Антоний Гълъбов: Митрофанова не е просто посланик, а арогантният знак на Кремъл към България
Страната ни е бистър образец за парламентарна корупция
Падне ли от власт Нинова, до месеци Българска социалистическа партия ще има ново партийно управление, споделя пред Faktor.bg политологът
Интервю на Васил Стефанов
- Доц. Гълъбов, доста ваши сътрудници вещаеха държавното управление да се задържи до есента. Защо краят му пристигна прибързано?
- Предисторията е доста показателна, както и методът, по който беше формирана обединението. Начинът на систематизиране на министерствата и работата, която видяхме, допускаха късия период на битие на кабинета. Искам единствено да напомня, че не приказваме за четворна коалиция, а за три съглашения с групировка, която още не съществува като партия. Меморандумът за ръководство беше наименуван „ съдружно съглашение “, само че това не е по този начин. Коалиционното съглашение трябваше да покаже по какъв начин се взимат решения и кой носи отговорност за тях. Липсата на управническа стратегия, затварянето на разговора с жителите и със обществените сътрудници, както и опълчването на локалната и правосъдната власт, нямаше по какъв начин да не докара до доста тежко вътрешно разтърсване. Актуализацията на бюджета беше политическата тематика, а не войната в Украйна или началото на договарянията за присъединение на Северна Македония към Европейски Съюз. Това, което се случи, беше предстоящо, най-малко от мен, и има тежки последствия за страната.
- Ще успее ли Асен Василев да сформира работещ кабинет?
- Кирил Петков и Асен Василев са съпредседатели на тази групировка. По-важното е друго. Стилът на ръководство на този кабинет беше заложен от Асен Василев, а не от Кирил Петков. Финансовият министър на процедура беше министър председател в сянка. Той затвори разговора и се опълчи на локалната власт, до момента в който опитваше да постанова личните си решения, без да ги разисква. При Кирил Петков проблемите са други. Василев е самоуверен и отказващ всевъзможен вид разговор и точно той наложи този жанр на затворено ръководство. Беше министър на финансите повече от година. През това време бюджетната конструкция на България беше тотално разрушена. Актуализацията на бюджета, която беше направена през 46-то Народно събрание, генерира проинфлационни упования. Не е правилно, че инфлацията в България е толкоз висока единствено поради интернационалните фактори. Поне 1/3 от нея се дължи на некомпетентното ръководство. За първи път през 1997 година държавното управление на Иван Костов трябваше да актуализира бюджет, тъй като бяхме в извънредно тежка финансова рецесия във всички измерения. Миналата година страната ни не се намираше в сходна обстановка. Нямаше никакъв смисъл от актуализацията на бюджета, както и страната ни да влезе в 2022 година без главния финансов закон. Последната актуализация най-вероятно ни води към нова до края на годината. Всичко това е с помощта на „ заслугите “ на Асен Василев. Когато споделяме, че някой е експерт, приказва добре и е просветен, би трябвало да погледнем какво прави. В последна сметка българските обществени финанси в никакъв случай не са били в подобен риск, в какъвто ги сложи Асен Василев. Тук даже не става въпрос за „ още от същото “, а за „ доста повече от същото “. България е на път да загуби втора година оперативните стратегии от Европейския съюз и никой не приказва за това. Рамката на Европейски Съюз е 2021-2027 година, а ние към момента нямаме подписано съглашение с Европейската комисия. И не е правилно това, че се е работило доста по Плана възобновяване и резистентност. Просто имаше битка на лобита – да бъдат извадени едни планове за сметка на други, вследствие на което страната ни пропусна опцията да получи пари по проекта. Ако политическата рецесия продължи, по всичко наподобява, че ние още веднъж ще изгубим още благоприятни условия. Междувременно Европейска комисия поправя сумата за България, както и за всички останали страни, според от степента на компликациите, през които са минали по време на пандемията. Сумата за страната ни към този момент е понижена. Всичко това изискуем на „ заслугите “ на господин Василев. Отвъд очевидното – че страната ни би трябвало да има постоянно държавно управление, дано да се вгледаме в приноса, който този човек има към страната.
- Имаше концепция Никола Минчев или даже Драгомир Заков да бъдат претенденти за министър председател. При сходна обстановка щеше ли да се промени обстановката?
