Нещата, които не можем да променим
Стотици публикации ни поучават по какъв начин да променим себе си и по какъв начин всичко в този живот зависи от нас самите. Самоусъвършенстването и смяната в наши дни са сложени като основни цели пред нас- като стартираме от външната смяна и стигнем до всевъзможен тип тренинг, обвързван с вътрешното ни чувство и страстите, които изпитваме. И това е колкото позитивно, толкоз и негативно. Защото просто има неща, които не можем да променим. И с изключение на да се примирим с тях и да стиснем зъби, друго не ни остава.
Такъв съм роден и подобен ще си остана
В наши дни външният тип е повдигнат на фундамент. Постоянно ни заливат със препоръки, които четем на всички места - по какъв начин да изглеждаме по-добре, по какъв начин да се обличаме и какъв брой елементарно можем да се сдобием със самочувствие, в случай че променим това или това по себе си. Тази информация оставя в немалка част от нас остават усещането, че в случай че природата не ни е дала задоволително хубост, сме длъжни сами да се сдобием с такава. Иначе ще бъдем отхвърлени и нещастни. Истината е, че това, което ти е дала природата не можеш да промениш толкоз значително. А даже да не изглеждаш съвършено, в случай че умееш да общуваш и да бъдеш сърдечен с хората, ти е задоволително, с цел да се чувстваш добре в кожата си. Хората запомнят по-трайно и се впечатляват от блестящия образован взор, откровената усмивка, осанката, походката. В мъжете може да не видим в първия миг бицепсите, само че уверената длан, която стиска ръката ти, откритият взор ногат да оставят незабравимо чувство. Увереността не идва от съвършения външен тип, а от това, което имаш в главата си, от опцията да се развиваш, да постигаш още и още. И един мъж в никакъв случай няма да те заобича същински, в случай че приличаш на кукла барби и с това завършва твоя капацитет.
Хората са такива, каквито са
Лично за мен това е може би най-голямата драма в живота ми. Като свръх прочувствен човек постоянно се запитвам „ в този момент за какво ме наскърбиха по този начин, без да съм го заслужила “, „ но дали в действителност съм и най-хубава другарка, щом отхвърли да излезе с мен “, „ аз и помогнах, а тя в този момент споделя, че е ангажирана…. “ Често прекалено много се пробвам да се вкарам в главите на другите и да схвана за какво са споделили това или това и за какво са имали толкоз неясно държание. Една от най-големите ни неточности. Как да я изправим? Просто приемете, че хората са такива, каквито са и че те не се трансформират, а в случай че изискат да се трансформират поради вас, би трябвало да са ви в действителност доста близки и да ви обичат безусловно. И даже тогава ще им бъде доста мъчно. Просто ги приемете с всичките им дефекти, странности, неприятни мисли, несдържаност и така нататък Опитвайки се да ги измененията, вие влагате старания в нечий живот, който не е ваш. По-добре обърнете вниманието към себе си и използвайте това време да измененията това, което не харесвате във вас самите. Ако някой е цялостна ваша диаметралност, в случай че на всяка втора дума се спречквате, в случай че не ви е прелестно да търпите характера му, просто се отдалечете от този човек. Спасете себе си, не се опитвайте да спасите останалите! Отне ми много години да се опитам да потвърдя на мъжа до себе си какъв брой съм разбираща, вярна, честна и предана- подобен, какъвто той не беше. Постоянно му сочех грешките, проучих ги, говорех му с часове с вярата, че един ден той ще е различен, за мен най-много. Това обаче, не се случи. Не считам, че е било загуба на време, не желая да виждам на този интервал от живота си по този начин. Напротив - трябваше ми в действителност доста време, с цел да осъзная, че хората не се трансформират толкоз значително, колкото ни се желае. За да промениш даден човек, ти би трябвало да го създадеш още веднъж - да минеш през детството му, през взаимоотношенията с родителите му, през възпитанието и образованието му, през другите му приятели…А това няма по какъв начин да се случи.
