Стресът е причина за много от проблемите на хората в

Що е то стрес и как можем да го използваме

Стресът е причина за доста от проблемите на хората в дейна възраст. Погрешно е, обаче, да свързваме напрежението единствено с негативи. Добре е да знаем, че съществуват два типа стрес – потребен и нездравословен. Полезният е нужен, с цел да се развиваме – по този начин го е измислила природата, за еволюция. Той активизира организма и го приготвя за отговор на житейските провокации. Опасният стрес, е дефиниран от Ханс Селие и е наименуван дистрес. Дистресът съставлява арестувани, неотреагирани движения/отговор, който средата е предизвикала, само че ние не сме дали/ продължителен стрес – готовност, която не може да се трансформира в придвижване и да докара до градивен резултат. Респективно довежда до отмалялост, безсилие или до развиване на болест в по-дългосрочен проект.

Затова предварителната защита на здравето – физическото и психическото, е най-важна за оправянето със напрежението. Предизвикателството през днешния ден е по какъв начин да поддържаме здравето си, а не по какъв начин да преодолеем заболяването или паниката. Много по-трудно е да се борим „ против нещо ", когато можем да се борим „ за нещо ".

Здравето не е цел за реализиране – то е даденост за всички нас, то е естественото ни битие. И може да се трансформира в метод на живот чрез желанието ни за хармонично битие. Здравето е синоним на щастието и развиването. Здравето е съзнателен избор, а тази осъзнатост е резултат на себепознанието.

Всеки човек е една галактика. Всеки човек има благосъстояния, благоприятни условия, запаси, секрети, загадки, закони и сили, на които се подчинява. Колкото по-добре познаваме своята галактика, толкоз по-добре ще живеем в нея; толкоз по-уютно и несъмнено се усещаме там. И по този начин, последователно стигаме до ключа – потребностите ни.

Ежедневно и непрекъснато ние имаме своите потребности – от принадлежност (да се усещам обвързван, признат, част от..., което ми носи сигурност); от одобряване (да се осъществявам, да реализирам, да разпростирам капацитета си, да давам израз на опциите си); от храна (духовна и материална – всичко това, което попада в мен – страсти, тласъци, книги, артикули...); от грижа за сетивата ни (кожа, подушване, зрение, слух, вкус); от обединение (любов, секс – душа и тяло в единство).

Какво ни е належащо, с цел да се грижим качествено за потребностите ни:

1. Да разпознаем („ чуем ", усетим) потребностите си – нормално обстановките, с които се сблъскваме в живота ни учат да потискаме, маскираме и подменяме потребностите си. Освен това обществото постанова правила за реакция, които постоянно не дават отговор на нашите усещания или нужди. Като станеш кисел, значи ти се спи – затова би трябвало да се оттеглиш и да си починеш, тъй като държанието ти не е обществено желателно. Но дали в действителност е по този начин? И дали в действителност от това имаш потребност? Или различен образец: „ Тя е момиче, би трябвало да я запишеш на балет, не на карате. " А фактът, че детето има отношение към бойните спортове, се подценява. Познато ли ви звучи? Точно по този метод ние последователно раздираме връзката с потребностите ни и се научаваме да имаме стремежи. Но желанието и потребността са разнообразни неща. Невинаги „ желая " значи, че „ нуждая се ". При децата да вземем за пример „ Искам да ми купиш играчка " постоянно значи „ Имам потребност да усетя, че ме обичаш и зачиташ. Че мислиш за мен ". Ние би трябвало да можем да си го преведем и да дадем точно това внимание, да отделим нужното време – материалното не може да го размени.

2. Да ги уважим и да потърсим подобаващото задоволство – какво е най-добре да направя. Как да се погрижа за себе си. Това значи добра преценка на действителността – разбор на потребността и решение по отношение на събитията. За да редуцираме напрежението ни е нужна акомодация, еластичност, пригаждане.

