Странстващ философ чул слух за мъдрец, който имал невиждани и

Странстващ мъдрец чул слух за влъхва, който имал невиждани и нечувани познания. Хора от целия свят идвали при него за препоръки и уроци. Имал голям брой възпитаници и всички те до един разказвали насам и натам за великия си преподавател. Философът обаче не желал да придобие повече мъдрост. Той считал, че знае всичко належащо и го хванало гняв на мъдреца. Затова решил да се отбие при мъдреца и да му каже очи в очи какво мисли за него. Така, странстващият мъдрец тръгнал на дълъг път, чак до мястото, на което мъдрецът преподавал и се срещал с хората и изригнал против него:

- Мъдрецо! – споделил той. – Ти си простак!

Мъдрецът го погледнал без даже малко да се изненада от постъпката му и го попитал:

- Кажи ми, какъв брой време ходя до тук, с цел да ми кажеш това?

- Един месец - дал отговор странникът.

- Е, и кой тогава е простакът?! – вежливо отвърнал мъдрецът, а философът тръгнал назад по своя път компрометиран.