Болката е част от живота
Понякога просто би трябвало да стоим и да чакаме. Да отмине. Бурята или нещастието. Ние няма по какъв начин да ги предотвратим. Трябва да приемем, че болката е нещо, което не можем да избегнем - онази душевна болежка, която е най-бавно заздравяващата и може да бъде най-опустошаващата. Има обстановки, в които просто би трябвало да си дадем действителна визия за нещата, да сме наясно, че нямаме виновност за протичащото се и да приемем, че ориста по този начин е решила и ние няма по какъв начин да и опонираме. Ако на следващия ден ваш непосредствен да се разболее от страшна болест, вие нямате виновност. Страданието ви ще бъде голямо, само че нямате излаз, с изключение на да бъдете до този човек, до момента в който ви е писано и да му дадете най-хубавото от себе си. Помнете, че всеки има край, който няма нищо общо с нас. Ние не можем да предотвратим нещастията по пътя си. Можем да избегнем озлобен човек, да се отдалечим от нападателен мъж, само че не можем да избягаме от ориста. Това е може би най-тежката ни задача, тъй като е най-трудно да се разделиш по този метод с човек, който обичаш. Но не забравяйте, че съвсем всеки един от нас, минава през това тестване и каквото е за нас, такова е и за останалите. Някои се сбогуват с децата си даже, други си отиват първи, преди да са изгубили който и да е, само че всички страдат по един или различен метод. И още нещо- в никакъв случай не търсете справедливостта тъкмо тук. Кой и по какъв начин дефинира това да се случи тъкмо с нас или с някой различен, ние не знаем и в никакъв случай няма да разберем.
Всяко нещо има своя край
Както животът ни има край, по този начин и всяко едно нещо в него, може ненадейно да свърши. Да си отиде едно същинско другарство, заради независещи от нас аргументи. Близък родственик да замине на надалеч вечно. Човекът до вас да ви каже, че е срещнал друга, макар десетте години, в които сте били дружно и двете ви деца. Да сте богати и внезапно да тръгнете към дъното, парите ненадейно да свършат. А моментите, в които стигаме до този тип компликации, би трябвало да ни подсказват, че след края, идва ново начало. Приемете го. Приемете, че от време на време е хубаво някой или нещо да ни напусне - по този метод прави място за новото, което може да бъде надалеч по-добро. Вярвайте в това и по-често оценявайте всичко, което имате в този момент. Защото на следващия ден може към този момент да не е там. Наскоро, когато една позната ми сподели „ но той ще ме остави поради друга, чувствам го “ и споделих, че нямам визия какво наслаждение и доставя да стиска някого крепко за ръката с концепцията, че ще го задържи, когато той към този момент си е тръгнал- в мислите и възприятията си. Постарайте се да не съдите хората, тъй като в последна сметка всеки има право да прави това, което желае. Понякога е за наша сметка, само че заплащането е част от тази „ игра “.
Убедена съм, че в случай че някак успеем да се научим да одобряваме всяко едно нещо, пристигнало в живота ни, с позитивите и негативите му, без да се опитваме безусловно да го разберем, без непрекъснато да го проучваме, без да го подлагаме на критика, ще живеем надалеч по-лесно и щастливо. Доскоро смятах за не изключително умни хората, които минават през всичко в живота си като на смешка. Не задълбават в нищо. Не желаят нищо непременно. Дори някак не имат вяра в единствената и огромна обич или може би надълбоко в себе си имат вяра, само че без да се вкопчват във всяка последваща със зъби и нокти, пробвайки се да я трансфорат в огромната и незаменимата. Сега мисля, че те са в пъти по-щастливи.
Имах другар, който се занимаваше с комедия и който обичаше да споделя, че в случай че му се постановяваше да кара хората да плачат, вместо да се смеят, ще му е надалеч по-лесно. Защото е доста по-трудно да разсмееш някого същински, в сравнение с да го разплачеш. Просто, тъй като хората доста по-често мислят за сериозните неща в живота си, за тъжните даже, без да си дават сметка, че животът в действителност е една голяма комедия, която ние в никакъв случай няма да разберем. Не поради друго, а тъй като светът е по-голям от нашите показа за него. Мислите и възприятията на хората надалеч не са това, което виждаме извън. А логиката на живота не може да бъде обяснена, ние сами си измисляме наши си пояснения, като че ли за утешение. И постоянно е по-добре да се успокояваме, намирайки най-повърхностното и занимателно, за което можем да се хванем в дадена преживелица или човек, вместо да размахваме пестник към небето и да се чудим за какво се е случило навръх нас. Защото има дадености, които просто би трябвало да бъдат признати.
