Страната се представя най-добре по отношение на социалното включване –

Страната се показва най-добре във връзка с общественото включване – делът на бедните понижава, а приходите нарастват.

© Анелия Николова Как се пресмята Индексът на приобщаващо развиване

Класацията се базира на три съставния елемент, първият от които е напредък и развиване. Тук влизат стопански индикатори като Брутният вътрешен продукт на човек от популацията, продуктивност, претовареност и предстояща дълготрайност на живота. Вторият съставен елемент - включване, е формиран от данни за приходите и линията на беднотия. Равнопоставеност и резистентност сред поколенията пък преглежда индикатори като обществен дълг, спестявания и съотношението сред възрастните хора, които напущат пазара на труда, и младите, които влизат в него. Още по тематиката
Форумът в Давос: Код алено за планетата

Глобалното стопляне и рискът от естествени бедствия ще преобладават пред тематики като терористични закани и миграция на Световния стопански конгрес
21 яну 2018
Фондация Bertelsmann: България незабавно би трябвало да стори нещо с бедността

Германската фондация регистрира и усъвършенстване от 2008 година насам.
20 ное 2017
Paradise Papers разкриват скритото благосъстояние на международния хайлайф

Документи на офшорна правна компания демонстрират финансовата активност на членове на кабинета на Тръмп, английската кралица и мултинационални компании
6 ное 2017
България се срина в ранглиста за право на благосъстоятелност

Причините са по-слабата отбрана на имуществото, трайно неприятните индикатори за правораздаване и корупцията
11 юли 2017 България се изкачва със седем места до 11-а позиция в ранглиста, която мери до каква степен изгодите от икономическия напредък в 74 разрастващи се страни се разпределят отмерено сред популацията. Това демонстрира Индексът на приобщаващо развиване 2018 на Световния стопански конгрес, оповестен предходната седмица. България регистрира усъвършенстване по съвсем всички индикатори, само че към момента ниската претовареност (данните са за 2016 г.) и високо равнище издаден въглероден диоксид при производството дърпат страната надолу. Начело на разрастващите се страни застават Литва, Унгария и Азербайджан, а класацията на развитите водят Норвегия, Исландия и Люксембург.

Показателят е основан като опция на данните за Брутният вътрешен продукт и цели да покаже критериите, по които хората правят оценка икономическия напредък на страната си. Класацията разделя 103 страни на две групи – развити и разрастващи се страни. Показатели като продуктивност на труда, Брутният вътрешен продукт на човек от популацията, линия на беднотия и спестявания се разпределят в три съставния елемент, които дефинират финалния резултат за всяка страна и мястото й в класацията. Компонентите са равнопоставеност и резистентност сред поколенията, напредък и развиване, включване.

От непоклатимост към прогрес

Ако аленият цвят въплъщава най-лошите индикатори в класацията, а зеленият – най-хубавите, за България преобладаващата гама е жълто-зелената. Страната се показва най-добре във връзка с общественото включване – делът на бедните понижава, а приходите нарастват. Неравното систематизиране на благосъстоянието, което се мери от коефициента на GINI, регистрира забележителен спад с 12 точки до 52.9 (нула е цялостно тъждество, а 100 – цялостно неравенство). Ниският обществен дълг също е плюс за България. Въпреки че се покачва от 26.3% от Брутният вътрешен продукт до 27.8%, остава един от най-ниските в съюза.

Негативните фактори, които дърпат страната надолу, са заетостта и замърсяването. Въпреки че има усъвършенстване с 2.6 пр.п. на годишна база, делът на работещите в България е измежду по-ниските в класацията – 49.8% през 2016 година Данните за заетостта през 2017 година обаче демонстрират растеж, което значи, че в последващи отчети страната евентуално ще усъвършенства позицията си по този индикатор. При замърсяването усъвършенстване по отношение на предходния отчет няма – България продължава да емитира 164 кг въглероден диоксид за всеки създаден $ Брутният вътрешен продукт.

Прогресът по света

В класацията на разрастващите се страни, където попада и България, шест европейски стопански системи се класират измежду топ 10, измежду които Литва, Унгария и Латвия. Най-малък напредък е реализиран при равнопоставеността сред поколенията, където утежняване означават 56 от общо 74 разрастващи се страни. Причината - застаряващото население и понижението на поправените чисти спестявания, които взимат поради вложенията в човешки капитал, изчерпването на естествени запаси и вредите от замърсяване. Изключение от наклонността са Бразилия, Китай и Индия - там подобрението се движи от вложенията в хора, което и компенсира изчерпването на естествените запаси в страните.

Сред развитите страни на челно място през 2018 година застава Норвегия. Следващите до 10 позиции се преобладават от дребни европейски страни и Австралия. Резултатите обаче демонстрират, че в 20 от 29 развити страни неравенството сред приходите е повишено, а бедността се е повишила в 17 от тях. В доста страни резултатите демонстрират огромна разлика сред обособените съставни елементи. Съединени американски щати е десета от 29 развити страни във връзка с развиване и напредък, а в това време е на дъното по неравноправие сред поколенията.

Не гледайте единствено Брутният вътрешен продукт

Един от изводите на отчета е, че равнището на Брутният вътрешен продукт на човек от популацията има слаба връзка с позицията на страните в класацията. Той не е задоволителен, с цел да се мери дали в дадена страна има обществен и стопански прогрес и до каква степен подобряването на виталните й стандарти се усеща от болшинството, означават специалистите.

Много страни имат необработен капацитет да усилят по едно и също време както икономическия си напредък, по този начин и общественото включване. Не е изненада, че една от рекомендациите е вниманието да се насочи към структурни промени.