България достигна 2/3 от средноевропейския БВП на човек, но сближаването не е гарантирано
Страната ни ще продължи да доближава междинното за Европейски Съюз с сегашния ритъм и ще реализира тази цел след 15-20 години
За поредна година България съкратява дистанцията със междинното ниво на икономическо развиване на Европейски Съюз. Това сочат предварителните оценки на брутния вътрешен артикул на човек от популацията в паритет на покупателна дарба. През 2024 година страната минава психическата граница от 2/3 от средноевропейското равнище, само че догонва с сензитивно по-бавен ритъм от Румъния.
Най-близо до средноевропейското равнище през 2024 година са Франция (99) и Финландия (103), като се резервира нормалното систематизиране, в което " новите " страни-членки се групират в долната половина, а " старите " - в горната. Ако оставим настрани атипичните стопански системи на Ирландия и Люксембург, най-развитите европейски стопански системи - Швеция, Германия, Австрия, Белгия, Дания, Нидерландия - се разполагат в диапазона 115-130% от средноевропейското. През последните години всички нови членки на Европейски Съюз от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), в това число Румъния, доближиха равнища сред 70% и 90% от междинното за Европейски Съюз. Сред тях само Чехия и Словения са надминали прага от 90%, до момента в който Латвия, Словакия, Унгария, Хърватия и Румъния остават в диапазона 70-80%.
Конвергенцията на България след 1999 година, когато индикаторът доближава най-ниската си точка от 28% е плавна и непрекъсната. Оттам насетне страната стапя преднината с ритъм от 1-3 пункта на година, с две отчетливи забавяния през 2005 година, по време на финансовата рецесия през 2009 година и за финален път през 2013 година Последната огромна рецесия - пандемията и нейните последици - доведоха до ускорение, разследване най-много от по-дълбоките рецесии в огромните западни стопански системи. В интервала след ясното откриване на хоризонта за еврочленство на България в края на предишния век българската стопанска система стабилно пораства по-бързо от тази на Европейски Съюз.
През последните години настоящото съпоставяне беше с стопанската система на Гърция, която през 2020 година спадна до равнище от 62% от средноевропейското - най-голямото си разстояние от за последните десетилетия. Реформите в страната обаче дават явен резултат, като през днешния ден тя още веднъж е над 70% от средноевропейския Брутният вътрешен продукт, а няма изгледи България я задмине през идващите години. Въпреки това, доближаването е повече от явно - до момента в който през 2006 година цената на индикатора за България е 38%, а Гърция доближава своя пик от 96%, то през днешния ден двете страни се движат редом.
Интересно е и сравнението с Румъния, която стартира от по-ниска позиция от България преди приемането на двете страни в Европейски Съюз, само че съумя да мине границата от 70% още през 2020 година, а при опазване на актуалните трендове най-вероятно следващата година ще надмине 80% и ще се подреди измежду по-богатите страни в Централна и Източна Европа. Въпреки че няма по какъв начин да се търси единствено едно пояснение за дивергенцията сред България и Румъния през последните години, няма по какъв начин да не споменем доста по-доброто показване на северната ни съседка във върховенството на закона и битката с корупцията, както и по-добрата дарба за привличане на вложения.
Важно е да отбележим, че задачата не е статична - средноевропейското равнище на икономическо развиване се трансформира всяка година, повлияно най-много от динамичността на огромните западни страни. Това от своя страна значи, че не можем просто да допуснем, че България ще продължи да доближава междинното за Европейски Съюз с сегашния ритъм и ще реализира тази цел след 15-20 години. Ако съдим по темповете на множеството страни от ЦИЕ, в противен случай - вероятността страната да доближи 70-75% и да се задържи на това равнище със закъснение на растежа е също толкоз действителна, изключително в сюжет с ниски вложения, високи дефицити и бързо възходящ обществен дълг.
Първата има доста особена конструкция на Брутният вътрешен продукт поради мултинационалните компании, които работят в нея, другата е доста дребна по мярка.
*Авторът работи по тематиките за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и районното развиване. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет. Фокусът на академичната му активност е върху въздействието на икономическото развиване и динамичност върху изборните резултати и доверието в ръководещите партии.
