдържа детайли от фасадата на остарялата. Това някак звучи невероятно предвид на последните събития. В последните години гори и се разпада.
Великолепната постройка е дело е на арх. Никола Лазаров – същият, на който изискуем редица прелестни жилищни и публични здания, останали като скъпо завещание, с което можем да се гордеем. Част от най-известните му шедьоври са Военният клуб, домът на доктор Георги Калинков на ул. „ 11 август “, домът на доктор Димитър Моллов на пл. „ Народно заседание “ (останал без мансардата и купола, разрушени при бомбардировките над София), Театърът във Варна, Софийската окръжна палата, зданията на Фархи (ул. „ Алабинска “) и Гендович (до Народния театър). Почеркът му дава неповторимия образ на Варна – архитектурната среда в града е украсена от къщата на Петко Бакърджиев, забележителната къща на аптекаря Ради Русев, хотел „ Роял “ на ул. „ Охрид “ и доста други. Творчеството на арх. Лазаров се отличава с богата украса – барокови форми, дъгови фронтони, кули, балюстради и прочие За жал българите при започване на предишния век и тези, живеещи през днешния ден, са два разнообразни народа, разграничени от цяла цивилизация между тях. Това, което първите са градили, вторите се пробват с всевъзможни дейности да разрушат.
Едно от творенията му – постройката на летния спектакъл „ Нова Америка “, се отличава с липса на шанс.
Сградата е издигната през 1900 година и при започване на живота си преуспява като бирария, всяка вечер е претъпкана с аудитория – Янко Петров основава кебапчийница с сцена, на която италиански и български трупи забавляват посетителите. Макар да служи на първо място за развлечение и изразходване на бира, просторното помещение постоянно се употребява за срещи и конгреси. По-късно се преобразува в летен спектакъл с градина. През Първата международна война театърът е реквизиран за склад. След гибелта на Янко Петров, тогавашен притежател, парцелът минава в ръцете на брат му Григор, единствен негов правоприемник. Съпругата му съумява да го създаде отначало и след многократни ремонти „ Нова Америка “ става спектакъл „ Ренесанс “.
Превръща се в най-модерния и прочут спектакъл в столицата и в знак на развиването на театралното изкуство у нас.
През 1940, на 24 август, гори за пръв път. Стихийният пожар заплашва да унищожи цялостен квартал и след часове старания мястото е избавено от сриване. След 1944 година с доброволния труд на софиянци постройката е възобновена в неокласически жанр и се трансформира в Профсъюзен дом на културата „ Г. Димитров “. Много огромна част от интериора е основан особено за него – дясната ложа на балкона, стенният часовник над сцената е персонален подарък от самия Димитров.
Интериорът е богат, с доста декоративна декорация.
Сградата е приключена през август 1948 година, само че още напролет на 1948 година в нея се организира II конгрес на ОРПС, на който Георги Димитров произнася последната си тирада. Дълги години по-късно постройката остава без собственик, написа в книгата „ София преди 50 години “.
Това се трансформира при започване на новото време, когато в нея се обитава дискотеката „ Син Сити “, която е и последният ѝ жител.