- Аз нямам илюзии в това отношение, тъй като тандемът „ Петков-Василев “ работи по собствен метод. Те по никакъв метод не биха позволили и най-малката опция да задържат властта. Повтаряхме доста пъти, че е нужна съответна, ангажирана със периоди управническа стратегия. Осемте целта, които Кирил Петков ни заяви, бяха подбрани по този начин, че единствено да успокоят евентуалните сътрудници на „ Продължаваме промяната “. Абсолютно несериозно беше извеждането на първата цел Бойко Рашков да оглави КПКОНПИ. Още първият приоритет приказва, че няма съществено изпитание да се търси парламентарно единодушие към стратегия с кратковременен небосвод. Не виждам причините на Кирил Петков за опцията да реализира някакъв резултат, в случай че не става дума за отявлената търговия за въздействие, която в действителност е политическа корупция за намиране на „ почтени и почтени депутати, които да работят за България “. Това най-сетне би трябвало да се разбере. В парламентарната народна власт има правила – не се договаря и не обаждаш по телефона като лобист, който желае да му мине законът. Преговаря се обществено, а не сепаративно с народни представители, на които се дават обещание постове и пари. Ние имаме кристални образци за политическа корупция, които остават някъде настрана.
- Изненада ли ви обрата при Корнелия Нинова, която „ анатемоса “ Кирил Петков, а по-късно отиде да договаря за нов кабинет с Асен Василев, до който седеше министър председателят в оставка?
- При Корнелия Нинова има опит за оцеляване в политиката и тук няма нищо изненадващо. Ясно е, че Българска социалистическа партия стабилно губи поддръжка и доверието на електората си, само че попадна във властта. В последна сметка това е и аргументът на партийното управление, с който упорства да продължи да остане в ръководството. Ако Българска социалистическа партия загуби тази опция, най-вероятно промяната на управлението в „ столетницата “ е въпрос на месеци. В съответния случай Корнелия Нинова има един сериозен конкурент в лицето на Крум Зарков, който несъмнено е харесван в левицата и има ясна физиономия и позиции. За Нинова е въпрос на оцеляване в Българска социалистическа партия, а и на самата партия, тъй като след нейното ръководство тя не загуби единствено поддръжка, а и доста от разпознаваемите си фигури.
- Каква е ролята на Румен Радев и желае ли тъкмо в този миг да вземе цялата власт?
- Румен Радев е една от главните аргументи за тежката политическа рецесия. Амбициите на президента да постанова политиката в страната не са престанали. Именно той реши, че неговите някогашни служебни министри ще следват напътствията му. Оказа се обаче, че това не е по този начин, тъй като те имаха радикално разнообразни планове. Едновременно с това Румен Радев носи отговорност за неспособността си, както да овладее властовите си упоритости, по този начин и да насърчи нещо работещо като ръководство. Ако се провали първият мандат, то третият ще има значение единствено от позиция на дизайна на това болшинство, към което Радев се стреми в идващия парламент. Време е към този момент да се насочи внимание и към дейностите на президента и той да стартира да носи отговорност за това, в което се трансформира политическият пейзаж. Президентът прекомерно дълго и нападателно се пробва да се меси в политическия живот и продължава да е отвън рамките на личните си пълномощия по конституция. В нито един миг не би трябвало да бъде изтърван от внимание, което значи и търсене на отговорност.
- Социолози предизвестяват за „ Възраждане “ и партията на Стефан Янев, които набират скорост, съгласно изследванията. Как виждате идващия парламент, ще съумеят ли проруските обединения да вземат властта?
- Със сигурност идващите избори няма да дадат отговор на политическата рецесия, тъй като не зависи единствено от партиите, а и от доверието на жителите. Имаме извънредно тревожни трендове от позиция на загуба на доверие към политическата система въобще. Поне към този момент ми се коства малко евентуално „ Възраждане “, „ Български напредък “ и Българска социалистическа партия да образуват болшинство в идващото Народно заседание. Засега сходна композиция е по-скоро като чучело, което се употребява за аргументиране на задачата да се сътвори непременно държавно управление в границите на този парламент. По-важното е на идните избори да имаме гражданско присъединяване, което да е по-сериозно. Още от в този момент би трябвало да се работи по този въпрос, тъй като в противоположен случай ще се надигнем пред доста тежка обстановка с под 2 млн. гласоподаватели, а това ще задълбочи рецесията в институциите.
- Защо в последния миг, към този момент при гласувана премиерска оставка, Кирил Петков изгони 70 съветски шпиони?