Такъв съм роден и подобен ще си остана
В наши дни външният тип е повдигнат на фундамент. Постоянно ни заливат със препоръки, които четем на всички места - по какъв начин да изглеждаме по-добре, по какъв начин да се обличаме и какъв брой елементарно можем да се сдобием със самочувствие, в случай че променим това или това по себе си. Тази информация оставя в немалка част от нас остават усещането, че в случай че природата не ни е дала задоволително хубост, сме длъжни сами да се сдобием с такава. Иначе ще бъдем отхвърлени и нещастни. Истината е, че това, което ти е дала природата не можеш да промениш толкоз значително. А даже да не изглеждаш съвършено, в случай че умееш да общуваш и да бъдеш сърдечен с хората, ти е задоволително, с цел да се чувстваш добре в кожата си. Хората запомнят по-трайно и се впечатляват от блестящия образован взор, откровената усмивка, осанката, походката. В мъжете може да не видим в първия миг бицепсите, само че уверената длан, която стиска ръката ти, откритият взор ногат да оставят незабравимо чувство. Увереността не идва от съвършения външен тип, а от това, което имаш в главата си, от опцията да се развиваш, да постигаш още и още. И един мъж в никакъв случай няма да те заобича същински, в случай че приличаш на кукла барби и с това завършва твоя капацитет.
Хората са такива, каквито са
Лично за мен това е може би най-голямата драма в живота ми. Като свръх прочувствен човек постоянно се запитвам „ в този момент за какво ме наскърбиха по този начин, без да съм го заслужила “, „ но дали в действителност съм и най-хубава другарка, щом отхвърли да излезе с мен “, „ аз и помогнах, а тя в този момент споделя, че е ангажирана…. “ Често прекалено много се пробвам да се вкарам в главите на другите и да схвана за какво са споделили това или това и за какво са имали толкоз неясно държание. Една от най-големите ни неточности. Как да я изправим? Просто приемете, че хората са такива, каквито са и че те не се трансформират, а в случай че изискат да се трансформират поради вас, би трябвало да са ви в действителност доста близки и да ви обичат безусловно. И даже тогава ще им бъде доста мъчно. Просто ги приемете с всичките им дефекти, странности, неприятни мисли, несдържаност и така нататък Опитвайки се да ги измененията, вие влагате старания в нечий живот, който не е ваш. По-добре обърнете вниманието към себе си и използвайте това време да измененията това, което не харесвате във вас самите. Ако някой е цялостна ваша диаметралност, в случай че на всяка втора дума се спречквате, в случай че не ви е прелестно да търпите характера му, просто се отдалечете от този човек. Спасете себе си, не се опитвайте да спасите останалите! Отне ми много години да се опитам да потвърдя на мъжа до себе си какъв брой съм разбираща, вярна, честна и предана- подобен, какъвто той не беше. Постоянно му сочех грешките, проучих ги, говорех му с часове с вярата, че един ден той ще е различен, за мен най-много. Това обаче, не се случи. Не считам, че е било загуба на време, не желая да виждам на този интервал от живота си по този начин. Напротив - трябваше ми в действителност доста време, с цел да осъзная, че хората не се трансформират толкоз значително, колкото ни се желае. За да промениш даден човек, ти би трябвало да го създадеш още веднъж - да минеш през детството му, през взаимоотношенията с родителите му, през възпитанието и образованието му, през другите му приятели…А това няма по какъв начин да се случи.
