Перфекционизмът като болест
Страхувате се да извършите неточност, да претърпите крах. Не можете и за момент да си помислите по какъв начин ще излезете на неделна разходка, в случай че преди този момент не сте пуснали пералня, минали с прахосмукачката, сготвили и изгладили у дома. Не проумявате по какъв начин някои дами си разрешават “лукса ” да излязат на открито без да се срешат и гримират. В работата е наложително постоянно да сте на равнище, да се чувствате потребни, да получавате благодарност. В леглото би трябвало да сте съвършена- фантазията на всеки мъж, а децата ви би трябвало всекидневно да са в безукорен външен тип, да са най-умните и най-можещите. И към всичко това ви тласка една завладяваща мощ, която самите вие не можете да обясните. Сякаш ви е витално значимо всичко да е под ваш надзор в 100% от времето ви. И не можете, и не можете да спрете тази свръх упоритост, която от време на време граничи с известна доза полуда.
Никога няма да не помни едно от някогашните ми гаджета, за който един косъм върху палтото ми беше цяла покруса и можеше да да го докара до нервност. А в жилището му съвсем всичко беше подредено надали не под прав ъгъл. Макар и доста по-често срещано при дамите, това положение съгласно мен по никакъв начин не е за подценяване и при двата пола. Наричат го заболяването на 21 век. Други настояват, че е просто свойство на характера. И въпреки всичко в доста от случаите умерено можем да го сложим в рубрика “болестно положение ”.
Но дано забележим по кое време ПЕРФЕКЦИОНИЗМЪТ ни се трансформира по-скоро в болест, в сравнение с в синоним на усърдие, самодисциплина и упоритост.
Отговаряте ли утвърдително на следните фрази?
Не сте излизали в никакъв случай на открито несресани, негримирани и по домашни дрехи- даже да изхвърлите боклука или да купите самун от магазина пред блока.
За вас думата “добре ” е най-лошата оценка, която можете да чуете за свършена работа. Почти всичко във вашия свят се дефинира с думите чудесно, съвършено, идеално. Казано по различен метод вие непрекъснато сте на нещо като конкурс по-по-най.
Имате параноичен боязън от неточности, граничещ с известна доза неприемане на себе си. Да сгрешите за вас е най-страшното нещо, което може да ви се случи.
Изпитвате извънредно мъчително отношение към рецензия. Ако някой стартира намерено да ви показва грешките, вие изпадате в нервност, пробвайки се по всякакъв начин да се оправдаете и изтъкнете.
Имате потребност непрекъснато да се чувствате нужни, да се пробвате да свършите даже неща, които не умеете. Изпитвате нужда от непрестанното утвърждение на хората, без значение дали това са околните ви или просто далечни познати.
Чувствате съвсем непрестанно незадоволеност. Смятате, че животът ви постоянно може да е по-добър и по-добър. Загубили сте опцията да се радвате на дребното благополучие в безспирно търсене на огромното такова.
Често се концентрирате над неуспехите си. И дълбаете в тях до момента в който не изкарате дребната неправда в голяма, надали не непоправима неточност.
Близките ви са най-големите пострадали, тъй като те би трябвало постоянно да са идеални. Децата ви би трябвало да са съвършени, мъжът ви също. Не рядко търсите минусите му, даже се състезавате с него в дуела кой е по-съвършен.
Страхувате се да рискувате в 99% от времето. За вас опцията да се хвърлите в нещо ново и непознато е доста повече предстоящ неуспех, който не можете да си позволите, в сравнение с късмет за нещо по-добро.
Отлагате във времето. Макар перфекционистите от време на време да не могат да спят, в случай че не са изгладили ризата си за на следващия ден сутринта, те са тези, които съвсем постоянно отсрочват огромните решения за на следващия ден, другата седмица, другия месец.
Имате прекалено много позитивни отговори?
Ами тогава, не се мотайте, а помислете върху вашето Аз. Често перфекционизмът е синоним на нерешителност и на огромна доза неприемане на себе си. Според психолозите този вид хора не са щастливи, даже са нещастни от живота, който водят. В опити да си изградите защитно държание и да сте уверени в себе си, се сблъсквате със личните си дефекти и това ви прави доста несигурни. Животът не е съревнование, нито непрестанна гонене на по-по-по-доброто. Защото тогава в никакъв случай няма да виждаме хубавото, което е до нас.
