Не питайте – за Цецо Томчев бият камбаните днес
Стойко Стоянов
За Цветан Томчев бият камбаните! Не е за поверие, само че през днешния ден се прощаваме с бунтаря, който съвсем 10 месеца всяка събота протестираше пред БНР, поради проруската агитация, която позволяват в националната медия. Угасна безшумно на Рождество в леглото си. Днес, 27 декември земята на родния Ловеч ще поеме тялото му. Опелото ще бъде от 12,30 в ловешкия храм „ Света Троица “, а погребението от 14 часа в село Изворче.
Вероятно
символиката не е инцидентна,
само че тъкмо преди 20 години на днешния ден бе атентатът против българската база „ Индия “ в Кербала, Ирак. Тогава починаха пет български войни, а Цецо се оказа първият наш фоторепортер, който съумя да документира нещастието. Натуралистични, злокобни фотоси, които разгласява в „ Труд “. Направи и огромния си репортерски удар - орловият му взор съумя да открие и снима в кървавата тиня откъснат от гърмежа пръст на български боец, без значение, че останките от момчетата бяха грижливо събрани. Снимката получи премия и обиколи международните организации.
Няколко истории от декември 2023
Последната му професионална пристрастеност бе да изследва близкото минало и да документира разкази на жертви и очевидци, последни оживели от комунистическия гнет. Видео рубриката си озаглави „ Разкази от преизподнята “,(тук можете да гледате и епизод, б.р.). Излъчваше в особено основания за задачата YouTube-канала „ Освобождение “. „ Темата беше неразрешена до 1989 година, остана неразрешена или по-скоро забравена до момента “, показа при старта пред Faktor.bg. Успя да
осъществя единствено две излъчвания,
а други две тематики са съвсем подготвени, само че продължаваше да работи по тях.
На 17 декември ми изпрати второто видео да го обявявам във Faktor.bg. Не знам какво е предчувствал тогава, само че ни в чеп, ни в ръкав подхвана друга, напълно странична тематика:
„ Повече мед няма да има, спирам да се занимавам с пчелите “. Отговорих, чеимам запаса още няколко буркана, а той продължи: „ Пази си ги, за спомен от мене “.
Последните пет години взимах единствено от неговия мед – същински елексир от ловешкия Балкан. Беше му огромна горделивост, с часово говорехме за пашата, която избира, по какъв начин не храни пчелите със захар през зимата, какъв мирис извирал, когато мачкал на пресата цялостните с пчелния еликсир восъчни пити и така нататък тънкости.
Днес, 10 дни по-късно диря отговори за този чудноват диалог и за вкусния мед, който би трябвало да ми остане спомен от него?
Но да се върнем към
„ Разкази от преизподнята “
Последният му воин беше проф. Атанас Попов, внукът на македонския челник Атанас Попов. Цецо беше ходил преди седмица до Благоевград, с цел да снима особено свидетелствата му. Професорът е от малцината оживели до през днешния ден заточеници в особено основан от комунистите лагер за деца и внуци на македонски войводи, които не признават Югославска Македония като обособена част от България, не търпят извращенията в историята ни и подлата интервенция на Москва и Коминтерна в съдбините на Пиринския край. За този комунистически лагер и жертвите съвсем не се знае и написа.
На 17 декември, час след телефонния ни диалог му изпратих по фейса линк към втората обява от поредицата, а Цецо ми написа в месинджъра: „ Вече стартират по-бързо да напредват гледанията (говори за канала „ Освобождение “, б.р. ). След седмица ще пуснем архитекта на Плевенската гледка - доста мощна история, след това проф. А. Попов - за репресиите, че е внук на революционери. “ И още: „ Да, грамадна персона е!(професорът, б.р.) “
Вчера в късния следобяд проф. Атанас Попов се обади по телефона, плаче, не може да повярва, че Цецо е напуснал тази неверна земя. „ Пет часа говорихме, беше изумен от войводските истории и репресиите на комунистите, които му описах. Накрая брачната половинка му се обади по телефона и се наложи по-бързо да тръгне към София. Толкова бързаше, че си не помни вкъщи каскета. Обадих му се, че си е оставил шапката, а той ми споделя: „ Пази я, след няколко дни отново ще дойда “. Сега виждам шапката му и рева – той отлетя в отвъдното, а тя остана от прочувствената ни среща “, описа проф. Попов.