Болката е част от живота
Понякога просто би трябвало да стоим и да чакаме. Да отмине. Бурята или нещастието. Ние няма по какъв начин да ги предотвратим. Трябва да приемем, че болката е нещо, което не можем да избегнем - онази душевна болежка, която е най-бавно заздравяващата и може да бъде най-опустошаващата. Има обстановки, в които просто би трябвало да си дадем действителна визия за нещата, да сме наясно, че нямаме виновност за протичащото се и да приемем, че ориста по този начин е решила и ние няма по какъв начин да и опонираме. Ако на следващия ден ваш непосредствен да се разболее от страшна болест, вие нямате виновност. Страданието ви ще бъде голямо, само че нямате излаз, с изключение на да бъдете до този човек, до момента в който ви е писано и да му дадете най-хубавото от себе си. Помнете, че всеки има край, който няма нищо общо с нас. Ние не можем да предотвратим нещастията по пътя си. Можем да избегнем озлобен човек, да се отдалечим от нападателен мъж, само че не можем да избягаме от ориста. Това е може би най-тежката ни задача, тъй като е най-трудно да се разделиш по този метод с човек, който обичаш. Но не забравяйте, че съвсем всеки един от нас, минава през това тестване и каквото е за нас, такова е и за останалите. Някои се сбогуват с децата си даже, други си отиват първи, преди да са изгубили който и да е, само че всички страдат по един или различен метод. И още нещо- в никакъв случай не търсете справедливостта тъкмо тук. Кой и по какъв начин дефинира това да се случи тъкмо с нас или с някой различен, ние не знаем и в никакъв случай няма да разберем.
Всяко нещо има своя край
Както животът ни има край, по този начин и всяко едно нещо в него, може ненадейно да свърши. Да си отиде едно същинско другарство, заради независещи от нас аргументи. Близък родственик да замине на надалеч вечно. Човекът до вас да ви каже, че е срещнал друга, макар десетте години, в които сте били дружно и двете ви деца. Да сте богати и внезапно да тръгнете към дъното, парите ненадейно да свършат. А моментите, в които стигаме до този тип компликации, би трябвало да ни подсказват, че след края, идва ново начало. Приемете го. Приемете, че от време на време е хубаво някой или нещо да ни напусне - по този метод прави място за новото, което може да бъде надалеч по-добро. Вярвайте в това и по-често оценявайте всичко, което имате в този момент. Защото на следващия ден може към този момент да не е там. Наскоро, когато една позната ми сподели „ но той ще ме остави поради друга, чувствам го “ и споделих, че нямам визия какво наслаждение и доставя да стиска някого крепко за ръката с концепцията, че ще го задържи, когато той към този момент си е тръгнал- в мислите и възприятията си. Постарайте се да не съдите хората, тъй като в последна сметка всеки има право да прави това, което желае. Понякога е за наша сметка, само че заплащането е част от тази „ игра “.
Убедена съм, че в случай че някак успеем да се научим да одобряваме всяко едно нещо, пристигнало в живота ни, с позитивите и негативите му, без да се опитваме безусловно да го разберем, без непрекъснато да го проучваме, без да го подлагаме на критика, ще живеем надалеч по-лесно и щастливо. Доскоро смятах за не изключително умни хората, които минават през всичко в живота си като на смешка. Не задълбават в нищо. Не желаят нищо непременно. Дори някак не имат вяра в единствената и огромна обич или може би надълбоко в себе си имат вяра, само че без да се вкопчват във всяка последваща със зъби и нокти, пробвайки се да я трансфорат в огромната и незаменимата. Сега мисля, че те са в пъти по-щастливи.
Имах другар, който се занимаваше с комедия и който обичаше да споделя, че в случай че му се постановяваше да кара хората да плачат, вместо да се смеят, ще му е надалеч по-лесно. Защото е доста по-трудно да разсмееш някого същински, в сравнение с да го разплачеш. Просто, тъй като хората доста по-често мислят за сериозните неща в живота си, за тъжните даже, без да си дават сметка, че животът в действителност е една голяма комедия, която ние в никакъв случай няма да разберем. Не поради друго, а тъй като светът е по-голям от нашите показа за него. Мислите и възприятията на хората надалеч не са това, което виждаме извън. А логиката на живота не може да бъде обяснена, ние сами си измисляме наши си пояснения, като че ли за утешение. И постоянно е по-добре да се успокояваме, намирайки най-повърхностното и занимателно, за което можем да се хванем в дадена преживелица или човек, вместо да размахваме пестник към небето и да се чудим за какво се е случило навръх нас. Защото има дадености, които просто би трябвало да бъдат признати.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