- Това е закъсняло деяние, което беше направено преждевременно, колкото и парадоксално да звучи. България трябваше да се позове на правилото на взаимност при започване на войната в Украйна, като понижи още тогава дипломатическото посланичество на Руската федерация до границите на допустимото. Не го направихме, потвърждавайки, че става въпрос за „ военна интервенция “, а не за война. Търсеха се „ дипломатически решения “. След като е имало наблюдаване, както е формалната версия на Кирил Петков, през март, април и май, можеха да бъдат отзовавани тези, за които се приема, че съставляват риск за българската национална сигурност, а не по този метод, който оставя подозрения. По-големият проблем за страната ни е да реши по какъв начин вижда оттук насетне връзките ни с Руската федерация. Ние получихме доста ясна поддръжка и от Европейски Съюз, и от НАТО и не би трябвало да вършим крачка обратно. В противоположен случай рискуваме националната сигурност на България. Чисто в политически проект към момента имаме доста несвършена работа.
- Смяната на Елеонора Митрофанова или експулсирането ѝ от страната ни ще промени ли политиката, която Русия води към нас?
- Не считам, тъй като тя не инцидентно е определена за дипломат и е изпратена в България. Изборът на посланик самичък по себе си е обръщение и демонстрира отношението на Руската федерация към страната ни. Близки до Елеонора Митрофанова са свързани с отчетливата агитация на Москва. Тя не е просто посланик. Някои бяха впечатлени от това, по какъв начин се облича и показва наличието си. Цялата тази надменност, която е неприемлива за един посланик, е ясно обръщение към България. Време е най-сетне страната ни да разпознае личния си интерес. В този подтекст обаче имаме късмет да понижим зависимостта си от Русия и да преразгледаме отношението си към тази страна. Ние сме в неравнопоставено състояние по отношение на Кремъл и финансираме всъщност Руската федерация посредством енергийните запаси, а в това време износът ни е най-малък. Ако оставим встрани туризма и някои характерни сфери, свързани с енергетиката и защитата, българо-руските връзки нямат съществено отношение към икономическото развиване на страната ни. В началото на войната съветските туроператори предизвестиха жителите да не помнят дестинацията България, което беше извънредно нападателен акт.
Падне ли от власт Нинова, до месеци Българска социалистическа партия ще има ново партийно управление, споделя пред Faktor.bg политологът
Интервю на Васил Стефанов
- Доц. Гълъбов, доста ваши сътрудници вещаеха държавното управление да се задържи до есента. Защо краят му пристигна прибързано?
- Предисторията е доста показателна, както и методът, по който беше формирана обединението. Начинът на систематизиране на министерствата и работата, която видяхме, допускаха късия период на битие на кабинета. Искам единствено да напомня, че не приказваме за четворна коалиция, а за три съглашения с групировка, която още не съществува като партия. Меморандумът за ръководство беше наименуван „ съдружно съглашение “, само че това не е по този начин. Коалиционното съглашение трябваше да покаже по какъв начин се взимат решения и кой носи отговорност за тях. Липсата на управническа стратегия, затварянето на разговора с жителите и със обществените сътрудници, както и опълчването на локалната и правосъдната власт, нямаше по какъв начин да не докара до доста тежко вътрешно разтърсване. Актуализацията на бюджета беше политическата тематика, а не войната в Украйна или началото на договарянията за присъединение на Северна Македония към Европейски Съюз. Това, което се случи, беше предстоящо, най-малко от мен, и има тежки последствия за страната.
- Ще успее ли Асен Василев да сформира работещ кабинет?
