Червило, гривна и малко любов: кауза връща усмивките в дом за възрастни СНИМКИ
Една от най-хубавите вести от време на време не идва от институции, не е сензация и не е „ изключително “. Идва безшумно — от човек с огромно сърце и цялостна кола с блага. От усмивка, която пътува към нечии други усмивки. Точно такава история идва от Велико Търново — от един дом за възрастни хора, където грижата не е просто услуга, а отношение.
В обява в обществените мрежи Анна Йончева споделя за своята персонална идея — към този момент втора година тя посещава дома, в който живее майка ѝ. И го прави не просто като щерка, а като мост сред два свята — нашия забързан и техния по-тих. Свят, в който едно червило може да направи деня празник, една гривна — мотив за суетност, а една чиста дреха — чувство за достолепие.
В дома живеят към 80 души — дами и мъже, разнообразни като ориси и характери, само че идентични в потребността си от внимание и човешка топлота. „ Бабите са огромни кипри “, написа Анна с усмивка. Искат бижута, които някой към този момент не носи — пръстени, гердани, обеци, гривни. Искат мирис, цвят, малко искра. Искат да се погледнат в огледалото и да си кажат: „ Ето ме. “
Сред най-светлите редове в описа ѝ е и един, който стопля изключително мощно — майка ѝ е срещнала любовта още веднъж. На 75. Доказателство, че сърцето няма възраст и че нежността не се пенсионира.
Това не е просто апел за подаяние. Това е покана за съучастничество в наслада. За предаване на нататък — на това, което на нас към този момент не ни би трябвало, само че на някой различен ще донесе празник. Малки жестове с огромен резултат: дезодорант, червило, шал, жилетка, брошка.
Понякога благотворителността не е подвиг. Тя е нареждане на шкафа — с мисъл за някой различен. И едно известие: „ И вие сте значими. И вие сте красиви. И за вас мислим. “
Ето целия пост на Anna Yoncheva във Фейсбук:
Привет, девойки! Миналата година бях пуснала сходен пост и доста от вас откликнаха - в този момент отново пиша, тъй като през вчерашния ден се върнах от старческия дом във Велико Търново и имам доста поръчки.
Моята мама към този момент втора година живее там и се усеща доста спокойна и обичана. Че даже и срещна любовта още веднъж там на 75 години. Всички, с които контактувам - и живущите, и личният състав, са доста готини и усмихнати, а бабите са огромни кипри. В средата на март ще вървя още веднъж при тях и ме помолиха, в случай че имаме бижута, които не употребяваме, още веднъж да им занеса (гривни, пръстени, обеци, гердани), някое червилце, някое дезодорантче. Също по този начин, в случай че имате облекла, които са чисти, само че просто не носите към този момент мога да ги взема - в дома са общо 80 индивида - дами и мъже. Има слаби, цялостни, ниски, високи... Винаги доста се радват, когато отида с цялостна кола.
В има няколко клипа от вкъщи - всеки, който желае може да се запознае. Към момента няма къде да ги запазвам по тази причина при започване на март ще ги групирам. Ако желаете да се включите в идеята по някакъв метод пишете ми - ще се разберем от къде и по какъв начин да взема.
В обява в обществените мрежи Анна Йончева споделя за своята персонална идея — към този момент втора година тя посещава дома, в който живее майка ѝ. И го прави не просто като щерка, а като мост сред два свята — нашия забързан и техния по-тих. Свят, в който едно червило може да направи деня празник, една гривна — мотив за суетност, а една чиста дреха — чувство за достолепие.
В дома живеят към 80 души — дами и мъже, разнообразни като ориси и характери, само че идентични в потребността си от внимание и човешка топлота. „ Бабите са огромни кипри “, написа Анна с усмивка. Искат бижута, които някой към този момент не носи — пръстени, гердани, обеци, гривни. Искат мирис, цвят, малко искра. Искат да се погледнат в огледалото и да си кажат: „ Ето ме. “
Сред най-светлите редове в описа ѝ е и един, който стопля изключително мощно — майка ѝ е срещнала любовта още веднъж. На 75. Доказателство, че сърцето няма възраст и че нежността не се пенсионира.
Това не е просто апел за подаяние. Това е покана за съучастничество в наслада. За предаване на нататък — на това, което на нас към този момент не ни би трябвало, само че на някой различен ще донесе празник. Малки жестове с огромен резултат: дезодорант, червило, шал, жилетка, брошка.
Понякога благотворителността не е подвиг. Тя е нареждане на шкафа — с мисъл за някой различен. И едно известие: „ И вие сте значими. И вие сте красиви. И за вас мислим. “
Ето целия пост на Anna Yoncheva във Фейсбук:
Привет, девойки! Миналата година бях пуснала сходен пост и доста от вас откликнаха - в този момент отново пиша, тъй като през вчерашния ден се върнах от старческия дом във Велико Търново и имам доста поръчки.
Моята мама към този момент втора година живее там и се усеща доста спокойна и обичана. Че даже и срещна любовта още веднъж там на 75 години. Всички, с които контактувам - и живущите, и личният състав, са доста готини и усмихнати, а бабите са огромни кипри. В средата на март ще вървя още веднъж при тях и ме помолиха, в случай че имаме бижута, които не употребяваме, още веднъж да им занеса (гривни, пръстени, обеци, гердани), някое червилце, някое дезодорантче. Също по този начин, в случай че имате облекла, които са чисти, само че просто не носите към този момент мога да ги взема - в дома са общо 80 индивида - дами и мъже. Има слаби, цялостни, ниски, високи... Винаги доста се радват, когато отида с цялостна кола.
В има няколко клипа от вкъщи - всеки, който желае може да се запознае. Към момента няма къде да ги запазвам по тази причина при започване на март ще ги групирам. Ако желаете да се включите в идеята по някакъв метод пишете ми - ще се разберем от къде и по какъв начин да взема.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