Още едни „откраднати” избори: Какво значи загубата на Републиканците в Конгреса
Стотици хиляди гласове в Аризона не са били регистрирани, тъй като „ случай ” е смесил непреброени с преброени бюлетини
Населението на Съединени американски щати е прекомерно гордо да признае, че „ най-великата народна власт в света ” е също толкоз подправена, колкото на всички места другаде и по тази причина отхвърлят да вземат поради към този момент излизащите доказателства, че за втори следващ път изборите бяха „ откраднати ”. Това написа в собствен коментар анализаторът Пол Крейг Робъртс. Според него всички знаци са налице – тъкмо по този начин, както бяха след президентския избор през 2020 година, когато в последния миг Байдън, който се „ влачеше ” до края на акцията, съумя да изпревари Тръмп. Тогава, внезапно и отникъде се появиха над 100 000 гласа в поддръжка на претендента на Демократическата партия и изборите бяха решени.
Колкото и невероятно да наподобява една такава обстановка, и колкото и въздържан да е американецът, остарялото предписание продължава да важи. Поговорката е ясна – fool me once, shame on me, fool me twice – shame on you. С други думи – в случай че веднъж ме излъжеш, засрами се. Ако ме излъжеш два пъти – аз би трябвало да се засрамя. До третия път, най-малко към този момент, не сме стигнали. Но е реалност, че след междинните избори, провели се тъкмо преди седмица, американското население би трябвало да се срами от водачите си.
Феноменът с появяването на десетки и стотици хиляди вотове в поддръжка на един претендент се следи за повторно и то извънредно във връзка с Демократичната партия. Такър Карлсън, в свое предаване неотдавна, изясни единият от методите, по който вотът в щата Аризона е бил „ откраднат ” – от методите на американския хайлайф могат да се учат даже най-изпечените измамници.
Било е уредено машините за гласоподаване да спрат да работят единствено в тези региони, за които се знае, че ще сграбчен Републиканския избор. Тези от гласоподавателите, които не са могли да гласоподават, надлежно получават бюлетина, която би трябвало да пуснат в кутията за броене на по-късен стадий. Едно на ръка, че това води до закъснение на резултатите – нещо по неприятно: след това се оказва, че е станал „ случай ” и всички тези пуснати бюлетини са били смесени с към този момент преброени, и няма по какъв начин да се разграничат едните от другите. Шокиращо, само че... случват се такива неща.
И до момента в който някои биха споделили „ Ами, то постоянно е имало изборна машинация, няма нищо ново ”, то други вярно ще отбележат, че в никакъв случай тя не е била от подобен мащаб. Фалшификациите и машинациите на президентският избор преди 2 години и този за Конгреса в този момент бяха проведени на национално равнище. Отново – някой би показал изненадващата победа на Джорд Буш-младши против Ал Гор, когато вотът бе решен от гласовете във Флорида. Но тогава решението бе взето не от машини за гласоподаване, а от Върховния съд на Съединени американски щати и то след съществени разисквания – развой, който лиши близо месец.
Разликата сред демократите и републиканците е голяма и тя се вижда освен в политиката, само че и в профила на поддръжниците им.
От ляво са масите, които имат вяра в крайните джендър идеологии, в това, че педофилията е обикновено полово желание, че придвижвания като BLM не са расистки, а в противен случай – борят се и то спокойно с расизма (припомняме хилядите потрошени витрини и запалени магазини). Там са и тези, които смятат, че свободата на словото не е свободна, в случай че инакомислещите не се цензурират. Това са хора с идеология, които желаят да трансформират света и наложения в него от хилядолетия ред, налагайки своите изкривени разбирания за него.
В контрастност – от дясно са хората, които знаят, че светът, в който в този момент живеем, не е изключително добър, само че е по-добра опция, на това, което се предлага. И желаят да го запазят. Там са тези, за които е изцяло недопустимо да назовават биологична жена „ мъж ”, единствено тъй като тя е решила по този начин. Абсурдно е за тях хора, които назовават себе си с разнообразни измислени наименования, да ръководят света и да постановат своите разбирания върху другите, задължавайки ги да използват то/техен при обръщения към тях вместо той/негов или тя/неин. За страдание тези персонални местоимения няма по какъв начин да бъдат преведени непосредствено на български, тъй като в нашия език това е немислимо.
Има и различен контрастност сред двете партии – до момента в който Демократическата се бори за идея, колкото и странна и инвазивна да е тя, то Републиканската не планува гражданска война в обществото. В този смисъл оттук нататък ще е доста мъчно за консервативаторите да намерят мястото си във властта. Защото обществото в Съединени американски щати, а и ненапълно към този момент в Европа, е дотам индоктринирано да има вяра, че демократичните правила се показват в гореизброените парадокси, а не в правилата на свободата да избираш кой да те ръководи, че смята всяка рецензия на неестествен наложените правила като „ екстремизъм ”. Този феномен се следи освен в Съединени американски щати, само че и в съвсем всички страни, чиято вътрешна политика се диктува от там. Термини като „ алт-десен ” или „ извънредно десен ”, или даже „ теоритик на конспирациите ” – комфортно въведен след убийството на Джон Ф. Кенеди, с цел да заглуши въпросите по отношение на атентата, се прокрадват към този момент даже и в нашето общество. А прокрадването им е първата стъпка към дискредитирането на опозицията.
Така стигаме до една много плашеща догадка – че Републиканците мъчно ще могат въобще в миналото от тук насетне да завоюват избори. Просто тъй като тези, които са в този момент на власт, са си подсигурили, че това не може да се случи. А един подобен процес на събитията би означавал, че видимо демократичната система на Съединени американски щати не е нищо повече от затулен тоталитаризъм, чиито политики се диктуват от частни ползи.
