Ученичка родила дъщеря на Лаврентий Берия, шефът на НКВД, я държал в златна клетка до разстрела си
Страховитият шеф на руското Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) и дългогодишна дясна ръка на Сталин Лаврентий Берия (роден на 29 март 1899 година в село Мерхеули в Абхазия), живеел в редом " двубрачие ". От законната си брачна половинка Нина се ражда синът му Серго, а любовницата му Валентина го подарява с щерка Марта.
Разликата в годините сред двамата наследници на разстреляния сподвижник на " вожда " е близо четвърт век.
Марта Лаврентиевна Берия родена през 1950 година в Москва и животът ѝ е обгърнат в загадъчност заради политическото проваляне и изтезанието на татко ѝ през декември 1953 година Майка ѝ Валентин Дроздова, наричана Ляля, е 16-годишна ученичка, когато стартира връзка с Берия. Той я настанява в скришен апартамент на улица „ Горки “ в Москва. Макар и незаконнородено, Лаврентий Берия доста обичал момичето и го кръстил Марта – в чест на личната си майка (Марта Джакели). Налага се да крие съществуването ѝ от формалната си брачна половинка Нина Гегечкори, само че споделя тайната със законния си наследник Серго Берия, като го заклева да се грижи за сестра си, в случай че нещо се случи с него.
Историческите документи сочат, че Берия обезпечава първокласен живот на обичаната си. Той наема за нея и майка ѝ голям апартамент на улица „ Горки “ в Москва, купува ѝ скъпи облекла, коли и обезпечава персонална защита от Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР)
След ареста и разстрела на Лаврентий Берия през 1953 година, Валентина Дроздова незабавно се дистанцира от него. Тя подава публично заявление в прокуратурата, че е била принудена да съжителства с него под опасност за живота ѝ. Поради това Валентина и дребната Марта не са репресирани или изпратени в лагер, за разлика от формалното семейство на Берия.
Любовницата на дясната ръка на Сталин резервира имуществото си. Животът ѝ обаче остава плевел и абсурден : Тя става брачна половинка на Ян Рокотов – един от най-известните руски подземни „ валутчици “ (незаконни търговци на валута). Рокотов е задържан и разстрелан през 1961 година по персонално разпореждане на Хрушчов.
По-късно тя се омъжва за различен прочут " горист състезател " от руската ера – Иля Галант , който също приключва в пандиза. Валентина Дроздова умира в Москва в края на века, надалеч от светлините на прожекторите.
Марта приема семейството на майка си и израства като Марта Валентиновна Дроздова, с цел да се скрие връзката ѝ с екзекутирания „ зложелател на народа “.
Тя се омъжва за Александър Викторович Гришин , наследник на авторитетния руски партиен функционер Виктор Гришин (първи секретар на Московския градски комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз и претендент за правоприемник на Леонид Брежнев). Този брак става вероятен едвам откакто Брежнев персонално дава позволение, защото произходът на момичето е бил прочут в коридорите на Кремъл. След брака тя става Марта Лаврентиевна Гришина.
Марта приключва висше обучение и работи в областта на ранните изчислителни технологии и кибернетиката в Москва. Любопитен факт е, че внукът на Никита Хрушчов, политическият зложелател, свалил татко ѝ, споделя в записки, че точно Марта Лаврентиевна го е учила да работи на първите руски прототипи на компютри.
Марта Лаврентиевна умира трагично при неизяснени условия през 1986 година на 36-годишна възраст. Детайлите към гибелта ѝ остават класифицирани и непубликувани в общественото пространство.
Серго Лаврентиевич Берия (1924–2000) е законният, единствен наследник на Берия от брака му с Нина Гегечкори. Той е извънредно надарен инженер и академик в региона на радиолокацията и ракетните системи.
Още по време на Втората международна война Серго работи за военното разузнаване. След това става един от водещите конструктори на първите руски зенитно-ракетни системи (системата за Противовъздушна отбрана „ Беркут “). Заради научните си достижения получава Сталинска премия и медал „ Ленин “. Жени се за Марфа Пешкова – внучка на великия публицист Максим Горки.
Веднага след ареста на татко му, Серго и майка му Нина са задържани. Те прекарват повече от година в пандиза „ Лефортово “ в цялостна изолираност. Всички научни трофеи, военни звания и държавни награди на Серго са отнети.
През 1954 година той и майка му са заточени в град Свердловск (днес Екатеринбург). Властите ги принуждават да сменят фамилното си име. Серго приема моминското име на майка си и до края на живота си по паспорт се споделя Сергей Алексеевич Гегечкори. Дори при тази изолираност той продължава да работи като сполучлив инженер в локален НИИ
През 1964 година, по молба на управлението на Украинската ССР, на Сергей Гегечкори е позволено да се реалокира в Киев. Там той се трансформира в един от водещите научни ръководители на киевския институт „ Комета “.
До края на живота си (умира през 2000 година в Киев) Серго пази паметта на татко си. В своите записки той твърди, че Лаврентий Берия не е бил съден, а е погубен без съд и присъда още в деня на ареста му (26 юни 1953 г.) след навлизане в имението му, а правосъдният развой е бил инсценировка с двойник.
