Страстните писма между писателят, драматург и философ Албер Камю и

Страстните писма сред писателят, драматург и мъдрец Албер Камю и испанската актриса Мария Казарес бяха оповестени този петък, хвърляйки за първи път светлина върху една от най-великите и бурни любовни афери измежду френските литературни кръгове.

Тя е удивително красива актриса с безсънен разум и неприкрит блян към самостоятелност, а той – един от най-значимите писатели на своето време, ослепителен представител на екзистенциалисткото течение във Франция и член на Френската опозиция с лицемерен метод на живот.

Повече от 860 писма, отразяващи любовните трепети по време на 13-годишната им спекулация бяха оповестени от щерка му Катрин.

„ Техните писма трансформират в света в едно по-голямо, по-светло място, въздухът е като че ли по-лек с тяхното битие ”, написа Катрин в увода на огромната книга, състояща се от 1300 страници.

Казарес и Камю се срещат на 6 юни 1944 година – денят, в който съюзническите войски застават на нормандските крайбрежия, с цел да се борят за освобождението на Франция. Първата си целувка двамата споделят пък по време на театрална подготовка за написаната от него пиеса „ Недоразумението ”, когато тя е на 21 години, а той на 30. Тогава Париж към момента е под нацистка окупация, а Камю играе рискова игра на котка и мишка с Гестапо.

И въпреки и обещаваща, аферата им стига своя край, когато брачната половинка на писателя Франсин Фор идва в освободения Париж няколко месеца по-късно. Въпреки че не има вяра в брака, Камю избира да се върне в брачното си ложе и близо година по-късно се раждат близнаците Жан и Катрин. Малко по-късно Франсин стартира постепенно да потъва в депресията си поради неналичието на внимание от страна на брачна половинка си, само че той по този начин и не вижда това, замислен в спомените и възприятията си към загадъчната актриса, която е имал неблагоразумието да остави.

„ Където и да се обърна виждам само нощ. Без теб нямам сили. Иска ми се да умра ”, написа Камю в този миг до испанката.

Едва четири години по-късно обаче той получава бленувания отговор от нея, когато пътищата на двамата се пресичат на парижкия бул. „ Сен Жермен ” и пристрастеността им още веднъж пламва. От този ден нататък двамата не стопират всекидневно да си разменят писма. Понякога тематиките обгръщат работата, плановете им и общите им другари, само че в множеството случаи двамата пишат за любовта си и за желанието да я употребяват.

„ Крача непрекъснато. Продължавам да си представям момента, в който ще затворим вратата на спалнята ти ”, написа той на своята „ дребна чайка" и" черна пъстърва".

„ Кипя извън и от вътрешната страна. Всички в мен гори – моята душа, тяло, извън, от вътрешната страна, моето сърце, плът… Разбираш ли ме? Разбираш ли ме в действителност ”, отвръща му пък тя.

„ Тяхната преписка, непрекъсната в продължение на 12 години, показва какъв брой мощна и непреодолима е била тяхната обич ”, разяснява Катрин Камю писмата на любовниците, които уви по този начин и не съумяват да се срещнат повече. През 1949 година двамата работят дружно по пиесата „ Праведният ”, само че даже и там са повече разграничени, в сравнение с дружно.

Когато тя е на триумфиращото си театрално турне в Аржентина през 1957 той пък печели Нобеловата премия за литература. И естествено, тя е първият човек, на който той написа.

„ Никога не си ми липсвала толкоз доста. Твой Алонсо ”, гласи телеграмата, която й изпраща.

2 години по-късно той съчинява последното си обръщение за нея на 30 декември 1959 година – единствено пет дни преди да загине на 46-годишна възраст.

„ Последно писмо ”, написа оракулски Камю, макар че може би желае да каже, че това е последното му известие за годината или финалното преди да се видят още веднъж, както възнамеряват.

„ Ще се забележим скоро, прелестна моя. Толкова съм благополучен от концепцията, че ще те видя още веднъж, че се дръзвам още до момента в който ти пиша това… Целувам те и те държа покрай себе си до вторник, когато ще стартираме изначало ”, написа той до възлюбената си, казвайки й, че се насочва към Париж.

Той обаче по този начин и не стига френската столица, умирайки на място, откакто издателят му Мишел Галимар катастрофира със спортната си кола, в която са двамата.

Казарес умира доста по-късно, през 1996 година, омъжена за своя другар артист Андре Шлесер, който й предлага разтуха след гибелта на Камю. /БГНЕС