На 23 декември Цецо организира последния си митинг пред постройката на БНР против мръсната путинска пропагадна, която се лее от предаванията на Петър Волгин и държавната медия.
На 24 декември се чухме последно към 11,30 часа. Беше зареден с нови хрумвания - да организираме поход в региона на Радомир, за търсене на скришен всеобщ гроб на избити от комунистите след 9 септември 1944 година българи. Юли на два пъти, обикаляхме чукарите в региона, само че все попадахме на неверна диря. Водеше ни роман на Наско Манаджиев, който е правил последното изявление с Мирчо Спасов, а сатрапът разказвал къде са заривали труповете. Цецо твърдеше, че в този момент знае точното място и този път ще извадим кости и ще имаме доказателства. Експедицията трябваше да се случи към 28-29 декември. Отделно с Георги Боздуганов се уговаряхме да вървим през януари да разкопаваме различен всеобщ гроб в пещера край Берковица. От пролетта тази тематика се бе трансформирала за Цецо в негова фикс концепция. Вярваше, че има стотици неразкрити гробове на избити без съд от комунистите и Държавна сигурност българи, които би трябвало да бъдат отворени и показани на обществото, а имената на жертвите - почетени. Вили Радева ни изпращаше свидетелства за сходни убийства от Русенско. Така се роди и поредицата " Разкази от преизподнята ".
Нямам визия, какво ще стане с архива на Цецо, а и с последните видео разкази, които готвеше, само че наложително би трябвало да бъдат непокътнати и
да видят бял свят
А делото му против мръсната съветска агитация сигурно би трябвало да продължи. Във фейсбук запалянковци и поддръжници към този момент се провеждат и тази събота от 11 часа пред БНР отново ще има митинг. А от Отвъдното неспокойният дух на Цецо ще приканва: „ Вън Русия от България! Вън Волгин от БНР! “
За Цветан Томчев бият камбаните! Не е за поверие, само че през днешния ден се прощаваме с бунтаря, който съвсем 10 месеца всяка събота протестираше пред БНР, поради проруската агитация, която позволяват в националната медия. Угасна безшумно на Рождество в леглото си. Днес, 27 декември земята на родния Ловеч ще поеме тялото му. Опелото ще бъде от 12,30 в ловешкия храм „ Света Троица “, а погребението от 14 часа в село Изворче.
Вероятно
символиката не е инцидентна,
само че тъкмо преди 20 години на днешния ден бе атентатът против българската база „ Индия “ в Кербала, Ирак. Тогава починаха пет български войни, а Цецо се оказа първият наш фоторепортер, който съумя да документира нещастието. Натуралистични, злокобни фотоси, които разгласява в „ Труд “. Направи и огромния си репортерски удар - орловият му взор съумя да открие и снима в кървавата тиня откъснат от гърмежа пръст на български боец, без значение, че останките от момчетата бяха грижливо събрани. Снимката получи премия и обиколи международните организации.
Няколко истории от декември 2023
Последната му професионална пристрастеност бе да изследва близкото минало и да документира разкази на жертви и очевидци, последни оживели от комунистическия гнет. Видео рубриката си озаглави „ Разкази от преизподнята “,(тук можете да гледате и епизод, б.р.). Излъчваше в особено основания за задачата YouTube-канала „ Освобождение “. „ Темата беше неразрешена до 1989 година, остана неразрешена или по-скоро забравена до момента “, показа при старта пред Faktor.bg. Успя да
осъществя единствено две излъчвания,
а други две тематики са съвсем подготвени, само че продължаваше да работи по тях.
На 17 декември ми изпрати второто видео да го обявявам във Faktor.bg. Не знам какво е предчувствал тогава, само че ни в чеп, ни в ръкав подхвана друга, напълно странична тематика:
„ Повече мед няма да има, спирам да се занимавам с пчелите “. Отговорих, чеимам запаса още няколко буркана, а той продължи: „ Пази си ги, за спомен от мене “.
