Наистина ли вярвате, че страданията ви правят по-силни?
Страданието не ви прави по-силни!
Да вярвате, че животът сигурно ще сложи всичко на мястото му и ще ви даде щастието, което заслужавате, единствено тъй като сте го заслужили със страданието си, е повече от наивно. Това е все едно да вярвате, че можете да купувате неща с елементарни хартии, в случай че ги наричате пари.
Въпреки това, доста хора мислят за страданието по този метод – като за някаква благословия. Стига се до там, че са обезпокоени и нервни, когато всичко е умерено и добре. Свикнали са непрекъснато да са нащрек, че ще се случи нещо неприятно. И едвам откакто са получили още една „ порция несгоди “ – те се успокояват. В последна сметка това, съгласно тях, е „ билет “ към предстоящ благополучен живот.
„ Трябва да страдаме, да поносим болежка и да съчувстваме, като в същото време забравяме за сериозното мислене и здравословното възприятие за комизъм. Ние безусловно сме принудени да страдаме, да съчувстваме на другите и да бъдем набожни. Но не е правилно, че страданието ни прави по-силни, по-често, в противен случай, отслабва ни. Също като бедността, която вместо да провокира обективен яд, възмущение или предпочитание за смяна, просто ни прави по-слаби и ни лишава от силата да се борим. ” – Марта Санс.
Много от нас даже не се замислят за какво мислим и усещаме по този начин, както го вършим. И всичко стартира от фамилията. Още от детството подсъзнателно ни се споделя, че с цел да получите нещо положително, би трябвало да „ страдате “ добре. И за какво, за какво? Точно това никой не споделя.
Дори когато детето е отговорно, то се санкционира със страдалчество. И това е вместо да обясните по какъв начин можете да поправите това, което сте създали, и да помогнете в това. А по този начин – изстрадано, ви е простено. Ето по какъв начин бебетата научават от ранна възраст, че компенсацията се състои в това „ да страдаш малко “. Това ускорява убеждението, че пасивното страдалчество е вярното нещо и подсигурява, че всичко ще бъде наред в бъдеще.
Не се наказвайте, а действайте
Страданието въобще не е билет за „ благополучен живот “. Ако желаете да живеете по-добре, действайте, използвайте всичките си умения и качества, с цел да постигнете задачата си. Да седите и да чакате светът да признае болката ви и да ви възнагради за нея е най-голямата и глупава илюзия.
Депресията поражда точно заради това всепоглъщащо чувство за беззащитност, наложено ни: наподобява, че по този начин или другояче нищо няма да се усъвършенства, каквото и да вършим. Защо? Защото постоянно си бил подобен. Ти грешиш!!! Време е да помислим по какъв начин предходните тактики са жизнеспособни и ефикасни. Пасивно отношение към проблемите, неизбежност, приемане на страданието като бонус за благополучие в бъдещето… Какво по-нелепо от това?!
Работата е там, че страданието ражда страдалчество. Заразно е. Това е пагубно за душата и тялото. Наистина е цялостна парализа. Вече не желаете нищо и не можете да извършите нищо. Здравето се утежнява и имунната система страда. Вече не можете да издържате на в действителност рискови обстановки, тъй като сте напрегнати, тревожни и не вярвате в нищо.
Ако желаете да се отървете от болката, просто се научете да не очаквате награди единствено за прекосяване през сложни времена. Ако имате потребност от поддръжка и съвет – поискайте го, само че не свиквайте с ролята на статична жертва, която един ден ще бъде „ ощастливена “ от ориста. Значи не става. Никога. Но тъгата и бездействието се трансформират в табиет.
Спрете да страдате. Страданието не ни прави по-добри, от него единствено боли.
Поемете самодейността! Променете живота си и променете себе си. Никой няма да направи това вместо вас. Никой няма да ви сервира благополучие на сребърен поднос.
Жестоко, само че е истина.
