Новият ресторант Светла“ - сбъднатата мечта на шеф Светлана Илиева
" Страх ме е от тъмното и обичам да хапвам чипс с лимонен сок " - това са двете неща, които Светлана Илиева счита, че към момента не знаем за нея. Всичко друго към този момент би трябвало да ни е известно. И като се замислим, май ненапълно е права.
От Hell’s Kitchen до първата авторска книга - по какъв начин малкия екран и готвенето трансформираха живота на началник Никола Симеонов
„ С Никола по света – Street food, но хелти “ и здравословното хранене като метод на живот
Познаваме я още от втория сезон на Hell`s Kitchen, когато прекрачи прага на Кухнята на Ада с упоритостта да покаже на какво е способна и с желанието един ден да бъде началник готвач със личен почерк.
Свикнахме да я виждаме и в " На кафе ", където дава потребни препоръки и вкусни предписания. А като се поразровихме малко в профилите й в обществените мрежи, разбирахме, че е и почитател на ретро возилата - от Трабант до колело Балканче, кoeто подкара в центъра на София. Всъщност, било й е фантазия, която тя през днешния ден не изобщо крие.
А към този момент знаем и за друга нейна огромна и сбъдната неотдавна фантазия - ресторантът й " Светла ", чието разкриване беше през октомври.
" Семейство, уют, вкусни моменти " - това според шеф Светлана са думите, които го разказват най-точно. Избира точно тях, тъй като главната цел на мястото е да пресъздаде домашния уют и да ни изненада с вкусна храна, която е елементарно разпознаваема и красиво поднесена.
Тази концепция узрява дълго и тъкмо като виното става все по-добра с годините. А желанието за нея е запалено от " една дребна искра " - когато на 14 години влиза за пръв път прага на професионална кухня. И този огън не стопира да гори в нея от ден на ден и до ден-днешен.
Разбира се, личният ресторант се оказва не толкоз лесна за реализиране концепция, колкото евентуално е била в фантазиите й, само че Светлана Илиева избира да назовава компликациите по пътя си просто " уроци от живота и знаци " и да не им обръща толкоз внимание.
Днес началник Светлана прекарва по-голямата част от времето си в кухнята на " Светла ", само че все пак продължава да не приема готвенето като своя работа, а в случай че " метод на живот ". Дори сама се чуди какво друго би могла да прави, в случай че не готви, само че бързо съумява да си отговори - ще се занимава с дърводелство.
Признаваме, че това самопризнание съумя да ни изненада съвсем колкото и фактът, че вкъщи най-често ядат пържени яйца и сандвичи с домат и сирене. А когато хапва на открито, Светлана Илиева избира да се придържа към по-непретенциозната кухня - пилешки сърца, пилешки дробчета, пържени картофи със сирене. Любимите си предписания пък събира в две кулинарни книги - " Тефтерът на баба " (с Илиян Илиев) и " Моят кулинарен свят ", която издаде преди година. Затова и ни е повече от забавно какви кулинарни изненади ни е подготвила в своя ресторант.
Как съставихте менюто? И допитахте ли се до нечие мнение за ястията в него?
Менюто сформирах елементарно - просто затворих очи и си спомних за обичани ястия от детството. Това е едната част от него. Другата съобразих със сегашните трендове. Първо го демонстрирах на фамилията си и на наши постоянни посетители, които бяха нетърпеливи да отворим ресторанта.
Ако би трябвало да ни препоръчате едно ядене от менюто, което безусловно да опитаме, което ще бъде то?
За мен това ще е опушеното свинско. Просто в моето схващане излизат хиляди детски, вкусни мемоари и моменти, когато даже единствено като му изрека цялото име - Подлучено свинско от време оно.
Препоръчайте ни три ресторанта в София и три в България, които да посетим.
За София не мога единствено три - Chef`s, Constantinoff RestoBar, Lavele, ARIA, " Под метлите ".
В България - " Канатица ", " Софра " в King`s Valley и ресторанта в хотел " Ястребец ".
Още една кулинарна книга или още един ресторант - накъде се простират в този момент фантазиите ви?
