СТРАХИЛ ДЕЛИЙСКИ е роден на 10 февруари 1981 г. в

СТРАХИЛ ДЕЛИЙСКИ е роден на 10 февруари 1981 година в с. Дерманци, Ловешка област. Завършил е езикова гимназия в Плевен, а по-късно политология в Софийския университет. Асистент е в катедра "Политология " на СУ "Св. Климент Охридски ". Преподава политически връзки и политическа антропология.

"Време е Българска социалистическа партия да каже по какъв начин и с кого ще ръководи "

- Отмина ли следващият трус в държавното управление?
- Почти от началото на мандата това държавно управление е в положение на перманентни земетресения. Това лимитира опцията за правене на по-сериозна политика. Имаме държавна стратегия с 904 съответни уговорката, само че към момента не сме разбрали какъв брой от тях са изпълнени. За нея се приказва, единствено когато би трябвало да се оправдае съществуването на кабинета. Така не се ръководи. Това е извънредно трудно, както за страничния наблюдаващ, по този начин и за тези, които са в ръководството. Но за всичко има аргументи. Основната цел на държавното управление е да остане на власт, без значение какво ще прави с нея. Това е екстравагантна политическа задача. И парадоксална.
- Борисов като че ли изпусна държавното управление. С какво сътрудниците му връзват ръцете?
- Спойката на тази коалиция е оптимално дълго престояване във властта. Това разрешава поредност от взаимни отстъпки. Ако ставаше въпрос за взаимни отстъпки по линия на философията, тактиката - нещата щяха да са разнообразни, само че спорът е по линия на заплахата от рухване от власт. Този спор по-лесно се контролира. Изглежда, че на Борисов му е мъчно, че заобикаля да взима управнически решения (като в тази ситуация с оставката на Валери Симеонов), само че не е по този начин. Поведението му не му носи триумф във връзка с обществения облик, само че му носи триумф в границите на свръх задачата за опазване на властта.
- Това ли е обяснението, че той се изгуби на вътрешното поле и се развихри на интернационалното?
- Борисов търси външнополитическа легитимност, усещайки, че е изгубил вътрешнополитическата. Това е обвързвано с неговото политическо бъдеще. Борисов осъзнава, че политическият му път в България е завършил. Въпрос на време е. Предстои да забележим дали това осъзнаване ще е съпроводено с държание от вида "След мен и потоп " или ще бъде стимулиран да направи нещо извънредно героично. По-вероятен на този стадий е първият вид.
- Волен Сидеров ли ще напусне пръв обединението на патриотите?
- Сидеров се готви за избори. Той сподели, че е от политиците, които са отписвани най-малко 5 пъти от огромните сметки, само че като Феникс възкръсват. Сидеров търси равноправност в границите на дребната коалиция, без да затваря вратите към Борисов. Каракачанов и Симеонов направиха неточност, като влязоха в изпълнителната власт и оставиха Сидеров в Народното събрание. Това го нарежда най-близо до жителите, а вицепремиерите натрупат негативи, като изгубиха доста от политическия си сексапил.
Коалицията на патриотите свърши своята работа. Тя вкара трите партии в Народното събрание и в изпълнителната власт, легитимира третото държавно управление на Борисов. И се изчерпа като политически план. Същото се случи и с Реформаторския блок. Който се е хванал с Борисов, не е спечелил бъдеще.
- Мъчително е намирането на "патерица " във властта. Сигурно поради това Борисов не отива на предварителни избори?
- Очевидно е по този начин. Задушаващата прегръдка на Борисов дистанцира от ГЕРБ редица политически субекти. В тази обстановка може да помогне някакъв инженерен политически артикул, какъвто нееднократно сме виждали. Сега обаче той не се обрисува.
- Колко завоюва и какво загуби бизнесът, като застана зад кабинета?
- Стана все по-очевидно, че това държавно управление не разчита на демократична легитимност от жителите, а на властово наличие с помощта на интимни връзки с едрия капитал. Не че е евристично изобретение, само че заявката "С нас е едрият капитал, протестирайте колкото желаете " смъкна картите на масата. Формално имаме демократични процедури, само че политическият развой е доминиран от корпоративния интерес, който се осъществя през околните връзки сред едрия капитал и властта.
Представител на едрия бизнес сподели, че всеки миг могат да хвърлят 20 000 души на улицата като контрапротест. Какво означа това? За служащи ли става въпрос? Левицата не може и не трябва да мълчи за такива връзки сред бизнеса и служащите. Паралелно обединението "едър капитал - власт " вкарва разломни линии сред обособените обществени групи. Типична форма на корпоратистка страна, на която даже Бенито Мусолини би завидял. Политическият развой у нас е доминиран от интимните връзки сред едрия капитал и властта.