Някой беше споделил, че съвършенството е достигнато, не когато няма какво повече да се добави, а когато няма какво да се отстрани. Затова не се вманиачавайте в това да съчетаете цвета на кувертюрата си с този на тапетите. Може да е красиво, само че е леко налудничаво, изключително в случай че го вършиме непрекъснато, с всичко. А и тази съвършенност е тооолкова скучна!
Никога няма да не помни едно от някогашните ми гаджета, за който един косъм върху палтото ми беше цяла покруса и можеше да да го докара до нервност. А в жилището му съвсем всичко беше подредено надали не под прав ъгъл. Макар и доста по-често срещано при дамите, това положение съгласно мен по никакъв начин не е за подценяване и при двата пола. Наричат го заболяването на 21 век. Други настояват, че е просто свойство на характера. И въпреки всичко в доста от случаите умерено можем да го сложим в рубрика “болестно положение ”.
Но дано забележим по кое време ПЕРФЕКЦИОНИЗМЪТ ни се трансформира по-скоро в болест, в сравнение с в синоним на усърдие, самодисциплина и упоритост.
Отговаряте ли утвърдително на следните фрази?
Не сте излизали в никакъв случай на открито несресани, негримирани и по домашни дрехи- даже да изхвърлите боклука или да купите самун от магазина пред блока. За вас думата “добре ” е най-лошата оценка, която можете да чуете за свършена работа. Почти всичко във вашия свят се дефинира с думите чудесно, съвършено, идеално. Казано по различен метод вие непрекъснато сте на нещо като конкурс по-по-най. Имате параноичен боязън от неточности, граничещ с известна доза неприемане на себе си. Да сгрешите за вас е най-страшното нещо, което може да ви се случи. Изпитвате извънредно мъчително отношение към рецензия. Ако някой стартира намерено да ви показва грешките, вие изпадате в нервност, пробвайки се по всякакъв начин да се оправдаете и изтъкнете. Имате потребност непрекъснато да се чувствате нужни, да се пробвате да свършите даже неща, които не умеете. Изпитвате нужда от непрестанното утвърждение на хората, без значение дали това са околните ви или просто далечни познати. Чувствате съвсем непрестанно незадоволеност. Смятате, че животът ви постоянно може да е по-добър и по-добър. Загубили сте опцията да се радвате на дребното благополучие в безспирно търсене на огромното такова. Често се концентрирате над неуспехите си. И дълбаете в тях до момента в който не изкарате дребната неправда в голяма, надали не непоправима неточност. Близките ви са най-големите пострадали, тъй като те би трябвало постоянно да са идеални. Децата ви би трябвало да са съвършени, мъжът ви също. Не рядко търсите минусите му, даже се състезавате с него в дуела кой е по-съвършен. Страхувате се да рискувате в 99% от времето. За вас опцията да се хвърлите в нещо ново и непознато е доста повече предстоящ неуспех, който не можете да си позволите, в сравнение с късмет за нещо по-добро. Отлагате във времето. Макар перфекционистите от време на време да не могат да спят, в случай че не са изгладили ризата си за на следващия ден сутринта, те са тези, които съвсем постоянно отсрочват огромните решения за на следващия ден, другата седмица, другия месец. Имате прекалено много позитивни отговори?
Ами тогава, не се мотайте, а помислете върху вашето Аз. Често перфекционизмът е синоним на нерешителност и на огромна доза неприемане на себе си. Според психолозите този вид хора не са щастливи, даже са нещастни от живота, който водят. В опити да си изградите защитно държание и да сте уверени в себе си, се сблъсквате със личните си дефекти и това ви прави доста несигурни. Животът не е съревнование, нито непрестанна гонене на по-по-по-доброто. Защото тогава в никакъв случай няма да виждаме хубавото, което е до нас.
Някой беше споделил, че съвършенството е достигнато, не когато няма какво повече да се добави, а когато няма какво да се отстрани. Затова не се вманиачавайте в това да съчетаете цвета на кувертюрата си с този на тапетите. Може да е красиво, само че е леко налудничаво, изключително в случай че го вършиме непрекъснато, с всичко. А и тази съвършенност е тооолкова скучна!
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