Мъжете, които живеят и умират прави. Историята на стоящите Баба
Стоящите Баба са представители на свещена индиустка фракция, които са дали обет в никакъв случай да не сядат или лягат и да останат прави до края на живота си. Те са на крайник непрекъснато – хранят се, къпят се, молят се, пеят и работят прави. Дори спят изправени, подпрени на специфични ремъци, които ги придържат да не паднат до момента в който спят, само че все пак тежестта на тялото пада напълно върху краката им.
Някои поставят клетвата да останат прави в напълно ранна възраст, почувствали предопределение, което в другите религии подтиква хората да станат монаси или равини. Други пък са възрастни мъже, отрекли всичко светско, чиято единствена цел е да посрещнат умерено гибелта.
Сред тях има и заможни предприемачи, захвърлили желанието си за власт и пари в търсене на духовно филтриране или тип предсмъртно смирение. Има и нарушители, крадци, убийци, някогашни военни или просто хора, които посредством физическата жертва търсят помилван на греховете си.
Стоящите Баба са разказани изкючително картинно в бестселъра „ Шантарам “ (2003) на Грегъри Дейвид Робъртс:
„ През първите пет-десет години от това непрестанно стоене прави краката им стартират да се подуват. Кръвта едвам се движи по изтощените им вени, мускулите им заякват. Нозете им стават големи и издути, с присъща форма, покрити с лилави варикозни вени. Пръстите им стърчат от месестите стъпала като на слон. В идващите години краката им последователно и от ден на ден изтъняват. Накрая остават единствено костите, покрити с тънка като багра кожа, и изсъхнали вени, тънки като термити. Болката е безкрайна и ужасна.
Шипове и копия от мъка пронизват стъпалата им при всяка стъпка. Изтормозени, измъчени,
Стоящите Баба в никакъв случай не застават на едно място.
Постоянно пристъпват от крайник на крайник в лек, олюляващ се танц, който хипнотизира всеки, който го е видял, също както ръцете на свирача, изплитащ на флейтата си звуци за своите кобри. “
В храмовете, които приютяват Стоящите Баба, има обособени пространства
за продажба и пушене на хашиш – това е техният метод да събират средства, с които да се устоят. Самите Баба пушат хашиш съвсем непрекъснато, тъй като опиатът ги държи в захлас и облекчава физическата болежка от стоенето. Доказано е, че слабото оросяване на крайниците може да докара до трайна неработоспособност.
Следвашия път, когато не можете да намерите свободно място в метрото или стоите на дълга опашка в магазина, не се ядосвайте. Просто си спомнете за Стоящите Баба.
Някои поставят клетвата да останат прави в напълно ранна възраст, почувствали предопределение, което в другите религии подтиква хората да станат монаси или равини. Други пък са възрастни мъже, отрекли всичко светско, чиято единствена цел е да посрещнат умерено гибелта.
Сред тях има и заможни предприемачи, захвърлили желанието си за власт и пари в търсене на духовно филтриране или тип предсмъртно смирение. Има и нарушители, крадци, убийци, някогашни военни или просто хора, които посредством физическата жертва търсят помилван на греховете си.
Стоящите Баба са разказани изкючително картинно в бестселъра „ Шантарам “ (2003) на Грегъри Дейвид Робъртс:
„ През първите пет-десет години от това непрестанно стоене прави краката им стартират да се подуват. Кръвта едвам се движи по изтощените им вени, мускулите им заякват. Нозете им стават големи и издути, с присъща форма, покрити с лилави варикозни вени. Пръстите им стърчат от месестите стъпала като на слон. В идващите години краката им последователно и от ден на ден изтъняват. Накрая остават единствено костите, покрити с тънка като багра кожа, и изсъхнали вени, тънки като термити. Болката е безкрайна и ужасна.
Шипове и копия от мъка пронизват стъпалата им при всяка стъпка. Изтормозени, измъчени,
Стоящите Баба в никакъв случай не застават на едно място.
Постоянно пристъпват от крайник на крайник в лек, олюляващ се танц, който хипнотизира всеки, който го е видял, също както ръцете на свирача, изплитащ на флейтата си звуци за своите кобри. “
В храмовете, които приютяват Стоящите Баба, има обособени пространства
за продажба и пушене на хашиш – това е техният метод да събират средства, с които да се устоят. Самите Баба пушат хашиш съвсем непрекъснато, тъй като опиатът ги държи в захлас и облекчава физическата болежка от стоенето. Доказано е, че слабото оросяване на крайниците може да докара до трайна неработоспособност.
Следвашия път, когато не можете да намерите свободно място в метрото или стоите на дълга опашка в магазина, не се ядосвайте. Просто си спомнете за Стоящите Баба.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