- Народът не може да смъкна държавното управление, само че бизнесът може.
- Да, тъкмо по този начин. Обикновено в подобен вид политическа среда основният ангажимент по ротацията във властта е в ръцете на едрия бизнес.
- Все по-реална ли става опцията Борисов да изкара този път мандата си?
- От образуването на този кабинет съм песимистичен по отношение на опцията да изкара мандата си. Това зависи не толкоз от жителите и обединението, колкото от волята на премиера. Ако Борисов реши, че има полза от по-скорошни парламентарни избори, ще ги има. Той с времето ще се приближи до този вид оценка, тъй като държавното управление е отворило прекомерно доста фронтове.
Негативното отношение е всеобщо и непрекъснато. Протестите не са огромни, само че са разнообразни, доста и постоянно се случват. Хората са неудовлетворени, тъй като са лишени от конституционни права в основни обществени браншове - опазване на здравето, обучение, обществена политика. Налице е цялостен колапс на тези обществени системи.
- В обществото има голямо напрежение, само че сякаш липсва политически индивид, който по подобаващ метод да го консолидира. Мантрата за неналичието на опция още ли е годна?
- Липсата на опция е, за жал, преобладаващ роман в българското политическо пространство, който е неуместен. При съществуването на над 200 партии у нас не може да се твърди, че няма опция. Изключително властническо е това подстрекателство, което се прави и всеобщо. И се прибавя изказванието, че няма потребност от избори, тъй като нищо нямало да се промени. В името на така наречен непоклатимост стигаме до парадокси. Налагането на внушението, че няма опция, е един от пътищата към авторитаризъм. Опозицията - и от ляво, и от дясно, може да бъде по-категорична в разбиването на този чудноват обществен консенсус.
Българска социалистическа партия продължава да е дебитор на обществото във връзка с упованията. Социалистическата партия предложи различен път за развиване на страната в своята "Визия за България ", сподели, че желае властта. Но това, което би трябвало към момента, с цел да се покрият критериите за алтернативност, е да опише политическия формат, през който това ще се реализира. Време е Българска социалистическа партия да каже по какъв начин и с кого ще ръководи. Липсата на този отговор слага социалистическата партия в некомфортната обстановка всяка поръчка за власт да бъде свързвана с вероятно партньорство с Движение за права и свободи.
Показателен е опитът на английските лейбъристи. Корбин, осъзнавайки този недостиг и спадащото доверие към обичайните партии, се пробва да отвори групировката към цивилен придвижвания в ляво и да трансформира самата Лейбъристка партия в такова придвижване. Да, във Англия има различен вид политическа система, само че това е един от вероятните разновидности пред социалистическата партия у нас. Път в тази посока е разискването на последния избор на съмнение с извънпарламентарни структури, както и диалозите за "Визия за България ". Недоверието на жителите към политическата система и нейните институции може да бъде променено с отваряне на партиите към гражданския бранш. Това може да бъде и предлагането за политически формат, посредством който да се осъществя политическата власт. Колкото по-скоро Българска социалистическа партия даде достоверен и допустим отговор за властовия формат, посредством който ще се осъществят новите политики и ръководство, толкоз по-добре.
- Как стои президентът на този декор, който очертахте?
- Президентът употребява умишлено недоверието в обичайните политически сили. Той е по едно и също време в границите на системата, която се употребява с съмнение, само че директното му безучастие в политическия развой му дава опция да заема позицията на жителите. Президентът пробва да се саморазкаже като опция, само че в границите на тази институционална уредба. Когато човек направи поръчка А, можем да чакаме да каже и Б. В рамките на тази институционална уредба политическа поръчка Б не може да бъде направена. Може би в лицето на Румен Радев се обрисува новият любимец, който да налее легитимност на политическата система. Безспорно той съумява да адресира проблеми, които не получават такова внимание от партиите.
Борисов дълго беше индивидът на народа. Вече не е. Не виждам механизми, посредством които да си върне тази позиция. Не е значимо какво ще вършат Борисов и още двама-трима за "конструкцията ", а какво ще стане, откакто тази структура падне. Тя не може да се резервира постоянно. Големият диалог какво и по какъв начин ще се случи по-късно липсва в неговата цялост. Президентът, не непосредствено, а по индиректен път, съумява на този стадий да стартира сходен диалог.