- Кирил Петков и Асен Василев са съпредседатели на тази групировка. По-важното е друго. Стилът на ръководство на този кабинет беше заложен от Асен Василев, а не от Кирил Петков. Финансовият министър на процедура беше министър председател в сянка. Той затвори разговора и се опълчи на локалната власт, до момента в който опитваше да постанова личните си решения, без да ги разисква. При Кирил Петков проблемите са други. Василев е самоуверен и отказващ всевъзможен вид разговор и точно той наложи този жанр на затворено ръководство. Беше министър на финансите повече от година. През това време бюджетната конструкция на България беше тотално разрушена. Актуализацията на бюджета, която беше направена през 46-то Народно събрание, генерира проинфлационни упования. Не е правилно, че инфлацията в България е толкоз висока единствено поради интернационалните фактори. Поне 1/3 от нея се дължи на некомпетентното ръководство. За първи път през 1997 година държавното управление на Иван Костов трябваше да актуализира бюджет, тъй като бяхме в извънредно тежка финансова рецесия във всички измерения. Миналата година страната ни не се намираше в сходна обстановка. Нямаше никакъв смисъл от актуализацията на бюджета, както и страната ни да влезе в 2022 година без главния финансов закон. Последната актуализация най-вероятно ни води към нова до края на годината. Всичко това е с помощта на „ заслугите “ на Асен Василев. Когато споделяме, че някой е експерт, приказва добре и е просветен, би трябвало да погледнем какво прави. В последна сметка българските обществени финанси в никакъв случай не са били в подобен риск, в какъвто ги сложи Асен Василев. Тук даже не става въпрос за „ още от същото “, а за „ доста повече от същото “. България е на път да загуби втора година оперативните стратегии от Европейския съюз и никой не приказва за това. Рамката на Европейски Съюз е 2021-2027 година, а ние към момента нямаме подписано съглашение с Европейската комисия. И не е правилно това, че се е работило доста по Плана възобновяване и резистентност. Просто имаше битка на лобита – да бъдат извадени едни планове за сметка на други, вследствие на което страната ни пропусна опцията да получи пари по проекта. Ако политическата рецесия продължи, по всичко наподобява, че ние още веднъж ще изгубим още благоприятни условия. Междувременно Европейска комисия поправя сумата за България, както и за всички останали страни, според от степента на компликациите, през които са минали по време на пандемията. Сумата за страната ни към този момент е понижена. Всичко това изискуем на „ заслугите “ на господин Василев. Отвъд очевидното – че страната ни би трябвало да има постоянно държавно управление, дано да се вгледаме в приноса, който този човек има към страната.
- Имаше концепция Никола Минчев или даже Драгомир Заков да бъдат претенденти за министър председател. При сходна обстановка щеше ли да се промени обстановката?
- Аз нямам илюзии в това отношение, тъй като тандемът „ Петков-Василев “ работи по собствен метод. Те по никакъв метод не биха позволили и най-малката опция да задържат властта. Повтаряхме доста пъти, че е нужна съответна, ангажирана със периоди управническа стратегия. Осемте целта, които Кирил Петков ни заяви, бяха подбрани по този начин, че единствено да успокоят евентуалните сътрудници на „ Продължаваме промяната “. Абсолютно несериозно беше извеждането на първата цел Бойко Рашков да оглави КПКОНПИ. Още първият приоритет приказва, че няма съществено изпитание да се търси парламентарно единодушие към стратегия с кратковременен небосвод. Не виждам причините на Кирил Петков за опцията да реализира някакъв резултат, в случай че не става дума за отявлената търговия за въздействие, която в действителност е политическа корупция за намиране на „ почтени и почтени депутати, които да работят за България “. Това най-сетне би трябвало да се разбере. В парламентарната народна власт има правила – не се договаря и не обаждаш по телефона като лобист, който желае да му мине законът. Преговаря се обществено, а не сепаративно с народни представители, на които се дават обещание постове и пари. Ние имаме кристални образци за политическа корупция, които остават някъде настрана.
- Изненада ли ви обрата при Корнелия Нинова, която „ анатемоса “ Кирил Петков, а по-късно отиде да договаря за нов кабинет с Асен Василев, до който седеше министър председателят в оставка?
- При Корнелия Нинова има опит за оцеляване в политиката и тук няма нищо изненадващо. Ясно е, че Българска социалистическа партия стабилно губи поддръжка и доверието на електората си, само че попадна във властта. В последна сметка това е и аргументът на партийното управление, с който упорства да продължи да остане в ръководството. Ако Българска социалистическа партия загуби тази опция, най-вероятно промяната на управлението в „ столетницата “ е въпрос на месеци. В съответния случай Корнелия Нинова има един сериозен конкурент в лицето на Крум Зарков, който несъмнено е харесван в левицата и има ясна физиономия и позиции. За Нинова е въпрос на оцеляване в Българска социалистическа партия, а и на самата партия, тъй като след нейното ръководство тя не загуби единствено поддръжка, а и доста от разпознаваемите си фигури.
- Каква е ролята на Румен Радев и желае ли тъкмо в този миг да вземе цялата власт?
