Подкаст: Как един министър въоръжава армията с лоши, но скъпи картечници или защо не работят законите у нас
Стопанската история е като огледало на автомобил за назад виждане - значимо е да поглеждаш към него, с цел да не катастрофираш. Водени от този претекст, Money.bg сътвори първия подкаст за стопанска история на български език - " Пари през вековете ". В него на понятен език и по занимателен метод ще описваме любопитни детайлности от стопанското минало.
Водещи на подкаста са проф. Пенчо Пенчев - началник на катедра " Политическа спестовност " в УНСС и единствен професор по стопанска история в България, и Георги Минев - лекар по икономическа публицистика, учител в катедра " Медии и публични връзки " в УНСС и основен редактор на медийните артикули под марката Money.bg. В бъдещите епизоди в него ще намерят място и други готови специалисти за съответните тематики.
Чуй епизода тук:
В България постоянно важи правилото, че законите са положителни на хартия, само че не и на процедура. А когато става дума за надзор върху обществения финансов запас, историята демонстрира, че колкото и да желаеме да го опазим от обири, толкоз и не съумяваме.
В новия брой на подкаста за стопанска история на Money.bg " Пари през вековете " преглеждаме образци за прескачане на публичния интерес (и настоящото законодателство) за сметка на персоналното облагодетелстване - нещо, което надалеч не се случва единствено през последните 30 години, каквото чувство за демокрацията имаме, а стартира още след Освобождението на България.
" Търновската конституция планува най-малко две или три добре звучащи постановки за надзор върху обществените средства - като да вземем за пример тази, че изпълнителната власт не може да взема безотговорно заеми без позволение на Народното събрание ", споделя проф. Пенчо Пенчев по време на новия епизод.
Той изяснява още, че посредством основополагащия закон се основава и Върховната счете палата у нас, която и досега е главният орган за надзор на обществените средства. " Още в първия си отчет тя разгласява доста образци по какъв начин не би трябвало да се харчат държавни пари и по какъв начин отчетните документи не са добре издържани, проправяйки път за безотговорно харчене ", споделя още проф. Пенчев.
С времето обаче на политическата класа у нас не се харесва самостоятелните отчети на контролиращия орган и неговият началник бива... заменен. Заедно с това по-късно самата Сметна палава бива " удавена " от непотребна работа, тъй че да не може да прави действителните инспекции. " През 1935 година ръководителят й написа отчет до изпълнителната власт с молба да не понижават щата, защото дневно 1 контрольор би трябвало да постави сред 800 и 1000 подписа ". С други думи, никой контрольор няма времето да чете какво подписва.
Как боен министър става лобист на оръжейна компания?
Красноречив образец за погрешно консумиране на обществени средства за персонално облагодетелстване виждаме през 1925 година, когато страната би трябвало да закупи 100 леки картечници и организира нужната социална поръчка. Явяват се 3 компании - датска, британска и немска. Поръчката печели датската компания " Мадсен " (която и до през днешния ден създава оръжие), която от трите предлага артикул с най-ниски механически параметри, само че за сметка на това с най-висока цена.
" Когато се прави проява, персонално министър на войната ген. Иван Вълков заляга и демонстрира опциите на датската картечница ", изяснява проф. Пенчев. Тази проява на благосклонности се трансферира и върху комисията, която прави оценка предложенията. Резултатът: Вълков забогатява очевидно след договорката, след което е освободен от поста и пратен... дипломат в Рим.
Да строим стоманени пътища
Две са министерствата, които разполагат с най-големи бюджети - това на войната и това на строителството. Политическият хайлайф на млада България взема решение да строи железопътна инфраструктура, с цел да ускори икономическото развиване на страната. Уви, железниците се оказват скъпи, вземат се заеми, усилват се налозите, само че... Брутният вътрешен продукт на глава от популацията съвсем не се трансформира. " Железниците може да се окажат едни от най-големите корупционни ями в България ", споделя проф. Пенчо Пенчев.
