Стоян Терзийски е на 32 години от Благоевград. Преди около

Стоян Терзийски е на 32 години от Благоевград. Преди към две години той тежи към 227 кг., а през днешния ден е 97 кг. Откакто се помни, той постоянно е бил с наднормено тегло, само че повратен миг в неговия живот настава преди няколко години, когато през шест месеца губи майка си и татко си. На 23 години той остава самичък, стресът го води до още повече погазване и наддава още 100 кг.
Допреди две години за младия мъж животът е бил един обаян кръг, в който той е намирал само и единствено наслаждение в храната.

Стоян е замествал неналичието на семейство и другари с храна, замествал е неналичието на прочувствена храна, с същинска храна. Той се е събуждал и лягал с мисълта за ястие. Според него дневно е изяждал към 5 кг. храна, над 8 хиляди калории и е давал към 30 лв. за хранителни артикули всеки ден. Килограмите му поставят рамка, ограничаване в това да мечтае и да мисли за бъдещето. Не го взимат в казарма, бил е един единствен път на на нощен бар, на абитуриентския си бал. Едва предишното лято за пръв път вижда българското море, откакто към този момент е почнал да смъква килограми и да придобива самочувствие. Преди това той се е самоизолирал от всичко и от всички, излиза от обществото, тъй като килограмите му поставят рамки на голям брой ограничавания, написа Pirinsko.com.

Стоян е един воин, който е спрял да търси оправдания и аргументи за ориста си, взел се е в ръце и е оказал помощ самичък на себе си. Стоян Терзийски е спечелил най-голямата борба в живота са, а точно борбата със самия него.
– Стояне по какъв начин се усеща един младеж, който тежи 227 кг?
– Чувства се сплескан прочувствено и душевен. Чувства се непоносимо във всеки един аспект-първо физически не наподобява добре, непрекъснато болки в ставите, кръста, колена, стъпала.

Настинките ги карах от ранна есен, до късна пролет, бях със слаба имунна система, непрекъснато на лекарства. Не можех да се наведа да завържа обувките или пък да си обуя чорапите, не можех да карам кола или пък да се возя в нея, тъй като не се събирах, а пък за облекла да не приказваме. Но най-основното, което ми тежеше и ме смачкваше бяха приятелите в кавички, за какво споделям в кавички, тъй като сякаш са ти другари обаче не са такива. Когато отивахме някъде да пием кафе във летни градини с пластмасови столове, на които човек на 227 кг. мъчно може да седне, те сядат, а аз поглеждам, знам че не мога да седна и си потеглям, а те се подхилват и забавляват. Това нещо ме нараняваше тотално, обаче аз не отвръщам по-никакъв метод, тъй като знам, че в случай че го направя, ще остана и без тези двама, трима. От както се помня дните ми минаваха по един и същи метод, работех в квартален хранителен магазин. Ежедневно се прибирах се с една чанта храна, тъпчех се и за мен това беше удоволствието от живота, нямах мечи, цели, аз даже не знаех какво е това.

– Какво ти лишиха през годините непотребните килограми?
– Всичко! Най-напред да изживея младежките си години. Да излизам, да се развличам с другари, да поддържам връзка, да срещна някой, който да ме обича. Изпитвах позор да приказвам с хората, да ги виждам, тъй като в случай че те ми отвърнеха със същото аз навеждах свенлив взор, поради ниското самочувствие и самокритика, която имах за себе си. Аз изпитвах смут да се видя в огледалото и до този миг в къщи нямам, единствено малко, на което съумявам да се обръсна.

– Как реши да си кажеш спирам да пребивавам по този начин, спирам да се тъпча с храна, какво се случи, какво се промени в мисленето ти?
– От някогашната ми работа до моя блок има към 150-200 м., до момента в който изминавах това разстояние всеки ден слушах хората непрекъснато, по какъв начин ми се подиграват, по какъв начин се смеят. Това в продължение на 12 години. Всеки път прибирайки се в къщи ревях като дете, първо поради тях и второ поради това, че осъзнавах, че те са прави, че всичко си зависи от мен самия, че аз съм си отговорен за всичко. Оглеждах се към това, което се случва към мен, всички мои познати пред блока, с които сме израснали дружно, поемаха по разграничи пътища, на всеки се случваше нещо, кой създаваше семейство, кой си купуваше апартамент, кой си намираше хубава работа, единствено аз стоях по този начин самичък с храната. В един миг се изморих. Започнах да се запитвам до по кое време ще я карам по този начин, до по кое време ще съм самичък. Моите родители починаха на към 50 години, и те страдаха от наднормено тегло и имаха голям брой болести, а аз бях на 30 и си помислих, ами в случай че ме стигне тяхната орис, споделих си не, не желая, желая нещо да трансформира, желая да пребивавам. Много е мъчно да се вземе такова решение, тъй като то не е обвързвано единствено с яденето, най-малко при мен. Аз трябваше да трансформира всичко, държание, говорене, поведение. Наистина се изисква време, човек да го осъзнае всичко това, само че случи ли се в действителност това, ти осъзнаваш две неща, едното от които е, че ти самичък си си отговорен и второ, че само и единствено ти можеш да намериш пътя за смяна. То е във всеки един от нас, просто би трябвало да си го признаем. Да решиш да изглеждаш добре, да решиш да се чувстваш добре зависи само и единствено от теб самия. Най-основното е човек да спре да се оправдава и да узрее изцяло, да се почувства подготвен.

