В ЕС се очакват нови до 4 млн. украински бежанци през 2023 г.
Страните от Европейски Съюз би трябвало да се приготвят за още до 4 милиона повече украинци през 2023 г., а Русия ще се стреми в допълнение да въоръжи миграцията от Северна Африка и Близкия изток. Това са единствено две от прогнозите, направени в последния отчет за вероятностите на миграцията за 2023 година от Международния център за развиване на миграционната политика (ICMPD).
7,9 милиона украинци са избягали в Европа след съветската инвазия през февруари 2022 година 4,9 милиона са регистрирани по схемата на Европейски Съюз за краткотрайна протекция или сходни схеми в други европейски страни. Последният отчет на ICMPD за вероятностите за миграция предвижда, че тези, които са пристигнали предходната година, ще стартират да навлизат на пазара на труда в Европейски Съюз в по-голям брой през 2023 година, откакто краткотрайната отбрана беше удължена до март 2024 година
Войната в Украйна не демонстрира никакви признаци за неотдавнашен край, като 18 милиона украинци се смятат за незабавно нуждаещи се от филантропична поддръжка в страната. ICMPD пресмята, че могат да доближат до четири милиона души, което сериозно натоварва потенциала на Европа да обработва и интегрира новопристигналите.
В ход за в допълнение оживление на паниките за миграцията в Европа, руското държавно управление разгласи, че ще усили броя на полетите от Северна Африка и Близкия изток до Калининград, който граничи с Полша. Това евентуално ще докара до прилив на мигранти, които се пробват да влязат в ЕС по друг маршрут, с изключение на нормалните средиземноморски входни точки.
Докладът също по този начин предвижда, че влошаващата се икономическа рецесия в Европа няма да компенсира дефицита на работна ръка и ще форсира полемиките в Европейски Съюз по отношение на опциите за легална миграция, в това число краткотрайни работни визи и партньорства за подвижност, като тези, подписани през 2022 година сред някои страни от Европейски Съюз и трети страни като Индия и Мароко. Политиците от Европейски Съюз ще почувстват спомагателен подтик да завършват полемиките за визовия режим преди изборите за Европейски Съюз в средата на 2024 година
Майкъл Шпинделегер, общоприет шеф на ICMPD, разяснява, че " Европа ще сложи амбициозно движение на своите полемики тази година, с цел да се окаже задоволително гъвкава, с цел да отговори на миграционните проблеми на още повече фронтове. Нарастващият брой партньорства сред Европейски Съюз и трети страни е доста позитивно развиване, което визира първопричината за противозаконната миграция, само че предлага благоприятни условия в страните на тръгване и законни пътища към страните от Европейски Съюз. Такива партньорства и градивна позиция във връзка с визовите режими ще оказват помощ за облекчение на натиска върху страните от южните и източните входни точки ".
Докладът предвижда 10 казуса с миграцията, за които би трябвало да се внимава през 2023 година:
Висок миграционен напън във времена на световна криза; Фокус върху миграционните пътища на Западните Балкани и Централното Средиземноморие; Възможна втора бежанска вълна от Украйна; Интеграцията на украинците на пазара на труда и тактики за излизане от краткотрайна закрила; Работата по принадлежности за справяне с инструментализацията на миграцията; Дебатът за визовите режими в Европейски Съюз и отвън него; Ефектите от международната рецесия на предлагането и разноските за живот върху миграцията; Икономически спад, дефицит на работна ръка и полемиката по отношение на каналите за легална миграция в Европа; Нарастващ брой миграционни партньорства сред държави-членки на Европейски Съюз и неевропейски партньори; Последната опция за завършване на Пакта за миграция и леговище.
Междувременно СЗО разгласява докла за пречките, пред които са изправени украинските бежанци в Румъния.
Войната в Украйна, спор, който навлиза във втората си година през февруари 2023 година, докара до най-голямото придвижване на хора в Европейския район след Втората международна война. Милиони са избягали от военните дейности и са оставили живота и прехраната си. Правителствата на прилежащите страни неотложно посрещнаха хората от Украйна, предлагайки необятна гама от услуги - здравето е основен приоритет.
