Страховете са, че ако се оголи истината за Иван Михайлов,

„ Страховете са, че в случай че се оголи истината за Иван Михайлов, за неговата битка, би трябвало да падат доста легенди и в българската и в сегашната история на нашите съседи в Северна Македония, която си е едно издание на митовете на македонизма. Така че той е еднообразно неуместен на всички и тука има един още по-голям проблем. Проблемът, че Иван Михайлов има тежката орис да води Вътрешна македонска революционна организация не в сантименталните времена, както ги беше определил Петър Стоянов, когато вътрешната Македоно-одринската революционна организация по време на османското наличие в Македония и в Тракия води битка за избавление на тези територии. Той има тежкия чоп да я води след убийството на Тодор Александров, във време, когато малко хора знаят, че България действително е във война със Сърбия, не с Югославия, със Сърбия приказвам, тъй като публично България е победена в 1918 година, осъдена е по време на Ньойския мир 1919 година, само че една единствена организация в България - Вътрешна македонска революционна организация - отхвърля да одобри този мир. “, споделя историкът и публицист Иво Иванов в диалог с Кънчо Кожухаров в предаването " Видимо и невидимо: Изопачената история ".

Гостът напомня, че Тодор Александров знае, че не може да получи поддръжка от българската страна, макар че той поддържа връзки с Двореца и продължава да се бори против несправедливия Ньойски контракт, като се надява да се стигне до някаква мирна проверка. „ Тази битка, обаче, намира нечовечен отпор от Сърбия и малко хора знаят, че се води същинска война, война, когато сръбски чети, само че и наети хора в Македония нахлуват по българските села в регионите на днешна Пиринска Македония по границите, в региона на Трънско се водят същински сражения. Това няма да го прочете в нито един учебник. “

„ Иван Михайлов би трябвало да води организацията тъкмо в този миг и малко хора си дават сметка, когато най-често обвиняванията против него са какви убийства прави и по какъв начин македонските дейци са разстрелвали по улиците на София. Да, факт е, печален и нечовечен факт! Но тези разстрели на Македонски дейци ги стартира Яне Сандански още преди 1912 година А тези разстрели по-късно се координират доста тънко от Белград. Те наемат всеки, който се изправи против Иван Михайлов и против неговото течение във Вътрешна македонска революционна организация и, за жалост, вместо да ги преглеждаме като част от тази война сред Белград и София, ние ги представяме като някакви македонстващи тука, ей по този начин, за наслаждение хората гангстерски се избивали. “, напомня Иво Иванов.

Според историка българските откриватели не смеят да навлязат в тематиката за връзката сред Вътрешна македонска революционна организация, българското военно разузнаване след войната, което включва активността на Тодор Александров, ролята на българското военно разузнаване в гибелта на Тодор Александров, както и ролята на Иван Михайлов и връзките му с военното разузнаване.
За да научите кой и за какво се опасява от Иван (Ванче) Михайлов гледайте диалога на Кънчо Кожухаров и Иво Иванов: