Страните-членки на НАТО на предстоящата среща на върха на алианса

Страните-членки на НАТО на идната среща на върха на алианса във Вилнюс ще излязат с единна позиция по отношение на вероятностите за влизане на Украйна във военно-политическия блок.

Това съобщи генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг в изявление за английския ефирен канал Sky News. Срещата ще се организира на 11 и 12 юли.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг даде ясно да се разбере, че Киев няма да стане член, до момента в който бушува война, и че срещата на върха във Вилнюс няма да насочи публична покана. Същото сподели в неделя и Джо Байдън, такава е и позицията на България.

По същото време външният министър на Украйно Дмитро Кулеба съобщи: „ Вече са контрактувани няколко значими решения за Украйна и НАТО. В резултат на срещата пътят ни към алианса сигурно ще се съкрати. И това е доста значим резултат, за който ни беше казано, че няма да се случи, само че го направихме дружно с нашите най-близки сътрудници “, сподели Кулеба.

Столтенберг е безусловно сигурен, че членовете на алианса ще намерят комфортна за всички дефиниция във връзка с вероятностите за влизане на Украйна в НАТО.

Успоредно президентът на Съединени американски щати Джо Байдън сподели, че сега Украйна " към момента не е подготвена " да стане член на НАТО. Той акцентира нуждата алиансът да откри явен и изпълним път, който страната да следва, с цел да извърши изискванията за присъединение. Байдън повтори, че процесът на участие в НАТО изисква време и осъществяване на критерии като демократизация.

Според Байдън войната на Украйна с Русия би трябвало да приключи преди НАТО да може да прегледа кандидатурата на Киев, защото алтернативата би означавала, че целият алианс е във война с Русия.

Подобно е мнението и в Германия. В събота The Daily Telegraph, базирайки се на неназован източник от НАТО, разяснява, че Германия на срещата на върха във Вилнюс ще се застъпи за отсрочване на влизането на Украйна в алианса заради опасения, че незабавното участие може да докара до война с Русия.

В същото време редица източноевропейски водачи, в това число естонският министър председател Кая Калас, считат, че на срещата на върха на Украйна би трябвало да бъде показана пътна карта за участието ѝ в алианса.

Но съдружниците са разграничени за това какъв брой бързо би трябвало да бъде разрешено на Украйна да се причисли след края на сраженията. Източноевропейски страни споделят, че някаква пътна карта би трябвало да бъде препоръчана на Киев на срещата на върха, Съединените щати и Германия са внимателни към всеки ход и говорене за периоди, който може да приближи алианса до война с Русия.

Повечето страни поддържаха английско предложение да се разреши на Киев да пропусне по този начин наречената стратегия за деяние за участие (MAP), която дефинира политически, стопански и военни цели, които претендентите би трябвало да изпълнят и които другите източноевропейски народи трябваше да преминат преди влизането в НАТО.

С подобен ход алиансът би могъл да отговори на настояванията да надскочи декларацията от срещата на върха в Букурещ през 2008 година, в която се споделяше, че Украйна в последна сметка ще стане член, без да предлага на Киев действителна покана или график. НАТО евентуално ще откри по-силна дефиниция от 2008 година, с цел да подчертае вероятността на Киев за присъединение към алианса - да вземем за пример нещо като " законното място на Украйна е в НАТО " и наблягане, че " трансатлантическата сигурност би била непълна без Украйна ".

Трудната част е какво се схваща под " след края на войната ", тъй като за Украйна и членове на НАТО като Полша и балтийските републики това е изтласкването на съветската войска от всички територии, окупирани от 2014 година насам. Други, които считат това за невероятно, наподобява, поясняват това като постоянна обстановка, съпроводена от някакво спокойно съглашение, в което обаче е невероятно руснаците да не запазят нещо.

Бившият общоприет секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен не изключи приемането на Украйна в НАТО " на части ". Той изрази своята позиция в изявление, оповестено в неделя в  Redaktionsnetzwerk Deutschland (RND), написа БГНЕС.

''Разбира се всичко това е сложно и в последна сметка зависи от решенията на Украйна, само че във всеки случай не е невероятно ", сподели Расмусен, отговаряйки на въпрос дали счита за допустимо единствено елементи от Украйна като да вземем за пример Западна Украйна да бъдат включени в НАТО.

" И това може да има стабилизиращ резултат върху цяла Европа. Спомнете си влизането на Западна Германия в НАТО през 1955 година ", напомни Расмусен. В същото време той призна, че " има доста разлики, само че са вероятни и паралели ".

''Например, може да се контракти, че отговорностите за помощ според член 5 от Договора за НАТО ще бъдат изпълнени единствено при положение на офанзива против тези елементи от украинска територия, където държавното управление в Киев сега упражнява фактическа пълномощия ", изясни Расмусен.

Той акцентира, че сега се разискват вероятните разновидности за влизане на Украйна в НАТО. " Това включва, първо, че демонстрираме на Украйна бързия път към участие, както в тази ситуация с Швеция и Финландия.

Второ, това значи, че в бъдеще ще обсъждаме всевъзможни подробни въпроси на доверие в Съвета на НАТО " Украйна, което в идеалния случай ще обезпечи тясна политическа съгласуваност сред Киев и западния алианс непрекъснато ", сподели някогашният общоприет секретар на НАТО. 

Очаква се водачите да обсъдят какви гаранции за сигурност би трябвало да получи Киев за времето след войната, макар че тези обещания ще бъдат двустранни, а не издадени от самия алианс. Те евентуално ще включват обещанието за продължение на военната и финансовата помощ на Киев, с цел да възпира Русия от възобновяване на офанзива, откакто войната завърши.

Генералният секретар Йенс Столтенберг акцентира, че НАТО - според член 5 от Вашингтонския контракт - ще даде пълноценни гаранции за сигурност единствено на пълноправните членове на алианса.

В сряда вечер след края на форума Джо Байдън би трябвало да произнесе тирада в Университета на Вилнюс, която съгласно съветника по националната сигурност на Белия дом Джейк Съливан ще обхване визията на президента за " мощна, уверена Америка, оградена от мощни, уверени съдружници и сътрудници, поемащи забележителните провокации на нашето време, от експанзията на Русия в Украйна до климатичната рецесия ".

Това ще бъде четвъртата среща на върха на НАТО след нахлуването на Русия в Украйна, като първата се организира виртуално на 25 февруари 2022 година, единствено един ден след нападението, последвана от срещи в Брюксел и в Мадрид. Обикновено срещите на държавните глави се организираха един път на две години.