" Ние мощно вярвахме в даването на здравни услуги на хора, бягащи от войната, тъй че го направихме, без да се колебаем ", разяснява Мадалина Турза, държавен консултант и стратегически координатор на филантропичната помощ за бежанците в канцеларията на министър-председателя, Румъния, където през януари 2023 година в страната са регистрирани 107 000 бежанци.
Осигуряването на здравни услуги на подобен огромен поток от хора за малко време е огромно начинание. За непрестанно възстановяване и рационализиране на отговора е от основно значение да се ангажираме със самите бежанци, с цел да разберем бариерите, пред които са изправени.
При широкомащабни изключителни обстановки в опазването на здравето обаче това не е лесна задача, както декларира Хедър Паповиц, управител за произшествия в СЗО за изключителната обстановка в Украйна: " По време на рецесия постоянно е доста мъчно да разберем изцяло и да включим гледните точки на тези, на които се опитваме да помогнем ".
Гледни точки, насочени към хората
За да изследва потребностите от здравни услуги и пропуските от позиция на украинските бежанци в Румъния, СЗО поддържа националните здравни управляващи да проведат качествени изявленията с бежанци за 5-месечен интервал през 2022 година
Проучването е извършено от отдела за поведенчески и културни прозрения към СЗО/Европа и офиса на СЗО в Румъния, подкрепени от Министерството на здравеопазването, президентската администрация, Националния институт по публично здраве и други заинтригувани страни. Първоначалните изявленията бяха извършени през май 2022 година с следващи изявленията през октомври, с цел да се следят измененията в техния опит.
Тези задълбочени изявленията предоставиха информация, която в този момент разрешава на румънските здравни управляващи да възприемат насочен към хората метод в отговор на здравните потребности на украинските бежанци. Други страни към този момент следват същия модел; сходни изследвания се организират в Полша, Словакия и Словения, които общо одобряват 1,7 милиона бежанци от Украйна към 10 януари 2023 година
Колкото по-дълго разселените лица остават в приемаща страна, толкоз по-важно е те да схващат въпросната здравна система и по какъв начин да получат достъп до нея.
Жените са тези, които съставляват болшинството от украинските бежанци, както в Румъния, по този начин и на всички места другаде. Особено потребност от поддръжка имат новите майки, които постоянно са сами. Езикът остава преграда за мнозина, като им пречи да се усещат комфортно при достъпа до услуги. За да получат медикаменти или да видят здравни експерти, някои даже се връщат в Украйна, когато и в случай че е допустимо.
Бежанците се нуждаят от поддръжка за достъп до услуги
В изследването бежанците показаха признателност към румънския народ и управляващите за топлия банкет, изключително от доброволците. През тези първи месеци обаче несигурността по отношение на това по какъв начин работи здравната система, какви услуги бежанците имат право да получат и на каква цена, направи достъпа до здравни грижи предизвикателство.
Сред констатациите е също по този начин, че с течение на времето, посредством шерване на опит сред други бежанци и посредством напъните, положени от здравните управляващи, хората оповестяват, че се усещат по-спокойни и уверени в търсенето на здравни услуги.
След 6 или повече месеца в Румъния респондентите споделиха, че са по-уверени като цяло и са научили доста повече за това по какъв начин работи здравната система. Както сподели една 50-годишна украинка: " В началото беше злополука. Децата се разболяха и не знаех къде да отида. Но в този момент е по-лесно и знам какво да върша ".
Превръщане на резултатите в деяние
След полемики с Министерството на здравеопазването на Румъния, Кабинета на президента, Националната здравноосигурителна каса и членовете на Работната група по опазване на здравето на Румъния (съставена от представители на партньорски организации за развитие), СЗО към този момент стартира да взема координирани решения и дейности непосредствено въодушевени от потребностите и решенията, изразени от участниците в изследването.
" Това изследване е значимо, тъй като ни дава структурирана, надеждна информация, която можем да използваме, с цел да осведомяваме националния отговор. Може да чуем истории, анекдоти тук и там за нечие прекарване, само че това не е основа за политика. С тези данни съм уверен, че придобиваме значима информация ", сподели министърът на опазването на здравето доктор Александру Рафила.
