Страх от изоставяне в партньорските взаимоотношения
Страхът от занемаряване ни кара да се вкопчим в колегата и с всички сили да се опитаме да предотвратим възможна разлъка. Можем да стартираме да се тревожим, че сътрудникът ни изневерява, без да има действителен мотив за сходни подозрения. Често когато ни е боязън да не бъдем изоставени, започваме да поставяме изключителни старания, с цел да не ни изостави сътрудникът. Да се грижим за партньорските си взаимоотношения като поставяме старания, е значима част от всяка здрава връзка. Проблемът тук е повода заради, която поставяме тези старания. Когато го вършим, тъй като ни е хубаво с този сътрудник, на нас ни доставя наслаждение да се грижим за тази връзка. Когато поставяме старания от боязън, че в случай че не го вършим, ще ни изоставят, тогава рано или късно започваме да недоволстваме и да пожелаваме колегата също да стартира да се старае повече или най-малкото да цени повече нашите старания. Чакаме самопризнание за грижите, които сме положили, дори по-лошо – напряко го пожелаваме. А всичко това води до самосбъдващо се знамение – със своите искания, възмущение и непрекъснато искане на внимание отблъскваме колегата и той си потегля, въпреки и да не е имал такова желание.
Дългосрочни последици от страха от занемаряване
Инфо: http://zdravaistoria.com
