Странна двойка галактики може да се окаже първото доказателство за

Странна двойка галактики може да се окаже първото доказателство за съществуването на „ галактически струни “ – мистериозни хипотетични структури, подбудени от фазов преход вследствие на нарушение на симетрията в ранната Вселена. Едната от въпросните две галактики в действителност е отражение на другата – оптичен резултат, породен от гравитационна леща, която сама по себе си е подбудена от галактическа струна.

Космическите струни са хипотетични нишковидни (т.е. едноизмерни) обекти, които се срещат във Вселената в доста дребни количества. Смята се, че те съставляват „ белези “ или пукнатини, формирани по време на фазовия преход на първичната Вселена, когато симетрията е била нарушена. С дебелина, едвам по-голяма от протона, те могат да бъдат толкоз дълги, че да се простират в цялата наблюдаема Вселена и даже по-далеч. Освен това те биха били необикновено плътни и солидни. Не би трябвало да се бъркат със струните, упоменати в известната „ доктрина на струните “, които са радикално разнообразни и доста по-малки (от порядъка на дължината на Планк).

Когато галактическите струни еволюират от по-малки мащаби към по-големи, те провокират разстройства в разпределението на материята и плътността на силата във Вселената. В резултат на гравитационното взаимоотношение те притеглят прилежаща материя или сила. Въпреки че разнообразни галактически феномени наподобява демонстрират тяхното битие, към момента нищо не е доказано и нито една галактическа струна не е директно следена. Изследователи от Индийския институт по астрофизика, Института по астрономия „ Стърнберг “ и Националния университет в Урду може би най-сетне са съумели да открият такава струна.

Огледалният резултат

Астрофизиците употребяват два съществени метода за разкриване на галактическите струни. Първият се основава на разбора на анизотропния галактически микровълнов декор – мощно хомогенно електромагнитно лъчение, което може да се следи във всички направления на небето. Вторият способ е да се проучват извадки от вериги от събития на гравитационното линзиране (напр. двойки галактики), които евентуално са подбудени от галактически струни.

Въз основа на тези способи бе разпозната извънредно надеждна кандидат-верига, наречена CSc-1. Нейните обекти са със звездни величини сред 19,7 и 23 и могат да бъдат открити единствено с огромни и мощни постоянни телескопи. С помощта на фотометрични и спектроскопски разбори беше определен най-яркият обект във веригата: двойката галактики с кодово име SDSSJ110429-A,B.

Според отчета, авансово оповестен в платформата arXiv, резултатите от наблюденията и моделирането демонстрират огромна възможност за съществуването на галактическа верига. Всъщност двойката би била една и съща вселена, отразена пред очите ни в пространството от гравитационната леща, основана от евентуална галактическа струна. В непосредственост до галактиката пространство-времето внезапно се огъва към най-плътната зона, т.е. към струната. Ако създадем прилика, това е сходно на слагането на тежък предмет в центъра на батут. Когато светлината от тази вселена минава през тази област, тя се отклонява и основава огледален резултат. От позиция на далечния наблюдаващ резултатът е наблюдаването на два огледални обекта.

Ако формата (светлината) на обекта на назад във времето е изкривена спрямо обекта на напред във времето (или има отместване сред двете изображения), може да става въпрос за две разнообразни галактики. За SDSSJ110429-A,B обаче не се следи деформиране или изместване. Според разбора на откривателите тези две галактики имат съвсем идентични светлинни спектри, размери и форма. Освен това и други двойки галактики от веригата CSc-1 имат сходни свойства.

Но тези резултати не са в доста положително сходство с теоретичните модели, обсъждани по-рано. Повечето предходни модели се базират на прави влакна. SDSSJ110429-A,B обаче може да е в сходство с тях, като се има поради, че ориентацията или кривината на галактическата струна може да е друга. Разликата в ъглите, следени сред двете галактики, може да се изясни с обстоятелството, че струната може да е мощно наклонена по отношение на линията на наблюдаване на наблюдаващия или да е извита в равнината на изображението.

„ Нашето моделиране на данните от наблюденията в CSc-1 демонстрира, че огромният брой двойки може да се изясни със комплицираната геометрия на галактическата струна “, изясняват откривателите в своята публикация. „ Отчитането на модела на галактическата струна с извивка може да усъвършенства търсенето на претенденти за събитие на гравитационно линзиране “, обобщават те.

Това не са неоспорими доказателства за съществуването на галактическите струни. Тяхното разкриване би изисквало изключителни доказателства. Но тази нова научна работа открива нов път за разкриване на тези неуловими обекти.