Здравните клиники на СЗО за украински бежанци в този момент работят с поддръжката на окръжните дирекции за публично здраве и локалните управляващи в Румъния, до момента в който както доставчиците на здравни услуги, по този начин и бежанците са ориентирани към персонализирана информация.
Сред провокациите, които остават и върху които се работи, са достъпът до медикаменти с рецепта, зъболечение и имунизация както за деца, по този начин и за възрастни, както и достъп до качествени услуги за психологично здраве.
Турза изяснява, че дружно всички участници работят за възстановяване на достъпа и по-късно прибавя: " Това, което направи изследването, беше да ни помогне да разберем провокациите от позиция на бежанците ".
" Изследването беше подхванато бързо и резултатите в този момент оформят интервенции и политики, като да вземем за пример наемане на здравни посредници на равнище окръг за свързване на хората с услуги ", разяснява Паповиц.
Доклад на GLOBSEC, световен мозъчен концерн, основан в Братислава, разглежда обществените настройки и провокации при настаняването на хора, бягащи от войната в Украйна във Вишеградските страни.
Вишеградските страни (V4) в този момент са домакини на повече от 2,1 милиона души, представляващи към една четвърт от всички украинци, които са избягали от страната си след съветската инвазия. Поради това регионът се трансформира в тестова площадка за разнообразни обществени, стопански, политически и осведомителни процеси, свързани с приемането и интеграцията на бежанците.
Трябва да се означи, че украинските бежанци идват от общество, което е географски и културно сходно на района V4. Пристигащите също включват предимно дами и деца, бягащи от военните зверства. Украинските бежанци във V4, затова, бяха посрещнати с голямо състрадание от популацията на домакините, като доста локални поданици персонално участваха в обезпечаването на жилища, храна, облекла и финансова поддръжка.
Създадени са и правителствени стратегии за подкрепяне, осигуряващи достъп до лимитирани обществени услуги в сходство с националните законодателни актове, подкрепящи използването на Директива 2011/24/ЕС на Европейски Съюз. Въпреки че обсегът и същността на държавната помощ варират в другите страни, украинските бежанци във всички страни от V4 могат да се възползват от достъп до локалните пазари на труда, опазване на здравето, жилища, обучение и лимитирана финансова поддръжка.
Масовият приток на бежанци създаде нови проблеми за приемащите стопански системи, като в същото време реши някои по-стари. Жилищната рецесия, от своя страна, се усложни, оказвайки пагубно влияние както на бежанците, по този начин и на приемащото население. Страните от V4 също изпитват дефицит на здравни и просветителни експерти, способни да дават услуги на бежанците. Въпреки това украинските бежанци помогнаха да се заемат работни позиции, считани за непривлекателни от локалните поданици, стимулирайки икономическия напредък и в някои случаи генерирайки бюджетни доходи, които в действителност надвишават държавните разноски за поддръжка на бежанците.
Близо 10 месеца след нашествието на Русия и преди плануваната зимна енергийна рецесия, която евентуално ще сътвори нова вълна от бежанци, вече има известна отмалялост, която се усеща от обществата, отразена в ограничаването на държавните стратегии за подкрепяне. И въпреки всичко, както демонстрира изследване на публичното мнение на GLOBSEC, извършено в страни от V4, цялостните публични настройки в района към украинските бежанци остават преобладаващо позитивни - както във връзка с възгледите за приемане на бежанци, по този начин и във връзка с поддържането на тази поддръжка.
Докато полската общност гневно поддържа помощта, предоставена на бежанците, в Словакия се откриват по-големи публични разделения по голям брой въпроси, свързани с бежанците. Мнозинството от словаците, да вземем за пример, считат, че поддръжката за бежанците би трябвало да бъде понижена и/или прекъсната. Някои нюанси се появяват и във връзка с характерните форми на поддръжка за бежанците, които популацията връща назад.
