Стоян Йорданов, който днес навършва 80 г., е уникален случай

Стоян Йорданов, който през днешния ден навършва 80 година, е неповторим случай и то освен в клубната история на ЦСКА. Няма различен като него, който в продължение на 35 лета да е бил част от състава на армейците - първо като футболист, а след това като треньор на вратарите на " Българска войска ".

Записа мачове с черния екип (в онази ера всички голкипъри носеха този цвят) в продължение на 15 следващи сезона - от оня 12 май 1963 година, когато се появи в състава на армейците при успеха с 4:0 в Димитровград, до 30 април 1977 година при загубата с 1:2 от Марек в Дупница, когато имаше нещастието да се сбогува с автогол. Още от лятото на 1979 година той стана треньор на вратарите в клуба при голям брой наставници и с дребни спирания изпълняваше тази роля чак до последната шампионска купа на алените през 2008 година

Продукт на школата на столичния Локомотив, Стоян пристигна на " Армията " още като 17-годишен гений, с цел да се включи в първия младежки състав на ЦСКА под управлението на Димитър Миланов-Пижо със задачата да обезпечи приемствеността на поста след отдръпването на славния деец под рамката Георги Найденов в сложни години на промяна на поколенията. Близо две десетилетия по-късно бе изпратен в Черно море в подмяна на привличането на различен футболист, който на собствен ред щеше да стане клубна легенда - Георги Велинов.

В дълъг интервал от време алените разполагаха с същинско благосъстояние - не с един, а с двама отлични вратари, които си поделяха мачовете на отбора - Стоян Йорданов и Йордан Филипов-Даната. Здравата конкуренция сред тях вдигаше класата им, а от това печелеше целия отбор. " Чакаха единия да сгреши, с цел да пази другият. Това обаче ни караше да упражняваме още повече. Бяхме в съвършени връзки. Нямаше треньори на вратарите. Сами си правехме всичко. А в един миг стигнахме дружно в националния тим. Това надали ще се получи повече в българския футбол ", твърди Йорданов. Не инцидентно точно той е притежателят на безконечен връх в клубния ни футбол. Негова е най-дългата вратарска серия в родния хайлайф - 1202 игрови минути без позволен гол.
Невероятната му поредност стартира на 6 септември 1970 година след гол във вратата му на Динко Дерменджиев (Ботев Пд) и приключи чак на 30 май 1971 година против Янтра, а посред им взе присъединяване в 15 турнирни " сухи " мача.

Живеем в ера на безплоден футбол, в който вратарското дръзновение е останало в далечното минало. А Йорданов бе неговото въплъщение. Той бе от тази порода играчи с №1 на гърба, които бранеха мрежата зад себе си даже с цената на личното си здраве. И до през днешния ден му вменяват виновност за 7-те гола, които позволи във безконечното дерби с Левски на 17 ноември 1968 година, само че малко на брой знаят, че още при започване на срещата бе изритан несъзнателно в задната част на главата от Георги Аспарухов-Гунди и с тежко комоцио доигра 90-те минути:

" От този миг съвсем нищо не си припомням, само че даже не съм си и помислял да напусна играта, тъй като Данчо бе със разкъсан ахилес ".

На 24 октомври 1973 година в дуела в Амстердам против митичния Аякс Ян Мулдер стъпи върху ръката му и я счупи грубо в битка за топката. Фрактурата бе тежка и той нямаше по какъв начин да остане на терена макар желанието си и по този начин пропусна историческото детрониране на еврошампиона в София две седмици по-късно.

Беше като че ли основан, с цел да прави неповторими неща, като това да избави дузпи в три следващи дуела. На 3 октомври 1973 година парира шут от бялата точка на Бройер от австрийския Сваровски-Вакер в мач за КЕШ, три дни по-късно излезе победител в дуела с Андрей Желязков от Славия в среща за състезание, а на 24 октомври в Амстердам отрази удара от 11-те метра на Джони Реп от Аякс в дуел от осминафиналите на шампионата на първенците. Добрият вратар е половин тим, а от време на време печели и самичък цялостен шампионат.

Кариерата му бе богата на триумфи, като с право може да се гордее с олимпийски край за България на игрите в Мексико през 1968 година както и епични 3 полуфинала за КЕШ против италианския Интер година по-рано, само че 7 май 1976 година бе огромната дата в нея. Близо 7 години и половина след това 7:2 за Левски, той взе мъчителен за сините реванш в друго постоянно дерби, белязало следващия трагичен поврат в А група, пристигнал с една избавена дузпа.

Армейците поведоха още в 5-ата минута, само че последователно водачът в подреждането до оня миг Левски уравновеси везните в играта и в 30-ата минута пристигна кулминационната точка освен на дуела, а и на шампионата. Бранителят Ангел Рангелов спря с ръка в наказателното поле прехвърлящ удар на Йордан Йорданов момент преди топката да попадне в мрежата.

Дузпата бе очевадна, а зад топката застана тъкмо Данчо Пиката, с чийто изстрел от бялата точка месеци по-рано Левски бе отстранил Аякс в Европа. Стоян Йорданов обаче виртуозно отрази шута му от 11-те метра. Психологическата борба бе извоювана цялостен час преди последния сигнал, който пристигна при 3:1 за алените, а на върха във краткотрайното класиране настъпи рокада.

После, през 2002 година, записа името си в огромното дерби на България и като старши треньор, изтикан на напред във времето от събитията, откакто си потегли италианското величие Луиджи Симони. Първата му работа в навечерието на мача бе да изгони скъпо платените сърби и да стартира с 11 българи в състава. " Всички чакаха да ни разбият, само че не се получи - описа след време Йорданов. - Тогава и анализ не им направих. Просто влязох в съблекалнята и им споделих - момчета, покажете, че и вие имате стойност. И те се скъсаха на терена. Треньорската работа е сложна, само че от време на време и една дума е задоволителна. Стига да е вярната ". ЦСКА завоюва оня мач с 1:0 и прекъсна черна серия от близо хиляда дни без победа над безконечния си противник...