Стоян Михайловски е от онези българи, които оставят ярка, понякога

Стоян Михайловски е от тези българи, които оставят ярка, от време на време гневна следа в историята. Потомък на възрожденски жанр. Завършва Френския колеж в Цариград и право във Франция. Изключително ерудиран и непослушен човек, непризнаващ диктата на тясно партийните ръководства и ползи.
Той е индивидът, който написва стихотворението за Кирил и Методи, което откакто композиторът Панайот Пипков написва музика, се трансформира в химн на българската книжовност и просвета.

Предлагаме ви къс фрагмент от „ Политически и философско-религиозни разсъждение “.

„ В сегашния литературен труд ще бъдат изложени съждения от научно-политически темперамент, тоест съждения, които нямат нищо общо с никакво теснопартийно обучение, с никакви едностранчиви обществени канони.

Философията на историята, социологията и логиката на психиката на тълпите единомислещо настояват, че напредъкът в духовете тряба да предшествува напредъка в уредбите, тоест, че преобразованията във външния живот тряба да бъдат плод на преобразованията във вътрешния живот.

Това имаме да потвърдим ние.

Творецът на социологията, Авг. Конт, излага главното начало на тая просвета в следните седем думи: toute réforme doit commencer par les consiences - всяка промяна тряба да почнува от съвестите.

Идентично изказване намираме и у други исполин на френската мисъл, Тен: l’emancipation sans l’éducation est une hérésie scientifique - равноправност без образование е научна разкол.

Подобно обучение минава за ретроградност и мракобесие в България - страна, където истината не трябва зачитана, в случай че не е приятна - и където от обществените науки не се желае да демонстрират и да потвърждават нещо, а да развиват обична или фешън някаква пандера.

Нека побързаме да заявим, че читателите ни няма да намерят ни сянка от ретроградност в тези страници.

Няма подозрение, че истините, които формулираме, са истини люти - можем даже да ги назовем безжалостни.

Но това са научни истини.

Научните истини не зачитат никакви партийни ползи.

Научните истини не биват такива, каквито нам се желае да бъдат - а такива, каквито могат да бъдат.

Науката осъжда всякаква последна систематизация, която не може да роди с изключение на отцепничество.

Науката не признава никакви олигархически или полиархически партийни организации, тъй като те водят към абстрактен максимализъм.

Едно време забегналите в Букурещ български дейци бяха дефинирали по този начин своя ламтеж за волности:

Свобода или гибел!

Изминаха се петдесет години и през днешния ден тая формула се промени по този начин в устата на охкащите под гнета на лъжесвободата български жители:

Слободия, по-зла от неволия!

Защо това?

Ето запитване, което ще откри отговора си в тези страници.

Ние ще покажем, че всяка ненавременна независимост е лъжесвобода и че всяка лъжесвобода е спънка за развоя на същинската независимост. И по едно и също време като покажем това, ще стане явно, че няма по-свободолюбив човек от оня, който се опълчава срещу прослободнелостта от името на същинската и истинна независимост.

Разбира се, каквито мощни и да бъдат нашите доводи, ние не храним вяра, че ще можем да убедим елевтероманите и да ги ориентираме в пътя на светлата и живоносна реалност.

Психиката на тесногърдите сектанти е такава, че те не търсят, в региона на знанието, една същинска теория, а търсят метод да оправдаят и поддържат доктрината, която априорно са избрали и която възмечтават да наложат на своите съграждани.

Преди две-три десетки години един депутат, първообраз на партизански радетел, думал:

- Слушал съм доста пъти речи, произнесени от хора мъдри и опитни, които са ме карали да трансформирам мнението си, заставяли са ме да мисля диаметрално противното на туй що съм мислел по-рано; само че ни една от тези речи не е смогвала да промени гласуването ми в Камарата!

Това припомня думите, отправени към Платона от един старовековен гръцки софист:

- Няма да ме убедиш, в случай че и да ме убедиш!

Истината е безсмъртна.

И като безсмъртна - истината може да чака.

Рано или късно тя се постанова, и не може да не се наложи, тъй като тя е закон на живота и закон на историята, и тъй като всичко, което вирее и желае да вирее, в нея и посредством нея вирее.

Истината се постанова. Но тя се постанова по два метода, или по-вярно, на два типа хора: или на хора разбрани, на хора рационални, и тогава нейното появление не предизвиква никакви състресения, никакви катаклизми; или на хора неразбрани, на хора неразумни, и тогава нейното появление се уподобява на унищожителен мълниеносен удар.

В България тъгата, неволята, тежестта са постоянно били едничкият модус, по който истината е смогвала да прояви своето велемощие и своето владичество.

Такава е ориста на духовно безоките нации. “