Всички страни V4, да вземем за пример, подкрепят мощната поддръжка за даване на достъп на бежанците до безвъзмездни езикови курсове, което допуска, че респондентите може да очакват по-силна интеграция на украинците в приемащите общества. Междувременно някои обществени придобивки, като безвъзмезден превоз и субсидиран наем, нормално не се поддържат от приемащото население, като мнозина са загрижени за личното си богатство на фона на икономическата рецесия.
Общественото отношение към бежанците нормално се въздейства от просветителния генезис и финансовото състояние на респондентите (като хората с по-ниски приходи и по-ниски равнища на обучение са по-склонни да изразят отрицателни възгледи) и източниците на информация, която употребяват (хора, които получават новините си от обществените мрежи медиите и персоналните връзки са по-критични към поддръжката на бежанците). Политическата принадлежност също има значение: тези, които симпатизират на политическите партии, прокарващи антибежански дневен ред, са по-склонни да имат сериозни възгледи във връзка с украинците (този модел е изключително годен в Словакия).
В светлината на общественото и икономическо развиване в региона може да се чака държавните управления на V4 да продължат да оказват подкрепа на украинските бежанци. Въпреки това тази помощ може да бъде съкратена и нейният период да бъде скъсен, като се има предвид ограничената наличност на ресурси и има за цел да насърчи украинците да бъдат по-активни на пазара на труда.
Правителствата обаче също ще би трябвало да бъдат по-активни в улеснението на наемането на квалифицирани експерти чрез опростени процедури за признание на техните квалификации и посредством обезпечаване на по-широк достъп до, наред с други услуги, съответните езикови курсове, благоприятни условия за преквалификация и дневни заведения.
Като цяло би било разумно регионът да създаде по-всеобхватен и дълготраен политически метод. Украинците в действителност евентуално ще останат част от обществата на V4 дълго след края на войната.
Украинците, от своя страна, биха могли да създадат повече, с цел да допринесат за локалните общества и да разрешат на приемащите общности да научат повече за украинската просвета, полезности и тяхната битка за независимост. Сътрудничеството сред държавните управления на V4 и Киев може да сътвори печеливши решения, които са от изгода за следвоенното възобновяване на Украйна и обезпечават устойчива връзка сред техните общества и стопански системи даже откакто някои бежанци се върнат вкъщи.
7,9 милиона украинци са избягали в Европа след съветската инвазия през февруари 2022 година 4,9 милиона са регистрирани по схемата на Европейски Съюз за краткотрайна протекция или сходни схеми в други европейски страни. Последният отчет на ICMPD за вероятностите за миграция предвижда, че тези, които са пристигнали предходната година, ще стартират да навлизат на пазара на труда в Европейски Съюз в по-голям брой през 2023 година, откакто краткотрайната отбрана беше удължена до март 2024 година
Войната в Украйна не демонстрира никакви признаци за неотдавнашен край, като 18 милиона украинци се смятат за незабавно нуждаещи се от филантропична поддръжка в страната. ICMPD пресмята, че могат да доближат до четири милиона души, което сериозно натоварва потенциала на Европа да обработва и интегрира новопристигналите.
В ход за в допълнение оживление на паниките за миграцията в Европа, руското държавно управление разгласи, че ще усили броя на полетите от Северна Африка и Близкия изток до Калининград, който граничи с Полша. Това евентуално ще докара до прилив на мигранти, които се пробват да влязат в ЕС по друг маршрут, с изключение на нормалните средиземноморски входни точки.
Докладът също по този начин предвижда, че влошаващата се икономическа рецесия в Европа няма да компенсира дефицита на работна ръка и ще форсира полемиките в Европейски Съюз по отношение на опциите за легална миграция, в това число краткотрайни работни визи и партньорства за подвижност, като тези, подписани през 2022 година сред някои страни от Европейски Съюз и трети страни като Индия и Мароко. Политиците от Европейски Съюз ще почувстват спомагателен подтик да завършват полемиките за визовия режим преди изборите за Европейски Съюз в средата на 2024 година
Майкъл Шпинделегер, общоприет шеф на ICMPD, разяснява, че " Европа ще сложи амбициозно движение на своите полемики тази година, с цел да се окаже задоволително гъвкава, с цел да отговори на миграционните проблеми на още повече фронтове. Нарастващият брой партньорства сред Европейски Съюз и трети страни е доста позитивно развиване, което визира първопричината за противозаконната миграция, само че предлага благоприятни условия в страните на тръгване и законни пътища към страните от Европейски Съюз. Такива партньорства и градивна позиция във връзка с визовите режими ще оказват помощ за облекчение на натиска върху страните от южните и източните входни точки ".