Населението на Съединени американски щати е прекомерно гордо да признае, че „ най-великата народна власт в света ” е също толкоз подправена, колкото на всички места другаде и по тази причина отхвърлят да вземат поради към този момент излизащите доказателства, че за втори следващ път изборите бяха „ откраднати ”. Това написа в собствен коментар анализаторът Пол Крейг Робъртс. Според него всички знаци са налице – тъкмо по този начин, както бяха след президентския избор през 2020 година, когато в последния миг Байдън, който се „ влачеше ” до края на акцията, съумя да изпревари Тръмп. Тогава, внезапно и отникъде се появиха над 100 000 гласа в поддръжка на претендента на Демократическата партия и изборите бяха решени.
Колкото и невероятно да наподобява една такава обстановка, и колкото и въздържан да е американецът, остарялото предписание продължава да важи. Поговорката е ясна – fool me once, shame on me, fool me twice – shame on you. С други думи – в случай че веднъж ме излъжеш, засрами се. Ако ме излъжеш два пъти – аз би трябвало да се засрамя. До третия път, най-малко към този момент, не сме стигнали. Но е реалност, че след междинните избори, провели се тъкмо преди седмица, американското население би трябвало да се срами от водачите си.
Феноменът с появяването на десетки и стотици хиляди вотове в поддръжка на един претендент се следи за повторно и то извънредно във връзка с Демократичната партия. Такър Карлсън, в свое предаване неотдавна, изясни единият от методите, по който вотът в щата Аризона е бил „ откраднат ” – от методите на американския хайлайф могат да се учат даже най-изпечените измамници.
Било е уредено машините за гласоподаване да спрат да работят единствено в тези региони, за които се знае, че ще сграбчен Републиканския избор. Тези от гласоподавателите, които не са могли да гласоподават, надлежно получават бюлетина, която би трябвало да пуснат в кутията за броене на по-късен стадий. Едно на ръка, че това води до закъснение на резултатите – нещо по неприятно: след това се оказва, че е станал „ случай ” и всички тези пуснати бюлетини са били смесени с към този момент преброени, и няма по какъв начин да се разграничат едните от другите. Шокиращо, само че... случват се такива неща.
И до момента в който някои биха споделили „ Ами, то постоянно е имало изборна машинация, няма нищо ново ”, то други вярно ще отбележат, че в никакъв случай тя не е била от подобен мащаб. Фалшификациите и машинациите на президентският избор преди 2 години и този за Конгреса в този момент бяха проведени на национално равнище. Отново – някой би показал изненадващата победа на Джорд Буш-младши против Ал Гор, когато вотът бе решен от гласовете във Флорида. Но тогава решението бе взето не от машини за гласоподаване, а от Върховния съд на Съединени американски щати и то след съществени разисквания – развой, който лиши близо месец.
Разликата сред демократите и републиканците е голяма и тя се вижда освен в политиката, само че и в профила на поддръжниците им.
От ляво са масите, които имат вяра в крайните джендър идеологии, в това, че педофилията е обикновено полово желание, че придвижвания като BLM не са расистки, а в противен случай – борят се и то спокойно с расизма (припомняме хилядите потрошени витрини и запалени магазини). Там са и тези, които смятат, че свободата на словото не е свободна, в случай че инакомислещите не се цензурират. Това са хора с идеология, които желаят да трансформират света и наложения в него от хилядолетия ред, налагайки своите изкривени разбирания за него.
В контрастност – от дясно са хората, които знаят, че светът, в който в този момент живеем, не е изключително добър, само че е по-добра опция, на това, което се предлага. И желаят да го запазят. Там са тези, за които е изцяло недопустимо да назовават биологична жена „ мъж ”, единствено тъй като тя е решила по този начин. Абсурдно е за тях хора, които назовават себе си с разнообразни измислени наименования, да ръководят света и да постановат своите разбирания върху другите, задължавайки ги да използват то/техен при обръщения към тях вместо той/негов или тя/неин. За страдание тези персонални местоимения няма по какъв начин да бъдат преведени непосредствено на български, тъй като в нашия език това е немислимо.
Има и различен контрастност сред двете партии – до момента в който Демократическата се бори за идея, колкото и странна и инвазивна да е тя, то Републиканската не планува гражданска война в обществото. В този смисъл оттук нататък ще е доста мъчно за консервативаторите да намерят мястото си във властта. Защото обществото в Съединени американски щати, а и ненапълно към този момент в Европа, е дотам индоктринирано да има вяра, че демократичните правила се показват в гореизброените парадокси, а не в правилата на свободата да избираш кой да те ръководи, че смята всяка рецензия на неестествен наложените правила като „ екстремизъм ”. Този феномен се следи освен в Съединени американски щати, само че и в съвсем всички страни, чиято вътрешна политика се диктува от там. Термини като „ алт-десен ” или „ извънредно десен ”, или даже „ теоритик на конспирациите ” – комфортно въведен след убийството на Джон Ф. Кенеди, с цел да заглуши въпросите по отношение на атентата, се прокрадват към този момент даже и в нашето общество. А прокрадването им е първата стъпка към дискредитирането на опозицията.
Така стигаме до една много плашеща догадка – че Републиканците мъчно ще могат въобще в миналото от тук насетне да завоюват избори. Просто тъй като тези, които са в този момент на власт, са си подсигурили, че това не може да се случи. А един подобен процес на събитията би означавал, че видимо демократичната система на Съединени американски щати не е нищо повече от затулен тоталитаризъм, чиито политики се диктуват от частни ползи.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