Страхът, гневът и скръбта са естествени човешки реакции и те

Ако обаче непрестанно реагираме на една или друга обстановката със боязън, яд или тъга, тези страсти могат да бъдат разрушителни. А ние ще поддържаме непрекъсната негативна сила.

Някои форми на медитация оказват помощ за освобождение от тези пагубни страсти, като освобождават от мислите. Но те работят като болкоуспокояващо, което за малко време ги заличава и след това още веднъж се връщат.

С аналитичната медитация обаче е допустимо да стигнем до корена на този боязън или яд. Възможно е да открием да вземем за пример, че 90 % от нашия яд е чисто мисловна проекция. Може да открием, че гневните думи принадлежат на предишното и се натрапват в нашето настояще само с паметта ни. Когато мислим за тези неща, интензитета на гнева понижава и развиваме мисловен имунитет, с помощта на който този яд се демонстрира все по-рядко.

Аналитичната медитация е форма на мисловно проучване, при която възприемаш мислите си само и единствено като такива и се научаваш да не бъдеш прикрепен към тях, да не се идентифицираш с тях. В един миг човек осъзнава, че не е наложително мислите му да дават отговор на безспорната истина. В аналитичната медитация непрекъснато си задаваш въпроса: „ Какво е действителността? Каква е тази същина, това „ аз “, в което сме се вкопчили толкоз обезверено и което е източник на безкрайните ни паники? “ В аналитичната медитация ние размишляваме върху своята тленност и преходната природа на съществуването.

Как да практикувате аналитична медитация

1. Настанете се комфортно. Може да пандизите очи, може и да не ги затваряте. Ако ги оставите отворени, пробвайте да омекотите погледа си и да се „ вгледате “ във вътрешността в себе си.

2. Изберете тематика или събитие, което ви тормози, или просто се концентрирайте върху мислите и възприятията си. Наблюдавайте по какъв начин пораждат, дайте си сметка, че са краткотрайни, не ги съдете, не се идентифицирайте с тях. Някои ще бъдат ведри и приятни, други ще са мрачни и буреносни, само че последователно всички те ще отминат. Нека се носят през съзнанието ви, както облаците по небето.

3. Сега анализирайте своите мисли и страсти:

АКО ИЗПИТВАТЕ СТРАХ. Най-ефективната реакция против страха е да се надигнем непосредствено пред него. Представете си най-лошото, което може да се случи, в случай че страхът ви се трансформира в действителност. Можете ли вие и околните ви да преживеете това, което ще се случи? Възможно ли е даже да извлечете някаква изгода? Какъв опит ще придобиете от случилото се? Как ще помогне на вас или на тях да израснете като персони? Ако да вземем за пример се тревожите за детето си, което има проблеми в учебно заведение, и се боите, че ще се случи нещо неприятно, запитайте се: „ Това, от което се притеснявам, безусловно ли ще се случи? Откъде съм толкоз сигурен? Притеснението ми оказва помощ ли по някакъв метод за обстановката? Има ли по-добър метод към нея, по-полезен метод за обсъждане на протичащото се? Какво може да научи детето от това прекарване? Как може да израсне и да се развие като персона? “ Когато приемем това, от което се опасяваме, то губи властта, която има над нас. Вече не се боим и не е нужно да се борим с него, а вместо това можем да работим с него.

АКО съдебна техническа експертиза ГНЕВНИ. За да преодолеете гнева си, запитайте се с какво може да ви е потребен. Гневът постоянно е разследване от разочарования и неосъществени упования. Запитайте се: „ Какви са моите упования? Как мога да се освободя от тях и да приема каквото и да се случи? Мисля ли за упованията на другите? Мога ли да призная своето присъединяване в спора? Виждам ли ясно с какво съм съдействал за обстановката, поради която съм ядосан? Ако съм сърдит на нечии думи, мога ли да видя, че това са единствено думи, които към този момент ги няма, и като всичко останало, те също са нетрайни? Дали гневът ми е от изгода за някого, и най-много за мен? “ Може да помислите и върху това, че неконтролираният яд нормално води до разрушителни дейности – от изричането на думи, които нараняват другите, до нападателни реакции и принуждение, за които след това ще съжалявате. Помислете за това, че гневът е в положение да унищожи връзките ви с хората, с околните ви, да ви отчужди от другите, да ви ограби от душевната и умствената естетика, която заслужавате.

АКО Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС) Е ЗАВЛАДЯЛА ТЪГА. За да преодолеем тъгата, може да потърсим разтуха в нещо или да се запитаме защо имаме съображение да сме признателни. Тъгата е страст, която е израз на потребността ни едни от други, и болката отслабва, когато е споделена. Да, тъгата може да трае по-дълго от останалите страсти, само че в последна сметка тя също отминава. Целият живот, в това число тъгата и скръбта, са преходни. В него постоянно ще има възходи и спадове, всяка година, даже всеки ден. Това, върху което фокусираме вниманието си, въздейства в голяма степен на настроението ни. Затова е най-добре да се фокусираме върху позитивното както в своя, по този начин и в живота на околните ни. Да се съсредоточим върху нещата, за които сме признателни. Когато насочим вниманието си към тях, тогава ще спрем да отделяме толкоз доста време на скръбта си и ще се завърнем към насладата.

Откъс от  „ Книгата на насладата “, Далай Лама и Дезмънд Туту

Инфо: http://www.gnezdoto.net