3. Да се погрижим за неудовлетворението си. Не постоянно можем да получим това, от което се нуждаем. Тогава оставаме неудовлетворени, с отворена нужда и в готовност. Трябва да сме готови авансово за това положение, да го имаме поради и да успокоим себе си. Представете си, че имате дете, което плаче за нещо, само че вие не можете да му го дадете. Запазвате хладнокръвие, самообладание, успокоявате го и се отнасяте с схващане. Същото е – би трябвало да се отнасяте със същото схващане и толкоз доброжелателно и към самите себе си. От външната среда непрекъснато идват разнообразни провокации, само че същинското и разтърсващо страдалчество може да пристигна единствено от вътрешната страна.

4. Да извлечем смисъл/ поука от всяка обстановка, с цел да израстем и обогатим опита си. Синоними на „ здравословен " живот са „ пълностоен ", „ удовлетворяващ ", „ благополучен ", " уравновесен ", „ съразмерен ".

От практиката си на терапевт съм се убедила, че организмът ни е извънредно умен и в никакъв случай не подхваща безсмислени дейности – може някои от тях да ни се костват неприятни или мъчителни, само че постоянно имат смисъл.

Често това, което дефинираме като патология или отклоняване, в действителност е предпазен механизъм, който тялото или душата ни употребяват, с цел да се предпазят от нещо по-страшно. Затова преди да решим, че нещо ни пречи и желаеме да го премахнем, би трябвало първо добре да проучим какво го е основало, по какъв начин и по кое време е зародило и каква функционалност извършва в живота ни понастоящем. След това е нужно да изградим опция и чак тогава можем да премахнем това, което дефинираме като болест или проблем. В противоположен случай е все едно да хвърлите патериците си тъй като ви нервират, без да сте се погрижили за здравето и стабилността на краката си.

В този смисъл можем да гледаме на провокациите, проблемите и даже заболяванията ни като късмет за личностно развиване и израстване, а не като спънка.

Здравето не е константа, а развой. Процес на обогатяване и развиване. Болестното положение е сигнал, че развиването на организма е спряло или нещо му пречи да продължи. И лекуването следва да се насочи към възобновяване на развиването, а не към заглушаване на сигнала. Когато пресичате улицата и чуете клаксон, бързо се връщате обратно или ускорявате крачка напред – т.е. предприемате деяние. А не си запушвате ушите, тъй като звукът е мощен или противен. Сигналите, които душата и тялото ни подават също са „ клаксони " – без значение дали е под формата на болежка, неприятно чувство или раздразнение. И е доста значимо да чуем, тъй като те целят да ни предпазят и да ни оказват помощ. Вслушвайте се в тях, не ги заглушавайте!

У нас към момента господства концепцията, че проблемите, болките и признаците биха се решили благодарение на обезболяващи или врачки – бързо, елементарно и с пасивно присъединяване от страна на пострадалия. Не инцидентно, обаче, пациент значи толерантен – когато си подхванал избран път, изразяваш подготвеност да издържиш на пътуването и да се съобразяваш с маршрута.

Почти всяка физическа или душевна болежка в живота ни е резултат от път, който сме извървели или по който продължаваме да вървим. За да настъпи смяна и развиване, е належащо да осъзнаем какво ни е тласнало по този път и по какъв начин можем да сменим посоката. Пътят също е развой – не еднократно деяние. И оздравяването е развой, няма по какъв начин да се случи внезапно. Виждали ли сте рана, която се затваря за няколко секунди и не оставя белег?! Няма такава. С душевните премеждия е същото.

Времето, в което живеем, е с напрежение, интензивно. Съвременният човек, съгласно някои статистики, отделя 80 % от времето си за работа и 20 – за отмора. Когато не можем да си позволим количество, може най-малко да заложим на качество. 20 минути йога нидра, медитация, биоенергитично дишане се равняват на 2 часа сън.

