Завръщането на Луис Енрике излага испанската федерация
Страх от деяние очи в очи и изменничество – тези „ качества “ на президента на Кралската испанска футболна федерация (КИФФ) Хосе Луис Рубиалес и сътрудниците му трансфораха националния тим в посмешище в последните дни и може би унищожиха още на нейния старт обещаващата кариера на един млад треньор.
Ла Роха приключи най-събитийните си квалификации от много време насам с голеада против Румъния (5:0), а федерацията отвори тихичко под масата кастинг за нов селекционер на мястото на Роберт Морено. Втрещеният експерт отхвърли да прави изказвания пред медиите след мача и за държащата правата за лъчение телевизия (TVE), и в залата за конференции пред останалите представители на медиите. Същото, като плод на струпалото се на „ Уанда Метрополитано “ напрежение, сториха и играчите, откакто преди дуела Жерард Морено и Алваро Мората оповестиха, че са „ до гибел с Роберт “, а Саул сподели, че са „ суперщастливи “ със своя ментор. Всички дружно се простиха след мача през сълзи в съблекалнята.
Сега новият селекционер е… остарелият – Луис Енрике, който множеството испанци ще посрещнат с отворени прегръдки след напускането му поради преживяваната болежка от гибелта на детето му. Първи измежду тях евентуално ще е точно Роберт Морено, колкото и да се усеща предаден, задето не бе осведомен от първа ръка, а посредством медиите. „ Луис го имам за другар, а приятелите стоят над всяка една работа, тъй като работа се губи, само че не може да изгубиш човешкото у себе си “, сподели младият ментор преди време. Е, къде си, приятелю, когато най-вече трябваш ми?...
Рубиалес Арабски, както го назовават поради превръщането на Суперкупата на Испания в шампионат и местенето му в Саудитска Арабия измежду сезона по чисто финансови аргументи, може и да има право да не желае да рискува с некомпетентен селекционер на Евро 2020. Начинът, по който маневрира в обстановката, обаче беше нерешителен и непочтен по отношение на един млад треньор, който мечтаеше за прочут триумф на европейските финали.
Да, завръщането на Луис Енрике към естествения живот и треньорството е било мотив за празнуване, тъй като значи, че той е на път да преодолее най-тежкия от тежките житейски удари. Мотивацията и адреналинът, идващи от работата на пейката, са най-хубавите медикаменти след шока от спирането на професионалния му път в оня черен мартенски ден, в който трябваше да вземе незабавно аероплан от Малта към Испания, с цел да е до болната си от рак на костите дъщеря.
Работата е там, че е за сметка на премахване на Роберт Морено, който преди време самичък показа желанието си да отстъпи назад към ролята на асистент на предходния си началник, щом той реши да се завърне. Така болката на младия експерт безспорно ще прерасне в яд и изтощение от претърпяната непочтеност и неправда. Човекът, който се нагърби в по този начин сложния миг да поеме Ла Роха и да продължи пътя към класирането на Евро 2020, ще остане самичък и на улицата, макар че има настоящ контракт до края на континенталния шампионат. Рубиалес отхвърля да продължи неписаната норма, подета от предходния президент на КИФФ Анхел Мария Вийяр, да се дава нов договор на селекционера, извършил задачата да премине сполучливо квалификации.
Никога през цялото му време на пейката не се промени усещането, че Роберт Морено е единствено краткотрайно изпълняващ длъжността, до момента в който президентът на федерацията и спортният шеф Франсиско Хосе Молина търсят опция. Първата измежду тях постоянно е била изчакването на Луис Енрике да се съвземе, само че се работеше и по други, а тези подмолни дейности на тандема провокираха обидата на младия ментор, заел се да вади кестените от огъня.
При завръщането на предходния селекционер на поста си болката на Роберт Морено ще е повече спортна, в сравнение с плод на засегната чест, а и ще бъде съпроводена от приятелското удовлетворение от връщането на един приятел към естествения живот след загубата на неговата щерка. Обръщането на тил обаче с премахване даже и от ролята на асистент ще остави младия експерт изцяло самичък и на кота нула в опита му да се утвърди в треньорската специалност.
Бедният испански футбол и бедният му народен тим с петима селекционери – Юлен Лопетеги, Фернандо Йеро, Луис Енрике, Роберт Морено и отново Луис Енрике – в границите на по-малко от година и половина! Какъв по-крещящ образец за неприятно ръководство от безхаберни и от горната страна на това неприятни хора!
Когато се чуят приказки за „ полезностите “ на Рубиалес Арабски, човек трепва и би трябвало да си напомни популярната фраза на Граучо Маркс: „ Е, ето ги моите полезности! И в случай че не ти харесват… е, имам и други. “
Там обаче е работата, че при Рубиалес няма никакви други, като изключим страхливостта и измяната.