Докладът предвижда 10 казуса с миграцията, за които би трябвало да се внимава през 2023 година:
Висок миграционен напън във времена на световна криза; Фокус върху миграционните пътища на Западните Балкани и Централното Средиземноморие; Възможна втора бежанска вълна от Украйна; Интеграцията на украинците на пазара на труда и тактики за излизане от краткотрайна закрила; Работата по принадлежности за справяне с инструментализацията на миграцията; Дебатът за визовите режими в Европейски Съюз и отвън него; Ефектите от международната рецесия на предлагането и разноските за живот върху миграцията; Икономически спад, дефицит на работна ръка и полемиката по отношение на каналите за легална миграция в Европа; Нарастващ брой миграционни партньорства сред държави-членки на Европейски Съюз и неевропейски партньори; Последната опция за завършване на Пакта за миграция и леговище.
Междувременно СЗО разгласява докла за пречките, пред които са изправени украинските бежанци в Румъния.
Войната в Украйна, спор, който навлиза във втората си година през февруари 2023 година, докара до най-голямото придвижване на хора в Европейския район след Втората международна война. Милиони са избягали от военните дейности и са оставили живота и прехраната си. Правителствата на прилежащите страни неотложно посрещнаха хората от Украйна, предлагайки необятна гама от услуги - здравето е основен приоритет.
" Ние мощно вярвахме в даването на здравни услуги на хора, бягащи от войната, тъй че го направихме, без да се колебаем ", разяснява Мадалина Турза, държавен консултант и стратегически координатор на филантропичната помощ за бежанците в канцеларията на министър-председателя, Румъния, където през януари 2023 година в страната са регистрирани 107 000 бежанци.
Осигуряването на здравни услуги на подобен огромен поток от хора за малко време е огромно начинание. За непрестанно възстановяване и рационализиране на отговора е от основно значение да се ангажираме със самите бежанци, с цел да разберем бариерите, пред които са изправени.
При широкомащабни изключителни обстановки в опазването на здравето обаче това не е лесна задача, както декларира Хедър Паповиц, управител за произшествия в СЗО за изключителната обстановка в Украйна: " По време на рецесия постоянно е доста мъчно да разберем изцяло и да включим гледните точки на тези, на които се опитваме да помогнем ".
Гледни точки, насочени към хората
За да изследва потребностите от здравни услуги и пропуските от позиция на украинските бежанци в Румъния, СЗО поддържа националните здравни управляващи да проведат качествени изявленията с бежанци за 5-месечен интервал през 2022 година
Проучването е извършено от отдела за поведенчески и културни прозрения към СЗО/Европа и офиса на СЗО в Румъния, подкрепени от Министерството на здравеопазването, президентската администрация, Националния институт по публично здраве и други заинтригувани страни. Първоначалните изявленията бяха извършени през май 2022 година с следващи изявленията през октомври, с цел да се следят измененията в техния опит.
Тези задълбочени изявленията предоставиха информация, която в този момент разрешава на румънските здравни управляващи да възприемат насочен към хората метод в отговор на здравните потребности на украинските бежанци. Други страни към този момент следват същия модел; сходни изследвания се организират в Полша, Словакия и Словения, които общо одобряват 1,7 милиона бежанци от Украйна към 10 януари 2023 година
Колкото по-дълго разселените лица остават в приемаща страна, толкоз по-важно е те да схващат въпросната здравна система и по какъв начин да получат достъп до нея.
