Страховитата катастрофа на ракета “Протон, която се случи на 2-ри

Страховитата злополука на ракета “Протон ”, която се случи на 2-ри юли, няма да докара до отклонения в план-графика на полетите до “Международната галактическа станция ”, заяви пред публицисти ръководителят на Роскосмос – Владимир Поповкин.

Следващият плануван полет до “Международната галактическа станция ”, на товарен галактически транспортен съд “Прогрес М-20М ”, ще бъде сбъднат в период. Изстрелването ще е реалност на 28 юли, благодарение на ракета “Союз ”.

Освен това, Русия възнамерява да уголемява личния си сегмент на “Международната галактическа станция ” до 2020 година, като към него ще бъдат добавени нови модули. Първият модул ще би трябвало да бъде прикачен към галактическата станция още в края на тази година.

Новият Многоцелеви лабораторен модул (МЛМ) “Наука ”, който ще полети в края на 2013 година. Снимка: Государственный космический научно-производственный центр имени М. В. Хруничева

Става въпрос за многофункционалния лабораторен модул (МЛМ) “Наука ”. Той ще бъде изстрелян към “Международната галактическа станция ” благодарение на ракетата-носител “Протон-М ”. Именно от подобен вид беше ракетата, която катастрофира в покрайнините на космодрума Байконур на 2-ри юли.

Владимир Поповкин заяви, че не се разискват никакви разновидности за отсрочване на изстрелването. Модулът ще бъде подготвен за полет до декември, само че при оптимистичен сюжет той може да бъде част от “Международната галактическа станция ” още на 30 ноември.

Историята на МЛМ “Наука ” е дълга. През 1995 година Русия стартира да конструира два модула – “ФГБ-1 ” и “ФГБ-2 ”. През 1998 година “ФГБ-1 ” е изстрелян с ракета “Протон ” от космодрума Байконур – по този начин той се трансформира в първия модул от “Международната галактическа станция ” и през днешния ден е прочут под името “Заря ”.

На базата на “ФГБ-2 ” Русия основава нов модул, а точно МЛМ “Наука ”. Той ще извършва доста функционалности на борда на галактическата станция. Ще дава порт за съединяване на пилотирани галактически кораби “Союз ” и товарни “Прогрес ”, ще може да взе участие в преместването на гориво сред станцията и товарните кораби “Прогрес ”. В този модул ще се намира главното научно съоръжение, където ще работят съветските космонавти.

Понеже “Наука ” ще дава благоприятни условия за съединяване на галактически кораби, комплексът за съединяване “Пирс ” ще стане непотребен. Той ще бъде разкачен от “Международната галактическа станция ” по-късно през годината.

От външната страна новият съветски модул ще бъде оборудван с роботизирана ръка, европейска технология – ERA.

До 2020 година към “Международната галактическа станция ” ще бъдат прикачени основен модул, и още два научно-изследователски модула.

Естествено, въпросът, който незабавно изниква, е следният – съгласно актуалните проекти употребата на “Международната галактическа станция ” ще продължи до 2020 година, след което тя ще бъде свалена от орбита. Какво ще се прави след тази дата – откакто това е крайният период за довеждане докрай на разширението на съветския сегмент?

Един от разновидностите е участниците в плана – Съединени американски щати, Канада, Русия, Япония, страните от Европейската галактическа организация да се съгласят за удължение живота на “Международната галактическа станция ”.

Но в случай че това не стане, при потребност новите модули (т.е. МЛМ “Наука ” и трите нови модула, които ще бъдат изстреляни след него) ще бъдат разкачени от “Международната галактическа станция ”, ще стартират независим полет и ще служат за основата на съветска галактическа станция от ново потомство.

Днес съществуващите съветски модули към “Международната галактическа станция ” са: “Заря ”, “Звезда ”, “Пирс ” (който ще бъде изведен от употреба още тази година), “Поиск ” и “Рассвет ”.

Ако не се стигне до съглашение сред обособените страни за удължение на употребата на “Международната галактическа станция ”, а новите съветски модули бъдат разкачени от нея, както се възнамерява, новосформираната съветска галактическа станция би била сходна на известната станция “Мир ” от 80-те и 90-те години.

В подобен сюжет, след 2020 година човечеството би разполагало с две станции – едната – съветска ( “Мир 2 ”), и другата – китайска, която също ще бъде подготвена до края на 2020.

Разбира се, тези проекти не изключват възможното основаване на нова интернационална станция, на частни галактически станции (примерно от “СпейсЕкс ” или “Бигълоу ”), както и полети оттатък околоземна орбита, до Луната и Марс.

Източници:

Новости-космонавтики

Хруничев

РИА Новости

Spacedaily