,fit(1920:897)&format=webp)
Красен Станчев за новия вариант на Бюджет 2026: „Страх, несъстоятелност и натиск върху бъдещите поколения“
Страх в ръководството, нерационално харчене и риск от задълбочаване на структурните проблеми в обществените финанси.
Тези три съществени линии очерта икономистът Красен Станчев в разбора си за новия план за Бюджет 2026 в предаването „ 120 минути “ по bTV с водещ Светослав Иванов. „ Този проектобюджет не взема решение проблемите - и хората ще го схванат доста бързо “, сподели специалистът.
Станчев стартира с тезата, че новият план на бюджета е артикул на два типа боязън:
Политически боязън – ръководещите не съумяват да се договорят по обещаните структурни промени.
Административен боязън – боязън да не бъде изгубена лоялността на назначените в държавната администрация.
Икономистът акцентира, че макар шумно обявените промени, бюджетът на процедура не отразява промени, а консервира статуквото.
Данъци и осигуровки: Критики към модела на облагане
Според Станчев отводът от увеличението на налог дял е логически и стопански правилен, тъй като:
По-остър бе коментарът му по отношение на осигурителните промени. Макар покачването да е отсрочено за 2027 и 2028 година, резултатът съгласно Станчев ще бъде същият – увеличение на разноските за труд и неодобрение измежду работещите.
Той акцентира, че делът на обществените прехвърляния към пенсии продължава да пораства, без значение от формалното отсрочване на нарастването на вноските.
„ Преторианска армия “ и заплатите в силовия бранш
Една от най-ярките рецензии на икономиста беше отправена към запазването на автоматизираните механизми за индексация на заплатите в системите за сигурност.
Станчев назова това „ прегъване пред преторианската армия “ - групи в силовите ведомства, които обичайно упражняват мощен политически напън и получават великодушни нараствания.
В същото време планът планува 10% нарастване на възнагражденията в целия обществен бранш - мярка, която Станчев дефинира като „ безусловно алогична “ по отношение на растежа на продуктивността По думите му това са нараствания, които ще бъдат финансирани само с нов дълг.
Държавният дълг: „ Юношите към този момент дължат по 1400 евро “
Най-тревожната част съгласно Станчев е обвързвана с дълговата политика. По думите му даже без оптимално допустимия нов дълг, всеки младеж в България към този момент носи бъдещо обвързване от към 1400 евро, разпределено върху идващите 10 години.
Експертът направи съпоставяне с интервала след Живков, когато неговото потомство е плащало доста по-малко макар по-голямото население.
Оптимизация на администрацията: Между мит и действителност
Докато държавното управление дава обещание редуциране на 5500 незаети щатни бройки в администрацията, Станчев съобщи изрично: Тези щатове се употребяват като „ бартер за независимост на министрите “: посредством тях могат да раздават бонуси и вътрешни тласъци. Реално съкращения не се чакат, сподели специалистът.
Станчев напомни още, че разноските за администрация са на едни от най-високите равнища в Европейски Съюз - към 10 милиарда евро годишно единствено за заплати и до 13 милиарда с издръжката.
Максималният застрахователен приход няма да скочи внезапно с 11%, както беше в първия план, само че от 2026 година ще бъде 2300 евро, а в идващите години ще пораства.
За Станчев това е връщане към остарял автоматизъм, който няма икономическа логичност, защото продуктивността не пораства с темповете на заплатите, растежът на дълга изпреварва растежа на приходите, а натискът върху пазара на труда ще тласне част от хората към сивата стопанска система.
7. Преразпределение на 45% от Брутният вътрешен продукт – „ безусловно същата философия “
На въпрос на водещия Светослав Иванов за високото равнище на преразпределение в бюджета, Красен Станчев беше безапелационен:
„ Това е безусловно същото. След приемането на бюджета всички, които могат да блокират публичния живот, ще изискат още. “
Той предизвестява, че високи разноски без промени ускоряват натиска на разнообразни групи да извоюват спомагателни привилегии.
Рецептата съгласно Станчев е връщане към разпоредбите от 2012–2020 година
Икономистът предлага съответна посока: връщане към фискалната дисциплинираност и модела на ръководство на обществените финанси отпреди пандемията, когато България имаше една от най-стабилните данъчни системи в Европейски Съюз.