Жените са тези, които съставляват болшинството от украинските бежанци, както в Румъния, по този начин и на всички места другаде. Особено потребност от поддръжка имат новите майки, които постоянно са сами. Езикът остава преграда за мнозина, като им пречи да се усещат комфортно при достъпа до услуги. За да получат медикаменти или да видят здравни експерти, някои даже се връщат в Украйна, когато и в случай че е допустимо.
Бежанците се нуждаят от поддръжка за достъп до услуги
В изследването бежанците показаха признателност към румънския народ и управляващите за топлия банкет, изключително от доброволците. През тези първи месеци обаче несигурността по отношение на това по какъв начин работи здравната система, какви услуги бежанците имат право да получат и на каква цена, направи достъпа до здравни грижи предизвикателство.
Сред констатациите е също по този начин, че с течение на времето, посредством шерване на опит сред други бежанци и посредством напъните, положени от здравните управляващи, хората оповестяват, че се усещат по-спокойни и уверени в търсенето на здравни услуги.
След 6 или повече месеца в Румъния респондентите споделиха, че са по-уверени като цяло и са научили доста повече за това по какъв начин работи здравната система. Както сподели една 50-годишна украинка: " В началото беше злополука. Децата се разболяха и не знаех къде да отида. Но в този момент е по-лесно и знам какво да върша ".
Превръщане на резултатите в деяние
След полемики с Министерството на здравеопазването на Румъния, Кабинета на президента, Националната здравноосигурителна каса и членовете на Работната група по опазване на здравето на Румъния (съставена от представители на партньорски организации за развитие), СЗО към този момент стартира да взема координирани решения и дейности непосредствено въодушевени от потребностите и решенията, изразени от участниците в изследването.
" Това изследване е значимо, тъй като ни дава структурирана, надеждна информация, която можем да използваме, с цел да осведомяваме националния отговор. Може да чуем истории, анекдоти тук и там за нечие прекарване, само че това не е основа за политика. С тези данни съм уверен, че придобиваме значима информация ", сподели министърът на опазването на здравето доктор Александру Рафила.
Здравните клиники на СЗО за украински бежанци в този момент работят с поддръжката на окръжните дирекции за публично здраве и локалните управляващи в Румъния, до момента в който както доставчиците на здравни услуги, по този начин и бежанците са ориентирани към персонализирана информация.
Сред провокациите, които остават и върху които се работи, са достъпът до медикаменти с рецепта, зъболечение и имунизация както за деца, по този начин и за възрастни, както и достъп до качествени услуги за психологично здраве.
Турза изяснява, че дружно всички участници работят за възстановяване на достъпа и по-късно прибавя: " Това, което направи изследването, беше да ни помогне да разберем провокациите от позиция на бежанците ".
" Изследването беше подхванато бързо и резултатите в този момент оформят интервенции и политики, като да вземем за пример наемане на здравни посредници на равнище окръг за свързване на хората с услуги ", разяснява Паповиц.
Доклад на GLOBSEC, световен мозъчен концерн, основан в Братислава, разглежда обществените настройки и провокации при настаняването на хора, бягащи от войната в Украйна във Вишеградските страни.
Вишеградските страни (V4) в този момент са домакини на повече от 2,1 милиона души, представляващи към една четвърт от всички украинци, които са избягали от страната си след съветската инвазия. Поради това регионът се трансформира в тестова площадка за разнообразни обществени, стопански, политически и осведомителни процеси, свързани с приемането и интеграцията на бежанците.
Трябва да се означи, че украинските бежанци идват от общество, което е географски и културно сходно на района V4. Пристигащите също включват предимно дами и деца, бягащи от военните зверства. Украинските бежанци във V4, затова, бяха посрещнати с голямо състрадание от популацията на домакините, като доста локални поданици персонално участваха в обезпечаването на жилища, храна, облекла и финансова поддръжка.
Създадени са и правителствени стратегии за подкрепяне, осигуряващи достъп до лимитирани обществени услуги в сходство с националните законодателни актове, подкрепящи използването на Директива 2011/24/ЕС на Европейски Съюз. Въпреки че обсегът и същността на държавната помощ варират в другите страни, украинските бежанци във всички страни от V4 могат да се възползват от достъп до локалните пазари на труда, опазване на здравето, жилища, обучение и лимитирана финансова поддръжка.