Той изяснява още, че макар образно евтиното строителство, което излиза и много некачествено, поддръжката се оказва много скъпа. Една много позната и до ден сегашен скица за източване на държавни средства.
Може да се абонирате за подкаста във всички водещи платформи -,, и
Водещи на подкаста са проф. Пенчо Пенчев - началник на катедра " Политическа спестовност " в УНСС и единствен професор по стопанска история в България, и Георги Минев - лекар по икономическа публицистика, учител в катедра " Медии и публични връзки " в УНСС и основен редактор на медийните артикули под марката Money.bg. В бъдещите епизоди в него ще намерят място и други готови специалисти за съответните тематики.
Чуй епизода тук:
В България постоянно важи правилото, че законите са положителни на хартия, само че не и на процедура. А когато става дума за надзор върху обществения финансов запас, историята демонстрира, че колкото и да желаеме да го опазим от обири, толкоз и не съумяваме.
В новия брой на подкаста за стопанска история на Money.bg " Пари през вековете " преглеждаме образци за прескачане на публичния интерес (и настоящото законодателство) за сметка на персоналното облагодетелстване - нещо, което надалеч не се случва единствено през последните 30 години, каквото чувство за демокрацията имаме, а стартира още след Освобождението на България.
" Търновската конституция планува най-малко две или три добре звучащи постановки за надзор върху обществените средства - като да вземем за пример тази, че изпълнителната власт не може да взема безотговорно заеми без позволение на Народното събрание ", споделя проф. Пенчо Пенчев по време на новия епизод.
Той изяснява още, че посредством основополагащия закон се основава и Върховната счете палата у нас, която и досега е главният орган за надзор на обществените средства. " Още в първия си отчет тя разгласява доста образци по какъв начин не би трябвало да се харчат държавни пари и по какъв начин отчетните документи не са добре издържани, проправяйки път за безотговорно харчене ", споделя още проф. Пенчев.
С времето обаче на политическата класа у нас не се харесва самостоятелните отчети на контролиращия орган и неговият началник бива... заменен. Заедно с това по-късно самата Сметна палава бива " удавена " от непотребна работа, тъй че да не може да прави действителните инспекции. " През 1935 година ръководителят й написа отчет до изпълнителната власт с молба да не понижават щата, защото дневно 1 контрольор би трябвало да постави сред 800 и 1000 подписа ". С други думи, никой контрольор няма времето да чете какво подписва.
Как боен министър става лобист на оръжейна компания?
Красноречив образец за погрешно консумиране на обществени средства за персонално облагодетелстване виждаме през 1925 година, когато страната би трябвало да закупи 100 леки картечници и организира нужната социална поръчка. Явяват се 3 компании - датска, британска и немска. Поръчката печели датската компания " Мадсен " (която и до през днешния ден създава оръжие), която от трите предлага артикул с най-ниски механически параметри, само че за сметка на това с най-висока цена.
" Когато се прави проява, персонално министър на войната ген. Иван Вълков заляга и демонстрира опциите на датската картечница ", изяснява проф. Пенчев. Тази проява на благосклонности се трансферира и върху комисията, която прави оценка предложенията. Резултатът: Вълков забогатява очевидно след договорката, след което е освободен от поста и пратен... дипломат в Рим.
Да строим стоманени пътища
Две са министерствата, които разполагат с най-големи бюджети - това на войната и това на строителството. Политическият хайлайф на млада България взема решение да строи железопътна инфраструктура, с цел да ускори икономическото развиване на страната. Уви, железниците се оказват скъпи, вземат се заеми, усилват се налозите, само че... Брутният вътрешен продукт на глава от популацията съвсем не се трансформира. " Железниците може да се окажат едни от най-големите корупционни ями в България ", споделя проф. Пенчо Пенчев.
Той изяснява още, че макар образно евтиното строителство, което излиза и много некачествено, поддръжката се оказва много скъпа. Една много позната и до ден сегашен скица за източване на държавни средства.
Може да се абонирате за подкаста във всички водещи платформи -,, и
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