Когато приказваме за качество е и мястото да споменем смисъла на храната. Защото храната е главен източник на сила. Тя ни дава тонус, с цел да работим и би трябвало да бъде качествена суровина, с цел да имаме сила за по-дълго време. Суровината е доста значима за крайния артикул и когато се храним с нездравословни храни реализираме противоположния резултат – не улесняваме организма ни като го зареждаме, а го затрудняваме в допълнение, тъй като той изразходва спомагателна сила, с цел да ги обработи.

Как да редуцираме напрежението и с какво разполагаме, с цел да водим здравословен метод на живот?

Себепознанието – значимо е да покачваме редовно равнището си на осъзнатост, тъй като от това зависи да се грижим съответно за потребностите ни;

Храната – деликатно, доколкото зависи от вас подбирайте всичко, което попада в системата ви. Храненето също е развой, чрез който интегрирате нещо от външната среда във вътрешната ви. Помислете по какъв начин протича при вас този развой – подбирате ли грижовно и деликатно това, което ще „ погълнете ", давате ли си време да го „ предъвчете " задоволително, с цел да го смелите добре и пълноценно да го усвоите. Начинът, по който се храните може да подскаже доста за метода ви на живот като цяло. Това важи и за всичките ви привички и навици. Дали ядете бързо и ненаситно, само че след това ви натежава и не успявате да „ смелите " храната? Това се случва също и с страстите, информацията... всичко. Или се лишавате и ограничавате прекомерно? А може би въобще нямате отношение към процеса на хранене и го вършиме по инерция? Е, тогава постоянно и с другите неща е по този начин. Отделете си няколко минути и помислете върху това. Може да ви хрумне нещо, може да откриете нова информация за себе си, може да решите да измененията навиците си, малко по малко, което незабелязано ще промени и целия ви живот.

Изхвърлянето/ освобождението – с цел да има пролет, е нужно да има есен и зима. Способността да пускаме, освобождаваме, почистваме нещата е доста значима.

Присъствие в сегашното – единственият късмет да променим и влияем на нещо, е тук и в този момент. Можем да променим даже предишното, посредством сегашното, когато го претърпяваме и осмисляме още веднъж. Принцип на психотерапията – в случай че разместя едно нещо, всичко останало също се размества.

Балансов модел за систематизиране на психологичната сила. Психичната ни сила се разпределя в 4 сфери – тяло, активност, контакти и фикция. Добре е да се стремим да отделяме сила и на 4-те сфери като си даваме ясна сметка, че салдото е динамична големина, а не статична. Всеки човек преработва напрежението и споровете в тези 4 сфери. Там, където има най-вече сила – това е вашият предпазен механизъм. А там където има минимум, се корени проблем, контузия или спор... Хубаво е да имаме избор и повече благоприятни условия за реакция.

Взаимоотношенията – хората са голям запас. Ако влагаме в положителни и градивни връзки, това ще е в наша изгода. И не е толкоз комплицирано, в случай че осъзнаем, че ни движат два съществени претекста – обич и боязън. Когато усетите, че сте настроени негативно и деструктивно – потърсете страха си и помислете по какъв начин можете да се погрижите за него. Дали актуалното ви държание дава отговор на потребността ви от сигурност или ще провокира таман противоположното – неустановеност. Ние сме в непрекъснато взаимоотношение със средата, в която живеем и е доста е значимо какви послания (вербални или невербални) изпращаме в нея, тъй като тя е като огледало и постоянно (рано или късно) се отразява върху нас. По този мотив има и остаряла българска сентенция: „ Каквото повикало, такова се обадило. " Защото хората в обещано общество са като клетките в организма – неразривно свързани и взаимозависими.

Определението за патология гласи: Липса на смяна в системата при съществуване на смяна в изискванията. Погледнато от тази призма, здравето съставлява способността на организма за акомодация и неговата опция да отговоря съответно на измененията в заобикалящия го свят чрез своята лична смяна. Така стресът ще бъде единствено здравословен и ще способства за вашето развиване.

От Ирина Кирякова, психотерапевт