Стопанската академия в Свищов е първенец в националния регистър за хабилитираните учени в България
Стопанската академия „Д.А.Ценов“ в Свищов е номер едно в националния указател за хабилитираните учени в България.
„С предстоящи и дълго обсъждани промени, Народното събрание вкара напролет на 2018 година национална система от критерии за признание на университетските длъжности в страната. Въвеждането на минималните национални условия по професионални посоки за придобиване на научните степени и заемане на университетските длъжности наложи условие и за обществено вписване на всички извършени до в този момент процедури, за определяне на тяхното сходство с новите единни държавни условия.
С това се постави на практика завършек на оценената от специалисти и парламентаристи порочна процедура за развиване на университетския състав по признати от обособените Академични препоръки децентрализирани, а тук-там и мощно занижени стандарти.
След публикуването в „ Държавен вестник “ на измененията в Закона за развиване на университетския състав последваха промени и допълнения в Правилника за приложение на този закон. Въвеждането на условие за регистрация на университетския състав в масивите на Националния център за информация и документи (НАЦИД) се оказа обаче, че освен изненада университетските управления, само че и самите хабилитирани лица и изключително тези, които са артикул на децентрализираното академично развиване след закриването на ВАК“, изясняват представители на университетските среди в крайдунавския град.
Прегледът към края на 2018 година в обществено наличния указател на университетския състав на НАЦИД в частта професори и доценти демонстрира, че при условие за регистрация към всичките 71 научни институции и висши учебни заведения в страната с краен период 3 ноември едвам 210 хабилитирани лица в страната подхождат на националната критериална система. Сред тях с 57 сполучливо регистрирани доценти и професори водач е Стопанската академия (27,1% дял за страната), следвана от Военномедицинска академия с 40 хабилитирани лица, Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ със 17 професори и доценти, Националната спортна академия с 12 регистрации на хабилитирани лица, УНСС с единадесет положителни регистрации, Българска академия на науките с 10 и така нататък Четиридесет и пет научни институции и висши учебни заведения нямат към момента нито едно записано хабилитирано лице, съответстващо на националната критериална система.
В обявяваните за национално неприоритетни посоки „ Икономика “ и „ Администрация и ръководство “, където над половините висши учебни заведения имат другояче положителна акредитация от НАОА за водене на специалности и банкет на студенти се оказва, че свищовската академия е с най-изряден и отговарящ на новите националните стандарти научен състав. Делът на СА „ Д. А. Ценов “ е 70,9 % по отношение на всичките 79 национално регистрирани професори и доценти с профил в посочените две професионални посоки. На второ място е УНСС с 10 регистрации на хабилитирани преподаватели (12,7%), следвани от Българска академия на науките с 4 регистрации и ИУ – Варна с едвам трима регистрирани хабилитирани преподаватели.
Над две трети от упълномощените в тези две професионални посоки висши учебни заведения нямат нито един регистриран хабилитиран академик, подобаващ на националните критерии.
В същото време на равнище бюджетно финансиране несъмнено откритият нагоре водач в регистъра на НАЦИД за национално приети професори и доценти по стопанска система и ръководства е на другия полюс като финансови запаси и държавна поръчка за банкет на студенти!? Определено МОН, а и Министерство на финансите са в положение да уточняват своята политика в региона на бюджетната прехрана и държавната поръчка за банкет на студенти и докторанти като се съобразят и с регистъра на НАЦИД за кадровата осигуреност с хабилитирани лица, отговарящи на новите национални стандарти. Този указател демонстрира и къде е най-хубавата и с национално приети стандарти обезпеченост с професори и доценти и към края на 2018 година водачът за страната е Стопанската академия в Свищов.
„С предстоящи и дълго обсъждани промени, Народното събрание вкара напролет на 2018 година национална система от критерии за признание на университетските длъжности в страната. Въвеждането на минималните национални условия по професионални посоки за придобиване на научните степени и заемане на университетските длъжности наложи условие и за обществено вписване на всички извършени до в този момент процедури, за определяне на тяхното сходство с новите единни държавни условия.
С това се постави на практика завършек на оценената от специалисти и парламентаристи порочна процедура за развиване на университетския състав по признати от обособените Академични препоръки децентрализирани, а тук-там и мощно занижени стандарти.
След публикуването в „ Държавен вестник “ на измененията в Закона за развиване на университетския състав последваха промени и допълнения в Правилника за приложение на този закон. Въвеждането на условие за регистрация на университетския състав в масивите на Националния център за информация и документи (НАЦИД) се оказа обаче, че освен изненада университетските управления, само че и самите хабилитирани лица и изключително тези, които са артикул на децентрализираното академично развиване след закриването на ВАК“, изясняват представители на университетските среди в крайдунавския град.
Прегледът към края на 2018 година в обществено наличния указател на университетския състав на НАЦИД в частта професори и доценти демонстрира, че при условие за регистрация към всичките 71 научни институции и висши учебни заведения в страната с краен период 3 ноември едвам 210 хабилитирани лица в страната подхождат на националната критериална система. Сред тях с 57 сполучливо регистрирани доценти и професори водач е Стопанската академия (27,1% дял за страната), следвана от Военномедицинска академия с 40 хабилитирани лица, Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ със 17 професори и доценти, Националната спортна академия с 12 регистрации на хабилитирани лица, УНСС с единадесет положителни регистрации, Българска академия на науките с 10 и така нататък Четиридесет и пет научни институции и висши учебни заведения нямат към момента нито едно записано хабилитирано лице, съответстващо на националната критериална система.
В обявяваните за национално неприоритетни посоки „ Икономика “ и „ Администрация и ръководство “, където над половините висши учебни заведения имат другояче положителна акредитация от НАОА за водене на специалности и банкет на студенти се оказва, че свищовската академия е с най-изряден и отговарящ на новите националните стандарти научен състав. Делът на СА „ Д. А. Ценов “ е 70,9 % по отношение на всичките 79 национално регистрирани професори и доценти с профил в посочените две професионални посоки. На второ място е УНСС с 10 регистрации на хабилитирани преподаватели (12,7%), следвани от Българска академия на науките с 4 регистрации и ИУ – Варна с едвам трима регистрирани хабилитирани преподаватели.
Над две трети от упълномощените в тези две професионални посоки висши учебни заведения нямат нито един регистриран хабилитиран академик, подобаващ на националните критерии.
В същото време на равнище бюджетно финансиране несъмнено откритият нагоре водач в регистъра на НАЦИД за национално приети професори и доценти по стопанска система и ръководства е на другия полюс като финансови запаси и държавна поръчка за банкет на студенти!? Определено МОН, а и Министерство на финансите са в положение да уточняват своята политика в региона на бюджетната прехрана и държавната поръчка за банкет на студенти и докторанти като се съобразят и с регистъра на НАЦИД за кадровата осигуреност с хабилитирани лица, отговарящи на новите национални стандарти. Този указател демонстрира и къде е най-хубавата и с национално приети стандарти обезпеченост с професори и доценти и към края на 2018 година водачът за страната е Стопанската академия в Свищов.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