Как се получава масова заблуда
Странни неща се случват с паметта ни, когато се намесят други хора. Например, в случай че някой помни дадена преживелица по избран метод, това може да повлияе на метода, по който ние я помним. Основната догадка, обвързвана с това събитие, гласи, че споделеното познание, наричано още транзакционна система за памет, е по-сложно и по-обширно от паметта на всеки обособен субект.
Стивън Цеци (Stephen Ceci) от университета „ Корнел “ напомня класическото психическо изследване от 1954 година, в което ръгби играчи си спомняли избрана игра по друг метод, според от тима, в който са играли. В последна сметка всички споделили, че съперникът е бил по-агресивен.
„ Има няколко изследвания, които сочат, че хората могат безусловно да трансформират спомените си за значими публични събития “, споделя Кимбърли Уейд (Kimberly Wade) от Уаруикския университет. Като образец тя показва, че много американци в действителност мислят, че си спомнят откриването на оръжия за всеобщо поразяване в Ирак.
„ Не е необичайно, че такива неща се получават в огромните общества “, прибавя Уейд. „ Съществуват доста проучвания, които демонстрират, че когато двама души следят едно и също събитие, паметта на единия може да „ замърси “ тази на другия. Това се назовава „ конформизъм на спомените “ и съставлява резултат, който в действителност е изучен сносно. “
Уейд акцентира, че множеството от подправените мемоари имат за цел да служат на индивида – да го накарат да се почувства по-добре в дадена обстановка, взаимодействие или като цяло за самия себе си.
„ При някои хора се случва това – даже да схванат, че даден факт е погрешен, те резервират загатна за него “, прибавя психологът Уилям Хърст (William Hirst). „ Това значи, че паметта работи по поредна скица, тъй че в случай че си мислите, че нещо е по този начин, както би трябвало да бъде, то доста мъчно ще измененията метода, по който го виждате. “
Хърст счита също, че новите познания, които не съответстват с нашия мироглед, ни се изплъзват и по-лесно от спомените. В последна сметка това, което приказваме или не приказваме, може да повлиява на мислите и спомените на близките, по тази причина човек не би трябвало да има вяра на всичко, което чува.
Science Alert