Статията от бюлетина на ИПИ е публикувана
За поредна година България съкратява дистанцията със междинното ниво на икономическо развиване на Европейски Съюз. Това сочат предварителните оценки на брутния вътрешен артикул на човек от популацията в паритет на покупателна дарба. През 2024 година страната минава психическата граница от 2/3 от средноевропейското равнище, само че догонва с сензитивно по-бавен ритъм от Румъния.
Най-близо до средноевропейското равнище през 2024 година са Франция (99) и Финландия (103), като се резервира нормалното систематизиране, в което " новите " страни-членки се групират в долната половина, а " старите " - в горната. Ако оставим настрани атипичните стопански системи на Ирландия и Люксембург, най-развитите европейски стопански системи - Швеция, Германия, Австрия, Белгия, Дания, Нидерландия - се разполагат в диапазона 115-130% от средноевропейското. През последните години всички нови членки на Европейски Съюз от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), в това число Румъния, доближиха равнища сред 70% и 90% от междинното за Европейски Съюз. Сред тях само Чехия и Словения са надминали прага от 90%, до момента в който Латвия, Словакия, Унгария, Хърватия и Румъния остават в диапазона 70-80%.
Конвергенцията на България след 1999 година, когато индикаторът доближава най-ниската си точка от 28% е плавна и непрекъсната. Оттам насетне страната стапя преднината с ритъм от 1-3 пункта на година, с две отчетливи забавяния през 2005 година, по време на финансовата рецесия през 2009 година и за финален път през 2013 година Последната огромна рецесия - пандемията и нейните последици - доведоха до ускорение, разследване най-много от по-дълбоките рецесии в огромните западни стопански системи. В интервала след ясното откриване на хоризонта за еврочленство на България в края на предишния век българската стопанска система стабилно пораства по-бързо от тази на Европейски Съюз.
През последните години настоящото съпоставяне беше с стопанската система на Гърция, която през 2020 година спадна до равнище от 62% от средноевропейското - най-голямото си разстояние от за последните десетилетия. Реформите в страната обаче дават явен резултат, като през днешния ден тя още веднъж е над 70% от средноевропейския Брутният вътрешен продукт, а няма изгледи България я задмине през идващите години. Въпреки това, доближаването е повече от явно - до момента в който през 2006 година цената на индикатора за България е 38%, а Гърция доближава своя пик от 96%, то през днешния ден двете страни се движат редом.
Интересно е и сравнението с Румъния, която стартира от по-ниска позиция от България преди приемането на двете страни в Европейски Съюз, само че съумя да мине границата от 70% още през 2020 година, а при опазване на актуалните трендове най-вероятно следващата година ще надмине 80% и ще се подреди измежду по-богатите страни в Централна и Източна Европа. Въпреки че няма по какъв начин да се търси единствено едно пояснение за дивергенцията сред България и Румъния през последните години, няма по какъв начин да не споменем доста по-доброто показване на северната ни съседка във върховенството на закона и битката с корупцията, както и по-добрата дарба за привличане на вложения.
Важно е да отбележим, че задачата не е статична - средноевропейското равнище на икономическо развиване се трансформира всяка година, повлияно най-много от динамичността на огромните западни страни. Това от своя страна значи, че не можем просто да допуснем, че България ще продължи да доближава междинното за Европейски Съюз с сегашния ритъм и ще реализира тази цел след 15-20 години. Ако съдим по темповете на множеството страни от ЦИЕ, в противен случай - вероятността страната да доближи 70-75% и да се задържи на това равнище със закъснение на растежа е също толкоз действителна, изключително в сюжет с ниски вложения, високи дефицити и бързо възходящ обществен дълг.
Първата има доста особена конструкция на Брутният вътрешен продукт поради мултинационалните компании, които работят в нея, другата е доста дребна по мярка.
*Авторът работи по тематиките за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и районното развиване. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет. Фокусът на академичната му активност е върху въздействието на икономическото развиване и динамичност върху изборните резултати и доверието в ръководещите партии.
Статията от бюлетина на ИПИ е публикувана
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