Колкото по-смело е детето, толкова по-малко ще лъже
„ Страхливецът живее в непрекъснат боязън да не бъде подигран, подценен или оценен по-ниско от останалите хора. Следователно той постоянно е обвързван с мнението на другите, с тях са свързани и неговите възходи и падения. Той наподобява на човек, живеещ във вражеска страна; в неговия темперамент се развиват черти като съмнение, злоба и самовлюбеност. “ – Алфред Адлер
Смелостта на едно дете е невероятна мощ, която се демонстрира освен в дейностите му, само че и в способността му да бъде откровено.
Често се счита, че децата лъжат, с цел да избегнат санкции или неприятни обстановки, само че колкото по-смело е едно дете, толкоз по-малко ще изпитва потребност да лъже. Смелостта не е просто физическа смелост – тя включва и прочувствената мощ да приемеш последствията от личните си дейности, да застанеш зад думите си и да признаеш, когато си сбъркал.
Едно самоуверено дете се възпитава в среда, в която се цени истината, даже когато тя е неуместна или мъчителна. То пораства с увереността, че признанието на грешките му няма да го унищожи, а в противен случай – ще му помогне да научи скъпи уроци.
В този смисъл, смелостта е причина за честността. Когато детето знае, че грешките са част от процеса на израстване, то е по-склонно да бъде намерено и да не прикрива своите действия с неистини.
Децата, които развиват храброст, са склонни да се изправят против страховете си, в това число и страха от наказване или отрицание. Те схващат, че истината постоянно води до сложни диалози, само че тези диалози построяват доверие и взаимно почитание.
Лъжата, въпреки това, е постоянно метод за отбягване на тези компликации. Ако едно дете се научи да бъде самоуверено в своите дейности и думи, то ще осъзнае, че истината носи независимост и успокоение, до момента в който лъжата поражда още повече затруднения и паники.
Когато едно дете е самоуверено, то е решително в себе си и своите благоприятни условия. Увереността му разрешава да показва себе си намерено и без боязън от отменяне.
Децата, които лъжат, постоянно го вършат от неустановеност и боязън – боязън да не бъдат осъдени, да не изгубят уважението на възрастните, да не разочароват. Смелостта, обаче, ги освобождава от този боязън, тъй като те схващат, че са ценени освен поради своите триумфи, само че и макар грешките си.
Смелостта е неразривно обвързвана с развиването на персоналната отговорност. Децата, които са насърчавани да поемат отговорност за дейностите си, са по-склонни да бъдат почтени. Те схващат, че всяко деяние има последици и тези последици са част от израстването им като персони. Честността е резултат от това осъзнаване, а не просто средство за отбягване на спор.
Смелостта е основен фактор в построяването на почтеност у децата. Колкото по-смело е едно дете, толкоз повече ще е способно да поеме отговорност за дейностите си и да приказва истината, даже когато това е мъчно.
Смелостта му да бъде намерено пред себе си и другите го освобождава от потребността да лъже, тъй като то схваща, че истината, даже мъчителна, е пътят към персоналното развиване и доверие.
Самочувствието на детето и неговата персонална храброст са най-голямото му благополучие. Смелите деца по-късно няма да чакат образуването на ориста си извън, а ще го реализиран със личните си сили.
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм :
Вижте още: Невротикът непрестанно живее съгласно получените плесници – АЛФРЕД АДЛЕР