– Как стартира твоята смяна, по какъв начин смъкна 130 кг.?
– Идеята е да се промени хранителния табиет, а не диети и да осъзнаеш, че да промениш живота, зависи напълно от теб самия. Много пъти започвах диети с недояждане, само че това не е решение, до момента в който не минах на хранителен режим, съгласно който се храня по-малко и на постоянно. Сега се храня и пребивавам здравословно и интензивно, отивам на фитнес, търча, разтъпквам се. Избягвам простите въглехидрати- хапвам яйца, извара, бобови култури, месо, риба, ядки, към 6-7 хранения в избран час, избрана храна, в опредени грамажи. За здравословен живот правилото е 80 % вярно хранене+ 20 % спорт.

– Как се промени живота ти откогато отслабна?
– Преди всичко се усещам жив, нещо което преди не изпитвах. Сега пребивавам различен живот –втори живот. Промени се кръга от хора към мен, открих същински другари, изживявам непознати моменти и мигове, Бях на море, бях в чужбина, купих си кола, закупувам си облекла. Давам си сметка, че съм скъп и стойностен човек. Чета, нещо което не съм правил в никакъв случай.

– За какво мечтаеш в този момент?
– За всичко, аз нямах фантазии, не знаех какво е това. Е, в този момент към този момент знам и освен, а се боря и да ги реализира. Искам дом, семейство, реализация. Старя се всеки ден да се усъвършенствам, към момента има доста неща за възстановяване, като развиване, като мислене и т. н. Искам физически да стартира да наподобявам още по-добре.

– Какво ще кажеш на хората, които са с наднормено тегло, какво би трябвало да създадат със себе си, с цел да трансформират нещата?
– Първо да го желаят в действителност и да спрат да се оправдават, те намират опрощение за всичко-нямат пари, би трябвало да създадат преди този момент нещо друго, по този начин съм си добре. Дебелите хора, звучи жестоко, само че в действителност е по този начин, намират опрощение за всичко, споделям го от опит, аз самия също намирах опрощение за всичко, постаравам се да го не помня, тъй като се връщам обратно. Второ нещо, което желая да им кажа е да имат повече религия в себе си, тъй като те се одобряват като безличие, като второ качество човек, ти го вярваш това и живееш по този метод, а това не е по този начин. Да осъзнаят, че животът е в техни ръце. Когато вземат решението, че желаят да се трансформират, да го създадат незабавно, знам че би трябвало воля, дебелоглав, ограничения, само че повярвайте ми всичко си заслужава ужасно доста, живота става различен, нов. Да се вземат в ръце до преди да са стигнали дъното, преди да са изгубили прекомерно доста, вглъбени в това да се самосъжаляват и оправдават. Не би трябвало да се изпитва страдание към хора, които имат такива проблеми, без значение дали е цялостен, наркоман или пияч, тъй като те са си го създали по този начин, те са взели това решение. Те са привикнали да ги стартират, а това е голяма неточност. Мен също ме съжаляваха и ми носеха храна, облекла, в този момент обаче никой не ме съжалява и не ми носи нищо, е повярвайте ми избирам никой да не ме съжалява, тъй като към този момент не е належащо, то в никакъв случай не е било, това е неверната посока към тези хора, в противен случай те би трябвало да се оставят да се осъзнаят на къде са тръгнали.

– Какво те стимулира в този момент да продължиш напред и да продължаваш да се бориш?
– Всеки има моменти, в които пада духом, само че тази смяна ми даде шанса да се срещна с доста и разнообразни хора. Някои срещам на пътя, някои в интернет. Това са постоянно хора с проблеми, сходни на тези, които превъзмогвам аз. Тези хора ми се радват, поздравяват ме, споделят, че за тях аз съм техния мотиватор и образец. Това е и силата, която ме кара да продължа напред и да не се предавам и да го предам на някого, тъй като всеки може да успее да направи нещо за себе си, само че когато го предадеш и на някой различен то тогава насладата е двойна.

Много постоянно в този момент ме питат и ме приканват, като седнем на маса да си взема от общата храна, доста постоянно пържено и тестено и дали ще се случи нещо в случай че го направя. Не, няма да се случи физически нищо, само че прочувствено аз ще предам първо себе си, а по-късно всички хора, за които загатнах, за които съм образец. Защото ми лиши доста време да осъзная, че силата е в мен самия, само че откакто имах щастието това да се случи се усещам пълностоен и важен. Имам цели. Опитвам се да давам стойност на живота си. Осъзнах, че оправданието води единствено до негативизъм, не би трябвало да се оправдаваш за нищо. Моя съвет към всички хора, с каквито и да било проблеми или неуспехи е да спрат да се оправдават и ще съумеят във всичко.

Инфо: БЛИЦ