Последните пет години взимах единствено от неговия мед – същински елексир от ловешкия Балкан. Беше му огромна горделивост, с часово говорехме за пашата, която избира, по какъв начин не храни пчелите със захар през зимата, какъв мирис извирал, когато мачкал на пресата цялостните с пчелния еликсир восъчни пити и така нататък тънкости.
Днес, 10 дни по-късно диря отговори за този чудноват диалог и за вкусния мед, който би трябвало да ми остане спомен от него?
Но да се върнем към
„ Разкази от преизподнята “
Последният му воин беше проф. Атанас Попов, внукът на македонския челник Атанас Попов. Цецо беше ходил преди седмица до Благоевград, с цел да снима особено свидетелствата му. Професорът е от малцината оживели до през днешния ден заточеници в особено основан от комунистите лагер за деца и внуци на македонски войводи, които не признават Югославска Македония като обособена част от България, не търпят извращенията в историята ни и подлата интервенция на Москва и Коминтерна в съдбините на Пиринския край. За този комунистически лагер и жертвите съвсем не се знае и написа.
На 17 декември, час след телефонния ни диалог му изпратих по фейса линк към втората обява от поредицата, а Цецо ми написа в месинджъра: „ Вече стартират по-бързо да напредват гледанията (говори за канала „ Освобождение “, б.р. ). След седмица ще пуснем архитекта на Плевенската гледка - доста мощна история, след това проф. А. Попов - за репресиите, че е внук на революционери. “ И още: „ Да, грамадна персона е!(професорът, б.р.) “
Вчера в късния следобяд проф. Атанас Попов се обади по телефона, плаче, не може да повярва, че Цецо е напуснал тази неверна земя. „ Пет часа говорихме, беше изумен от войводските истории и репресиите на комунистите, които му описах. Накрая брачната половинка му се обади по телефона и се наложи по-бързо да тръгне към София. Толкова бързаше, че си не помни вкъщи каскета. Обадих му се, че си е оставил шапката, а той ми споделя: „ Пази я, след няколко дни отново ще дойда “. Сега виждам шапката му и рева – той отлетя в отвъдното, а тя остана от прочувствената ни среща “, описа проф. Попов.
На 23 декември Цецо организира последния си митинг пред постройката на БНР против мръсната путинска пропагадна, която се лее от предаванията на Петър Волгин и държавната медия.
На 24 декември се чухме последно към 11,30 часа. Беше зареден с нови хрумвания - да организираме поход в региона на Радомир, за търсене на скришен всеобщ гроб на избити от комунистите след 9 септември 1944 година българи. Юли на два пъти, обикаляхме чукарите в региона, само че все попадахме на неверна диря. Водеше ни роман на Наско Манаджиев, който е правил последното изявление с Мирчо Спасов, а сатрапът разказвал къде са заривали труповете. Цецо твърдеше, че в този момент знае точното място и този път ще извадим кости и ще имаме доказателства. Експедицията трябваше да се случи към 28-29 декември. Отделно с Георги Боздуганов се уговаряхме да вървим през януари да разкопаваме различен всеобщ гроб в пещера край Берковица. От пролетта тази тематика се бе трансформирала за Цецо в негова фикс концепция. Вярваше, че има стотици неразкрити гробове на избити без съд от комунистите и Държавна сигурност българи, които би трябвало да бъдат отворени и показани на обществото, а имената на жертвите - почетени. Вили Радева ни изпращаше свидетелства за сходни убийства от Русенско. Така се роди и поредицата " Разкази от преизподнята ".
Нямам визия, какво ще стане с архива на Цецо, а и с последните видео разкази, които готвеше, само че наложително би трябвало да бъдат непокътнати и
да видят бял свят
А делото му против мръсната съветска агитация сигурно би трябвало да продължи. Във фейсбук запалянковци и поддръжници към този момент се провеждат и тази събота от 11 часа пред БНР отново ще има митинг. А от Отвъдното неспокойният дух на Цецо ще приканва: „ Вън Русия от България! Вън Волгин от БНР! “
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