Честно ли?! И двете, даже към този момент работя и по тях. Сега още не мога да кажа дали ресторантът ще предвари книгата или книгата - ресторанта. Ще го запазя в загадка, само че единствено към този момент.
От Hell’s Kitchen до първата авторска книга - по какъв начин малкия екран и готвенето трансформираха живота на началник Никола Симеонов
„ С Никола по света – Street food, но хелти “ и здравословното хранене като метод на живот
Познаваме я още от втория сезон на Hell`s Kitchen, когато прекрачи прага на Кухнята на Ада с упоритостта да покаже на какво е способна и с желанието един ден да бъде началник готвач със личен почерк.
Свикнахме да я виждаме и в " На кафе ", където дава потребни препоръки и вкусни предписания. А като се поразровихме малко в профилите й в обществените мрежи, разбирахме, че е и почитател на ретро возилата - от Трабант до колело Балканче, кoeто подкара в центъра на София. Всъщност, било й е фантазия, която тя през днешния ден не изобщо крие.
А към този момент знаем и за друга нейна огромна и сбъдната неотдавна фантазия - ресторантът й " Светла ", чието разкриване беше през октомври.
" Семейство, уют, вкусни моменти " - това според шеф Светлана са думите, които го разказват най-точно. Избира точно тях, тъй като главната цел на мястото е да пресъздаде домашния уют и да ни изненада с вкусна храна, която е елементарно разпознаваема и красиво поднесена.
Тази концепция узрява дълго и тъкмо като виното става все по-добра с годините. А желанието за нея е запалено от " една дребна искра " - когато на 14 години влиза за пръв път прага на професионална кухня. И този огън не стопира да гори в нея от ден на ден и до ден-днешен.
Разбира се, личният ресторант се оказва не толкоз лесна за реализиране концепция, колкото евентуално е била в фантазиите й, само че Светлана Илиева избира да назовава компликациите по пътя си просто " уроци от живота и знаци " и да не им обръща толкоз внимание.
Днес началник Светлана прекарва по-голямата част от времето си в кухнята на " Светла ", само че все пак продължава да не приема готвенето като своя работа, а в случай че " метод на живот ". Дори сама се чуди какво друго би могла да прави, в случай че не готви, само че бързо съумява да си отговори - ще се занимава с дърводелство.
Признаваме, че това самопризнание съумя да ни изненада съвсем колкото и фактът, че вкъщи най-често ядат пържени яйца и сандвичи с домат и сирене. А когато хапва на открито, Светлана Илиева избира да се придържа към по-непретенциозната кухня - пилешки сърца, пилешки дробчета, пържени картофи със сирене. Любимите си предписания пък събира в две кулинарни книги - " Тефтерът на баба " (с Илиян Илиев) и " Моят кулинарен свят ", която издаде преди година. Затова и ни е повече от забавно какви кулинарни изненади ни е подготвила в своя ресторант.
Как съставихте менюто? И допитахте ли се до нечие мнение за ястията в него?
Менюто сформирах елементарно - просто затворих очи и си спомних за обичани ястия от детството. Това е едната част от него. Другата съобразих със сегашните трендове. Първо го демонстрирах на фамилията си и на наши постоянни посетители, които бяха нетърпеливи да отворим ресторанта.
Ако би трябвало да ни препоръчате едно ядене от менюто, което безусловно да опитаме, което ще бъде то?
За мен това ще е опушеното свинско. Просто в моето схващане излизат хиляди детски, вкусни мемоари и моменти, когато даже единствено като му изрека цялото име - Подлучено свинско от време оно.
Препоръчайте ни три ресторанта в София и три в България, които да посетим.
За София не мога единствено три - Chef`s, Constantinoff RestoBar, Lavele, ARIA, " Под метлите ".
В България - " Канатица ", " Софра " в King`s Valley и ресторанта в хотел " Ястребец ".
Още една кулинарна книга или още един ресторант - накъде се простират в този момент фантазиите ви?
Честно ли?! И двете, даже към този момент работя и по тях. Сега още не мога да кажа дали ресторантът ще предвари книгата или книгата - ресторанта. Ще го запазя в загадка, само че единствено към този момент.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