Масовият приток на бежанци създаде нови проблеми за приемащите стопански системи, като в същото време реши някои по-стари. Жилищната рецесия, от своя страна, се усложни, оказвайки пагубно влияние както на бежанците, по този начин и на приемащото население. Страните от V4 също изпитват дефицит на здравни и просветителни експерти, способни да дават услуги на бежанците. Въпреки това украинските бежанци помогнаха да се заемат работни позиции, считани за непривлекателни от локалните поданици, стимулирайки икономическия напредък и в някои случаи генерирайки бюджетни доходи, които в действителност надвишават държавните разноски за поддръжка на бежанците.
Близо 10 месеца след нашествието на Русия и преди плануваната зимна енергийна рецесия, която евентуално ще сътвори нова вълна от бежанци, вече има известна отмалялост, която се усеща от обществата, отразена в ограничаването на държавните стратегии за подкрепяне. И въпреки всичко, както демонстрира изследване на публичното мнение на GLOBSEC, извършено в страни от V4, цялостните публични настройки в района към украинските бежанци остават преобладаващо позитивни - както във връзка с възгледите за приемане на бежанци, по този начин и във връзка с поддържането на тази поддръжка.
Докато полската общност гневно поддържа помощта, предоставена на бежанците, в Словакия се откриват по-големи публични разделения по голям брой въпроси, свързани с бежанците. Мнозинството от словаците, да вземем за пример, считат, че поддръжката за бежанците би трябвало да бъде понижена и/или прекъсната. Някои нюанси се появяват и във връзка с характерните форми на поддръжка за бежанците, които популацията връща назад.
Всички страни V4, да вземем за пример, подкрепят мощната поддръжка за даване на достъп на бежанците до безвъзмездни езикови курсове, което допуска, че респондентите може да очакват по-силна интеграция на украинците в приемащите общества. Междувременно някои обществени придобивки, като безвъзмезден превоз и субсидиран наем, нормално не се поддържат от приемащото население, като мнозина са загрижени за личното си богатство на фона на икономическата рецесия.
Общественото отношение към бежанците нормално се въздейства от просветителния генезис и финансовото състояние на респондентите (като хората с по-ниски приходи и по-ниски равнища на обучение са по-склонни да изразят отрицателни възгледи) и източниците на информация, която употребяват (хора, които получават новините си от обществените мрежи медиите и персоналните връзки са по-критични към поддръжката на бежанците). Политическата принадлежност също има значение: тези, които симпатизират на политическите партии, прокарващи антибежански дневен ред, са по-склонни да имат сериозни възгледи във връзка с украинците (този модел е изключително годен в Словакия).
В светлината на общественото и икономическо развиване в региона може да се чака държавните управления на V4 да продължат да оказват подкрепа на украинските бежанци. Въпреки това тази помощ може да бъде съкратена и нейният период да бъде скъсен, като се има предвид ограничената наличност на ресурси и има за цел да насърчи украинците да бъдат по-активни на пазара на труда.
Правителствата обаче също ще би трябвало да бъдат по-активни в улеснението на наемането на квалифицирани експерти чрез опростени процедури за признание на техните квалификации и посредством обезпечаване на по-широк достъп до, наред с други услуги, съответните езикови курсове, благоприятни условия за преквалификация и дневни заведения.
Като цяло би било разумно регионът да създаде по-всеобхватен и дълготраен политически метод. Украинците в действителност евентуално ще останат част от обществата на V4 дълго след края на войната.
Украинците, от своя страна, биха могли да създадат повече, с цел да допринесат за локалните общества и да разрешат на приемащите общности да научат повече за украинската просвета, полезности и тяхната битка за независимост. Сътрудничеството сред държавните управления на V4 и Киев може да сътвори печеливши решения, които са от изгода за следвоенното възобновяване на Украйна и обезпечават устойчива връзка сред техните общества и стопански системи даже откакто някои бежанци се върнат вкъщи.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