Странното изчезване на Луи Льо Принс – Бащата на кинематографията
Странното изгубване на Луи Льо Принс – Бащата на кинематографията …Френският художник и откривател Луи Льо Принс е роден в Мец, Франция през 1841 година По време на кариерата си реализира огромни триумфи в създаването на „ движещи се картини “, както са наречени ранните филми.През 1888 година той получава няколко значими патента за обективи, камери и кинематографски устройства. През октомври същата година опитите му с движещи се картини приключват със снимането на няколко исторически фрагмента в Лийдс, Англия, където той е живял по това време.Луи льо Принс снима хората в Лийдс с нов вид еднообективна камера, която той персонално създава, в това число няколко от членовете на фамилията му в Раундхей Гардън и сина му, свирещ на акордеон, както и локален мост.Мнозина имат вяра, че това са първите филми в историята и по този метод Льо Принс надминава своите противници в киното Томас Едисън и братята Люмиер с половин десетилетие. Въпреки, че по това време точно те печелят всички заглавия и популярност за нововъведения в кино технологията, а в пресата за Льо Принс написа относително малко.
Едва доста години по-късно славата го застига и той получава прякора „ Баща на кинематографията “. Но, в историята Луи Льо Принс евентуално е по-известен със странното си изгубване без диря, в сравнение с със основаването на първите филми.Въпреки, че други изобретатели са в центъра на вниманието по това време, има огромен интерес към обективите и камерите на Льо Принс. Един ден той възнамерява да провежда обществена витрина на своите изобретения в Съединените щати, като провежда галерия в Morris Jumel, имение в Манхатън.Изложбата е планувана за септември 1890 година и в случай че в действителност се организира, тя би могла да консолидира наследството на Льо Принс като същински модернист на филмовите технологии и да го направи по-видно име в книгите по история. Но, Льо Принс не отива на тази галерия, той изчезва от лицето на земята.На 16 септември 1890 година, Льо Принс посещава брат си в Дижон, Франция, а по-късно с трен се връща вкъщи, само че по този начин и не съумява да стигне до местоназначението си. Когато влакът идва, се оказва, че нито Льо Принс, нито багажа му са в него.Когато следствието стартира, е разкрито, че Льо Принс е забелязан за последно от чиновници на влака, а по-късно ориста му остава мистерия.Известно е, че когато влакът напуща гарата, изобретателят ревизира багажа си и влиза в купето, след което никой не го вижда до края на пътуването.Когато влакът идва в Париж, никой не напуща купето на Льо Принс. Приемат, че е задремал и е изпратен кондуктор, който да го разсъни. Обаче, когато купето е отворено, вътре няма никой.Никой от прилежащите пасажери или чиновници на влака не може да си спомни да е видял Льо Принс да излиза от купето след тръгването на влака. Тъй като влакът не стопира сред Дижон и Париж, Льо Принс не е могъл да слезе от влака, а прозорците на купето били затворени и заключени от вътрешната страна.
Филмът на Луи Льо Принс “Градина на кръглата градина ”, сниман през 1888 годинаЛюбопитно е, че височината на Льо Принс е 193 см и подобен висок мъж безспорно би привлякъл вниманието на всички и би бил ясно забележим в навалица от хора. Но никой във влака не бил виждал доста висок мъж да се разхожда в коридора.Полицията не съумява да откри индикации, че мъжът може да е атакуван или даже погубен в купето му, няма следи от кръв или признаци, че е имало пердах. Този случай се трансформира в мистерия, която продължава да обърква хората и до през днешния ден.Скотланд Ярд и семейство Льо Принс претърсват усърдно купето и влака, само че не откриват и диря от него.Четете още: Странната болест и последвалото изгубване на лейтенант Пол Випка Интересно е обаче, че неочакваното му изгубване разрешава на Томас Едисън да стане първият откривател на филми, макар, че Льо Принс към този момент е имал проекти да патентова изобретението си доста преди Едисън и има намерение да го патентова в Съединени американски щати преди изложбата си.Разбира се, има теории какво се е случило с Льо Принс. Една от концепциите е, че той е погубен или похитен, с цел да се спре пионерския му прогрес във филмовите технологии, и че гибелта или изгубването му значи, че всички патенти, свързани с него, ще останат в неопределеност.Всъщност, Томас Едисън е набелязан от проверяващите като човек, който може да се възползва доста от това, че Льо Принс липсва.Съществува и версия, че Льо Принс може да е погубен поради завещание, защото един от околните му родственици е получил много огромна сума, откакто изобретателят изчезва, а по-късно е разгласен за мъртъв.По-конкретно, има теории, че личният брат на Льо Принс го е умъртвил, с цел да получи завещание, само че няма доказателства за това.
Също по този начин е мъчно да се разбере по какъв начин човек изчезва от движещ се трен. Как никой от останалите пасажери не е чул и не е видял нещо, по какъв начин няма следи по пода и стените на купето.В идващите години, Алексикс Бедфорд, ученик на Университета в Ню Йорк, преглежда архивите на Нюйоркската библиотека, когато открива вероятни доказателства, че точно Томас Едисън е поръчал убийството на Льо Принс.Бедфорд преглежда една от тетрадките на Едисън и попада на записка от 20 септември 1890 година, написана от самия Едисън, в която, много злокобно, се споделя: “Ерик ми се обади от Дижон през днешния ден. Това беше направено. Принс към този момент го няма. Това е добра вест и аз не трепнах, когато той ми го сподели. Убийството не е мое. Аз съм откривател и моите изобретения на движещи се изображения към този момент могат да се развият. “След деликатен разбор е открито, че тези записи са достоверни.Самият Бедфорд разяснява откритието си: “Винаги съм се възхищавал на Луи Льо Принс, само че в реалност малко се знаеше за него, заради неочакваното му изгубване. Прелиствайки тетрадката, просто си помислих, че може да намеря някои забавни и към момента незнайни процеси, които Едисън тества в лабораторията си. Никога не съм мислил, че ще попадна на това!Това е напълно друг взор върху тези невероятни изобретатели и времето, в което са живели. Изведнъж виждаме Томас Едисън в друга светлина, като човек със мощен интерес да господства в промишлеността на комерсиалните марки. И виждаме по какъв начин патентните войни са повлияли на тези учени, до момента в който са се опитвали да насочат вниманието към своите изобретения. “Има ли Томас Едисън злокобна роля в изгубването на Льо Принс? Това сигурно наподобява доста евентуално.Другата концепция е, че Льо Принс се е самоубил, само че няма доказателства за това и няма явен метод той да е могъл да направи това, най-малко не и във влака. Льо Принс е нямал същинска причина да желае да се самоубие, защото очаквал няколко значими нови патента, които са реформаторски за времето си.Други хипотези са, че Льо Принс се е самоубил, тъй като е бил хомосексуален, или че е липсващ по свое предпочитание, с цел да стартира някъде нов живот, или поради задължения. Но няма доказателства за тези догатки.Известно е единствено, че Луи Льо Принс се е качил на влаа и в никакъв случай не слиза от него. Накрая, през 1897 година, той е разгласен за мъртъв.През 2004 година в полицейския списък на Париж е открит случай за мъртвец, извлечен от река Сена незабавно след изгубването на Луи Льо Принс от влака. Този мъртвец има повърхностна аналогия с изчезналия откривател, само че в никакъв случай не е потвърдено, че това е той …Като четец на HiddenTruth, Ви каним да се присъедините към общността на HiddenTruth.site в формалните Facebook групи и страници, с цел да обсъждате загадки, просвета и настоящи въпроси с мислещи хора от целия свят.
Едва доста години по-късно славата го застига и той получава прякора „ Баща на кинематографията “. Но, в историята Луи Льо Принс евентуално е по-известен със странното си изгубване без диря, в сравнение с със основаването на първите филми.Въпреки, че други изобретатели са в центъра на вниманието по това време, има огромен интерес към обективите и камерите на Льо Принс. Един ден той възнамерява да провежда обществена витрина на своите изобретения в Съединените щати, като провежда галерия в Morris Jumel, имение в Манхатън.Изложбата е планувана за септември 1890 година и в случай че в действителност се организира, тя би могла да консолидира наследството на Льо Принс като същински модернист на филмовите технологии и да го направи по-видно име в книгите по история. Но, Льо Принс не отива на тази галерия, той изчезва от лицето на земята.На 16 септември 1890 година, Льо Принс посещава брат си в Дижон, Франция, а по-късно с трен се връща вкъщи, само че по този начин и не съумява да стигне до местоназначението си. Когато влакът идва, се оказва, че нито Льо Принс, нито багажа му са в него.Когато следствието стартира, е разкрито, че Льо Принс е забелязан за последно от чиновници на влака, а по-късно ориста му остава мистерия.Известно е, че когато влакът напуща гарата, изобретателят ревизира багажа си и влиза в купето, след което никой не го вижда до края на пътуването.Когато влакът идва в Париж, никой не напуща купето на Льо Принс. Приемат, че е задремал и е изпратен кондуктор, който да го разсъни. Обаче, когато купето е отворено, вътре няма никой.Никой от прилежащите пасажери или чиновници на влака не може да си спомни да е видял Льо Принс да излиза от купето след тръгването на влака. Тъй като влакът не стопира сред Дижон и Париж, Льо Принс не е могъл да слезе от влака, а прозорците на купето били затворени и заключени от вътрешната страна.