Сред неговите рекомендации са:
Тези три съществени линии очерта икономистът Красен Станчев в разбора си за новия план за Бюджет 2026 в предаването „ 120 минути “ по bTV с водещ Светослав Иванов. „ Този проектобюджет не взема решение проблемите - и хората ще го схванат доста бързо “, сподели специалистът.
Станчев стартира с тезата, че новият план на бюджета е артикул на два типа боязън:
Политически боязън – ръководещите не съумяват да се договорят по обещаните структурни промени.
Административен боязън – боязън да не бъде изгубена лоялността на назначените в държавната администрация.
Икономистът акцентира, че макар шумно обявените промени, бюджетът на процедура не отразява промени, а консервира статуквото.
Данъци и осигуровки: Критики към модела на облагане
Според Станчев отводът от увеличението на налог дял е логически и стопански правилен, тъй като:
По-остър бе коментарът му по отношение на осигурителните промени. Макар покачването да е отсрочено за 2027 и 2028 година, резултатът съгласно Станчев ще бъде същият – увеличение на разноските за труд и неодобрение измежду работещите.
Той акцентира, че делът на обществените прехвърляния към пенсии продължава да пораства, без значение от формалното отсрочване на нарастването на вноските.
„ Преторианска армия “ и заплатите в силовия бранш
Една от най-ярките рецензии на икономиста беше отправена към запазването на автоматизираните механизми за индексация на заплатите в системите за сигурност.
Станчев назова това „ прегъване пред преторианската армия “ - групи в силовите ведомства, които обичайно упражняват мощен политически напън и получават великодушни нараствания.
В същото време планът планува 10% нарастване на възнагражденията в целия обществен бранш - мярка, която Станчев дефинира като „ безусловно алогична “ по отношение на растежа на продуктивността По думите му това са нараствания, които ще бъдат финансирани само с нов дълг.
Държавният дълг: „ Юношите към този момент дължат по 1400 евро “
Най-тревожната част съгласно Станчев е обвързвана с дълговата политика. По думите му даже без оптимално допустимия нов дълг, всеки младеж в България към този момент носи бъдещо обвързване от към 1400 евро, разпределено върху идващите 10 години.
Експертът направи съпоставяне с интервала след Живков, когато неговото потомство е плащало доста по-малко макар по-голямото население.
Оптимизация на администрацията: Между мит и действителност
Докато държавното управление дава обещание редуциране на 5500 незаети щатни бройки в администрацията, Станчев съобщи изрично: Тези щатове се употребяват като „ бартер за независимост на министрите “: посредством тях могат да раздават бонуси и вътрешни тласъци. Реално съкращения не се чакат, сподели специалистът.
Станчев напомни още, че разноските за администрация са на едни от най-високите равнища в Европейски Съюз - към 10 милиарда евро годишно единствено за заплати и до 13 милиарда с издръжката.
Максималният застрахователен приход няма да скочи внезапно с 11%, както беше в първия план, само че от 2026 година ще бъде 2300 евро, а в идващите години ще пораства.
За Станчев това е връщане към остарял автоматизъм, който няма икономическа логичност, защото продуктивността не пораства с темповете на заплатите, растежът на дълга изпреварва растежа на приходите, а натискът върху пазара на труда ще тласне част от хората към сивата стопанска система.
7. Преразпределение на 45% от Брутният вътрешен продукт – „ безусловно същата философия “
На въпрос на водещия Светослав Иванов за високото равнище на преразпределение в бюджета, Красен Станчев беше безапелационен:
„ Това е безусловно същото. След приемането на бюджета всички, които могат да блокират публичния живот, ще изискат още. “
Той предизвестява, че високи разноски без промени ускоряват натиска на разнообразни групи да извоюват спомагателни привилегии.
Рецептата съгласно Станчев е връщане към разпоредбите от 2012–2020 година
Икономистът предлага съответна посока: връщане към фискалната дисциплинираност и модела на ръководство на обществените финанси отпреди пандемията, когато България имаше една от най-стабилните данъчни системи в Европейски Съюз.
Сред неговите рекомендации са:
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