По материали на испанската преса
Ла Роха приключи най-събитийните си квалификации от много време насам с голеада против Румъния (5:0), а федерацията отвори тихичко под масата кастинг за нов селекционер на мястото на Роберт Морено. Втрещеният експерт отхвърли да прави изказвания пред медиите след мача и за държащата правата за лъчение телевизия (TVE), и в залата за конференции пред останалите представители на медиите. Същото, като плод на струпалото се на „ Уанда Метрополитано “ напрежение, сториха и играчите, откакто преди дуела Жерард Морено и Алваро Мората оповестиха, че са „ до гибел с Роберт “, а Саул сподели, че са „ суперщастливи “ със своя ментор. Всички дружно се простиха след мача през сълзи в съблекалнята.
Сега новият селекционер е… остарелият – Луис Енрике, който множеството испанци ще посрещнат с отворени прегръдки след напускането му поради преживяваната болежка от гибелта на детето му. Първи измежду тях евентуално ще е точно Роберт Морено, колкото и да се усеща предаден, задето не бе осведомен от първа ръка, а посредством медиите. „ Луис го имам за другар, а приятелите стоят над всяка една работа, тъй като работа се губи, само че не може да изгубиш човешкото у себе си “, сподели младият ментор преди време. Е, къде си, приятелю, когато най-вече трябваш ми?...
Рубиалес Арабски, както го назовават поради превръщането на Суперкупата на Испания в шампионат и местенето му в Саудитска Арабия измежду сезона по чисто финансови аргументи, може и да има право да не желае да рискува с некомпетентен селекционер на Евро 2020. Начинът, по който маневрира в обстановката, обаче беше нерешителен и непочтен по отношение на един млад треньор, който мечтаеше за прочут триумф на европейските финали.
Да, завръщането на Луис Енрике към естествения живот и треньорството е било мотив за празнуване, тъй като значи, че той е на път да преодолее най-тежкия от тежките житейски удари. Мотивацията и адреналинът, идващи от работата на пейката, са най-хубавите медикаменти след шока от спирането на професионалния му път в оня черен мартенски ден, в който трябваше да вземе незабавно аероплан от Малта към Испания, с цел да е до болната си от рак на костите дъщеря.
Работата е там, че е за сметка на премахване на Роберт Морено, който преди време самичък показа желанието си да отстъпи назад към ролята на асистент на предходния си началник, щом той реши да се завърне. Така болката на младия експерт безспорно ще прерасне в яд и изтощение от претърпяната непочтеност и неправда. Човекът, който се нагърби в по този начин сложния миг да поеме Ла Роха и да продължи пътя към класирането на Евро 2020, ще остане самичък и на улицата, макар че има настоящ контракт до края на континенталния шампионат. Рубиалес отхвърля да продължи неписаната норма, подета от предходния президент на КИФФ Анхел Мария Вийяр, да се дава нов договор на селекционера, извършил задачата да премине сполучливо квалификации.
Никога през цялото му време на пейката не се промени усещането, че Роберт Морено е единствено краткотрайно изпълняващ длъжността, до момента в който президентът на федерацията и спортният шеф Франсиско Хосе Молина търсят опция. Първата измежду тях постоянно е била изчакването на Луис Енрике да се съвземе, само че се работеше и по други, а тези подмолни дейности на тандема провокираха обидата на младия ментор, заел се да вади кестените от огъня.
При завръщането на предходния селекционер на поста си болката на Роберт Морено ще е повече спортна, в сравнение с плод на засегната чест, а и ще бъде съпроводена от приятелското удовлетворение от връщането на един приятел към естествения живот след загубата на неговата щерка. Обръщането на тил обаче с премахване даже и от ролята на асистент ще остави младия експерт изцяло самичък и на кота нула в опита му да се утвърди в треньорската специалност.
Бедният испански футбол и бедният му народен тим с петима селекционери – Юлен Лопетеги, Фернандо Йеро, Луис Енрике, Роберт Морено и отново Луис Енрике – в границите на по-малко от година и половина! Какъв по-крещящ образец за неприятно ръководство от безхаберни и от горната страна на това неприятни хора!
Когато се чуят приказки за „ полезностите “ на Рубиалес Арабски, човек трепва и би трябвало да си напомни популярната фраза на Граучо Маркс: „ Е, ето ги моите полезности! И в случай че не ти харесват… е, имам и други. “
Там обаче е работата, че при Рубиалес няма никакви други, като изключим страхливостта и измяната.
По материали на испанската преса
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