- Румен Радев е една от главните аргументи за тежката политическа рецесия. Амбициите на президента да постанова политиката в страната не са престанали. Именно той реши, че неговите някогашни служебни министри ще следват напътствията му. Оказа се обаче, че това не е по този начин, тъй като те имаха радикално разнообразни планове. Едновременно с това Румен Радев носи отговорност за неспособността си, както да овладее властовите си упоритости, по този начин и да насърчи нещо работещо като ръководство. Ако се провали първият мандат, то третият ще има значение единствено от позиция на дизайна на това болшинство, към което Радев се стреми в идващия парламент. Време е към този момент да се насочи внимание и към дейностите на президента и той да стартира да носи отговорност за това, в което се трансформира политическият пейзаж. Президентът прекомерно дълго и нападателно се пробва да се меси в политическия живот и продължава да е отвън рамките на личните си пълномощия по конституция. В нито един миг не би трябвало да бъде изтърван от внимание, което значи и търсене на отговорност.
- Социолози предизвестяват за „ Възраждане “ и партията на Стефан Янев, които набират скорост, съгласно изследванията. Как виждате идващия парламент, ще съумеят ли проруските обединения да вземат властта?
- Със сигурност идващите избори няма да дадат отговор на политическата рецесия, тъй като не зависи единствено от партиите, а и от доверието на жителите. Имаме извънредно тревожни трендове от позиция на загуба на доверие към политическата система въобще. Поне към този момент ми се коства малко евентуално „ Възраждане “, „ Български напредък “ и Българска социалистическа партия да образуват болшинство в идващото Народно заседание. Засега сходна композиция е по-скоро като чучело, което се употребява за аргументиране на задачата да се сътвори непременно държавно управление в границите на този парламент. По-важното е на идните избори да имаме гражданско присъединяване, което да е по-сериозно. Още от в този момент би трябвало да се работи по този въпрос, тъй като в противоположен случай ще се надигнем пред доста тежка обстановка с под 2 млн. гласоподаватели, а това ще задълбочи рецесията в институциите.
- Защо в последния миг, към този момент при гласувана премиерска оставка, Кирил Петков изгони 70 съветски шпиони?
- Това е закъсняло деяние, което беше направено преждевременно, колкото и парадоксално да звучи. България трябваше да се позове на правилото на взаимност при започване на войната в Украйна, като понижи още тогава дипломатическото посланичество на Руската федерация до границите на допустимото. Не го направихме, потвърждавайки, че става въпрос за „ военна интервенция “, а не за война. Търсеха се „ дипломатически решения “. След като е имало наблюдаване, както е формалната версия на Кирил Петков, през март, април и май, можеха да бъдат отзовавани тези, за които се приема, че съставляват риск за българската национална сигурност, а не по този метод, който оставя подозрения. По-големият проблем за страната ни е да реши по какъв начин вижда оттук насетне връзките ни с Руската федерация. Ние получихме доста ясна поддръжка и от Европейски Съюз, и от НАТО и не би трябвало да вършим крачка обратно. В противоположен случай рискуваме националната сигурност на България. Чисто в политически проект към момента имаме доста несвършена работа.
- Смяната на Елеонора Митрофанова или експулсирането ѝ от страната ни ще промени ли политиката, която Русия води към нас?
- Не считам, тъй като тя не инцидентно е определена за дипломат и е изпратена в България. Изборът на посланик самичък по себе си е обръщение и демонстрира отношението на Руската федерация към страната ни. Близки до Елеонора Митрофанова са свързани с отчетливата агитация на Москва. Тя не е просто посланик. Някои бяха впечатлени от това, по какъв начин се облича и показва наличието си. Цялата тази надменност, която е неприемлива за един посланик, е ясно обръщение към България. Време е най-сетне страната ни да разпознае личния си интерес. В този подтекст обаче имаме късмет да понижим зависимостта си от Русия и да преразгледаме отношението си към тази страна. Ние сме в неравнопоставено състояние по отношение на Кремъл и финансираме всъщност Руската федерация посредством енергийните запаси, а в това време износът ни е най-малък. Ако оставим встрани туризма и някои характерни сфери, свързани с енергетиката и защитата, българо-руските връзки нямат съществено отношение към икономическото развиване на страната ни. В началото на войната съветските туроператори предизвестиха жителите да не помнят дестинацията България, което беше извънредно нападателен акт.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