Филмът на Луи Льо Принс “Градина на кръглата градина ”, сниман през 1888 годинаЛюбопитно е, че височината на Льо Принс е 193 см и подобен висок мъж безспорно би привлякъл вниманието на всички и би бил ясно забележим в навалица от хора. Но никой във влака не бил виждал доста висок мъж да се разхожда в коридора.Полицията не съумява да откри индикации, че мъжът може да е атакуван или даже погубен в купето му, няма следи от кръв или признаци, че е имало пердах. Този случай се трансформира в мистерия, която продължава да обърква хората и до през днешния ден.Скотланд Ярд и семейство Льо Принс претърсват усърдно купето и влака, само че не откриват и диря от него.Четете още: Странната болест и последвалото изгубване на лейтенант Пол Випка Интересно е обаче, че неочакваното му изгубване разрешава на Томас Едисън да стане първият откривател на филми, макар, че Льо Принс към този момент е имал проекти да патентова изобретението си доста преди Едисън и има намерение да го патентова в Съединени американски щати преди изложбата си.Разбира се, има теории какво се е случило с Льо Принс. Една от концепциите е, че той е погубен или похитен, с цел да се спре пионерския му прогрес във филмовите технологии, и че гибелта или изгубването му значи, че всички патенти, свързани с него, ще останат в неопределеност.Всъщност, Томас Едисън е набелязан от проверяващите като човек, който може да се възползва доста от това, че Льо Принс липсва.Съществува и версия, че Льо Принс може да е погубен поради завещание, защото един от околните му родственици е получил много огромна сума, откакто изобретателят изчезва, а по-късно е разгласен за мъртъв.По-конкретно, има теории, че личният брат на Льо Принс го е умъртвил, с цел да получи завещание, само че няма доказателства за това.
Също по този начин е мъчно да се разбере по какъв начин човек изчезва от движещ се трен. Как никой от останалите пасажери не е чул и не е видял нещо, по какъв начин няма следи по пода и стените на купето.В идващите години, Алексикс Бедфорд, ученик на Университета в Ню Йорк, преглежда архивите на Нюйоркската библиотека, когато открива вероятни доказателства, че точно Томас Едисън е поръчал убийството на Льо Принс.Бедфорд преглежда една от тетрадките на Едисън и попада на записка от 20 септември 1890 година, написана от самия Едисън, в която, много злокобно, се споделя: “Ерик ми се обади от Дижон през днешния ден. Това беше направено. Принс към този момент го няма. Това е добра вест и аз не трепнах, когато той ми го сподели. Убийството не е мое. Аз съм откривател и моите изобретения на движещи се изображения към този момент могат да се развият. “След деликатен разбор е открито, че тези записи са достоверни.Самият Бедфорд разяснява откритието си: “Винаги съм се възхищавал на Луи Льо Принс, само че в реалност малко се знаеше за него, заради неочакваното му изгубване. Прелиствайки тетрадката, просто си помислих, че може да намеря някои забавни и към момента незнайни процеси, които Едисън тества в лабораторията си. Никога не съм мислил, че ще попадна на това!Това е напълно друг взор върху тези невероятни изобретатели и времето, в което са живели. Изведнъж виждаме Томас Едисън в друга светлина, като човек със мощен интерес да господства в промишлеността на комерсиалните марки. И виждаме по какъв начин патентните войни са повлияли на тези учени, до момента в който са се опитвали да насочат вниманието към своите изобретения. “Има ли Томас Едисън злокобна роля в изгубването на Льо Принс? Това сигурно наподобява доста евентуално.Другата концепция е, че Льо Принс се е самоубил, само че няма доказателства за това и няма явен метод той да е могъл да направи това, най-малко не и във влака. Льо Принс е нямал същинска причина да желае да се самоубие, защото очаквал няколко значими нови патента, които са реформаторски за времето си.Други хипотези са, че Льо Принс се е самоубил, тъй като е бил хомосексуален, или че е липсващ по свое предпочитание, с цел да стартира някъде нов живот, или поради задължения. Но няма доказателства за тези догатки.Известно е единствено, че Луи Льо Принс се е качил на влаа и в никакъв случай не слиза от него. Накрая, през 1897 година, той е разгласен за мъртъв.През 2004 година в полицейския списък на Париж е открит случай за мъртвец, извлечен от река Сена незабавно след изгубването на Луи Льо Принс от влака. Този мъртвец има повърхностна аналогия с изчезналия откривател, само че в никакъв случай не е потвърдено, че това е той …Като четец на HiddenTruth, Ви каним да се присъедините към общността на HiddenTruth.site в формалните Facebook групи и страници, с цел да обсъждате загадки, просвета и настоящи въпроси с мислещи хора от целия свят.
Източник: hiddentruth.site
КОМЕНТАРИ