Стоян Денчев: България гори, но героизмът на пожарникарите ни е безспорен
Стоян Денчев
„ ЗЕМЯ КАТО ЕДНА ЧОВЕШКА ДЛАН … “
Георги Джагаров
Село Воден, село Крайново, град Болярово, Свиленград, Хисар, Стара Загора, Елхово, Варна, Тополовград, село Априлци, Харманли, село Отец Паисиево, Беклемето, … – Да, това е картата на моята, на нашата България, която гори…
Не ми се ще да обмислям по отношение на аргументите за тези пожари, само че желая да споделя някои мисли, свързани с героизма на пожарникарите и състраданието и готовността за помощ от страна на елементарните български жители.
По силата на Договор от преди повече от 10 години сред УниБИТ и общините Малко Търново, Болярово и Елхово беше проведен тъй наречените Международен Югоизточен летен Университет, в границите на който студенти, докторанти и преподаватели от Университета посещават и работят на терен в тези общини. Обект на тяхната изследователска активност са и общините Къркларери и Одрин, на територията на Република Турция.
По време на последните пожари в селата Воден и Крайново студентите от УниБИТ, водени от сърцатата доцент Диана Стоянова, взаимно със експерти от музея в гр. Ямбол, изпълняваха своите задания в местността „ Малкото кале “ наоколо до село Воден.
Тръгвайки за обекта, те са се сблъскали с огнената бариера и, посъветвани от кмета на община Болярово, господин Христо Христов и кметицата на с. Воден, госпожа Стоянка Чакърова, са се върнали в базата си и са изразили подготвеност да се включат в избавителните интервенции.
По-късно със лични средства са закупили и са препълнили багажниците на своите коли със стекове с вода за пиянство, храна и хигиенични материали за пожарникарите и останалите доброволци, като са ги предали на кметиците на с. Воден и с. Крайново.
Загрижен за нашите студенти и в съгласие с Ректора на УниБИТ, проф. Ирена Петева, в петък (19 юли), в късния следобяд аз посетих землищата на селата Воден и Крайново. Навсякъде, докъдето ми стигаше погледа, видях почернялата и опустошена земя и изгорелите домове на хората. Видях уплахата и нещастието в техните очи. Видях обаче и опитите на страната да се оправи с това огнено злополучие.
Министърът на вътрешните работи господин Калин Стоянов ловко ръководеше и координираше дейностите на всички, които имаха отношение към гасенето на пожарите и помощта за потърпевшото локално население. Там бяха шефът на пожарната работа основен комисар Джартов, регионалният шеф на област Ямбол, господин Красимир Димитров, завеждащ службата за сигурност на Столичната община, кметовете на град Болярово, господин Христо Христов, на град Елхово, господин Петър Гендов и на с. Воден, госпожа Стоянка Чакърова.
Безупречен професионализъм посочваха и 35 пожарникари от прилежаща Турция. Под управлението на господин Сали Ердан, началник на службата за гражданска отбрана и на господин Исмаил Караканджъ, началник на тъй наречените горска пожарна команда на валийство Къркларери, те се бориха сполучливо и „ победиха “ пожарите в с. Крайново.
Снощи, по разпореждане на министър Стоянов по-голямата част от турските момчета (27 човека) бяха командировани, с цел да преспят и да отпочинат в гр. Елхово. Останалите 9 пожарникари останаха да дежурят в с. Крайново.
Трогателно беше отношението на жителите на Елхово към тези турски момчета и мъже. Въпреки, че в нашия град (аз съм родом и съм израснал в Елхово) в никакъв случай не са живели и в този момент не живеят турци, елховци по натурален метод показаха своето почитание към тези смели мъже. След като вечеряха под чардака на една лозница в центъра на града, турските пожарникари заедно потеглиха към хотел „ Колхида “, където кметът на Елхово, господин Петър Гендов се беше разпоредил да ги настанят.
По пътя им, жителите на Елхово ги спираха, вършиха опити да беседват с тях (с дейната помощ на господин Орхан Юсеинов, заместител регионален шеф на Ямбол), покланяха им се доземи и бурно ги приветстваха. Даже от едно ресторантче изнесоха две каси бира и им ги подариха за здраве.
Тази заран, дружно с кмета на Елхово и зам. регионалния шеф закусихме с нашите нови турски другари, пихме по едно комшийско кафе и още веднъж с овации ги изпратихме за с. Крайново, а оттова и за тяхната страна.
Комшията е като брат – сподели ръководителят на турската група, а кметът на Елхово добави, че в потребност се познава!
Ето, това са моментни линии от нашата страна България, която е единствено като „ една човешка длан “ …
