Столицата на Казахстан отново ще се казва Астана, Нурсултан просъществува

...
Столицата на Казахстан отново ще се казва Астана, Нурсултан просъществува
Коментари Харесай

Новият Казахстан се избавя от старото

Столицата на Казахстан още веднъж ще се споделя Астана, Нурсултан просъществува единствено три години. Президентът Токаев продължава да възвръща страната, която наследи от Назарбаев, тъй че в нея да остане по-малко от Назарбаев. Изглежда обаче няма спор сред политиците. Казахстан се трансформира по собствен изумителен метод, напомнящ пътя на Китай.

Отмяната на интервенцията за смяна на името и пола на Астана беше препоръчана от депутатската група на “Жан Казахстан ” ( " Нов Казахстан " ). Президентът Касим-Жомарт Токаев се съгласи с предлагането. Сега Народното събрание би трябвало да одобри следващите промени в конституцията.

Това е от формалната страна на нещата. Всъщност самият Токаев самичък размишления. Сам предложи на себе си. И в това време той извърши настояването на народа и формализира придобивките на зимната полуреволюция.

Безполезно е да отхвърляме това, което цялата страна помни, тъй като беше напълно неотдавна - през 2019 година Токаев персонално изложи самодейността за занемаряване на името Астана в интерес на Нурсултан незабавно след първия президент Нурсултан Назарбаев, ненадейно за целия свят, се отхвърли от властта в интерес на Токаев, тогава ръководител на горната камара на Народното събрание.

„ Нов Казахстан “ е мускулите на Токаев в долната камара - Меджлиса. Междуфракционна група се образува незабавно след протестите при започване на годината и стартира юридическото оформяне като нещо особено в края на пролетта. Може би след парламентарните избори тя ще стане новата ръководеща партия или едно от нейните крила.

Формално ръководещата партия се назовава " Аманат " ( " Завет на предците " ). Нейните членове заемат три четвърти от местата на вота през 2021 година, когато партията към момента се наричаше “Нур Отан ” ( “Светлина на отечеството ”) и беше ръководена от Назарбаев. Следващите парламентарни избори са планувани за 2023 година и тогава политическият програмен продукт на Казахстан ще бъде изцяло обновен.

Може да има две партии на власт, получава се красиво: „ Заветът на предците “ е непокътнат, само че самодейността е на младостта, на „ Новия Казахстан “.Тази „ хубост “ подхожда повече на обстановката, в сравнение с общоприетото пояснение, съгласно което тези нови (предсрочни) избори ще бъдат всеобща чистка на казахстанските политици от хора, свързани с някогашния президент, в интерес на тези, които са длъжници на сегашния.

Тоест, най-вероятно ще бъде по този начин, само че от публична позиция не може да се приказва за отделяне на новия Казахстан (с или без кавички) от неговото назарбаевско минало. Строго видяно, официално даже няма мотив за спор сред двамата политици за името на столицата.

Прессекретарят на президента Руслан Желдибай, който изрази единодушието на Токаев за връщането на Астана, по едно и също време акцентира: президентът „ преглежда решаващата роля на Назарбаев в укрепването на актуалната държавност на Казахстан и образуването на столицата като исторически факт “, затова други обекти, кръстени на него, би трябвало да запазят името.

В същото време самият Назарбаев неведнъж моли да не се посочва нищо в негова чест. И Туркменбаши Велики моли. Изтокът е внимателен въпрос.

Инициативата с Нурсултан („ Светлият държател “) в началото беше подложена на критика като просто „ туркменска “, не провокира възторг измежду хората, тъй че отхвърлянето на тригодишното решение е самобитна промяна на неточности. Народът, както се счита в този момент, желае столицата да се споделя Астана, а без президента Токаев народът не е приключен.

В случая това не е подигравка. Казахстан е в развой на равнене на почвата за президента Токаев и в това време извършване на настояванията, под които се събраха големи опозиционни тълпи при започване на 2022 година И тези процеси даже не са паралелни - те съвсем изцяло съответстват.

Скоро след обществения гърмеж тълпите се разделиха на мародери и гражданско общество: последните се прибраха, до момента в който първите останаха на улицата и се почувстваха господари на ситуацията. Само заради тази причина не е належащо да приказваме за стачкуващите като за единна мощ с единни и ясно дефинирани условия.

Обаче беше явно: лозунгът за отстраняването от власт на „ клана “ на първия президент Назарбаев сплоти мнозина тогава – и жители, и нарушители.

Токаев не избяга като Янукович и не „ затегнагайките “ като Лукашенко, а направи това, което ККП направи по времето на Дън Сяопин.

Бунтът беше сподавен, партията прочистена, промените - политически, административни, вътрешнопартийни и най-много стопански - ускорени.

След това сериозността на желанията на президента беше подчертана от въвеждането на силите за сигурност на ОДКБ в страната (между другото, първото в историята на организацията). За благополучие не се наложи да се бият. Всички към този момент бяха разбрали, че шегите и закачките са свършили.

Токаев не разреши на революционната навалица да се трансформира в политически индивид, както нормално се случва в Европа. Но той също не я измами, като натисна лоста на репресията, когато стана по-тихо (това постоянно се случва в Азия). Изискванията на улицата бяха изпълнени, само че Токаев самичък реши по какъв начин и по кое време да ги извърши, като пое замисъла на промените върху себе си и ги реализира като автократичен водач, а не като “алтер-его ” на Назарбаев.

В историята както на Европа, по този начин и на Азия има доста властнически модернизации. Но Токаев откри трети път, както е предписано за страните, които се намират сред Европа и Азия. Той очерта границата на своето ръководство: спечелилият на идващите президентски избори в Казахстан ще бъде определен за седем години, само че това ще може да се направи единствено един път.

Между другото, официално тази конституционна промяна беше препоръчана и от парламентарната група “Нов Казахстан ”, която не счете за належащо да скрие обстоятелството, че това е отменяне на остарелия ред.

Това също има нещо общо с китайския път. Вече не се помни, че Мао и Дън са били политически антагонисти, с всеки от тях Китай е като две разнообразни страни. Но в актуален Китай няма Дън без Мао, както няма надстройка без основа. Те са измежду двамата „ велики водачи “, до момента в който трети до неотдавна нямаше (сега другарят Си претендира за тази роля с всички налични средства).

Мащабът на трансформациите, на които Токаев се е решил, прави неизбежна претенцията му да бъде " вторият популярен " в историята на Казахстан - този, който ще извърши " великите промени ", както преди време другарят Дън.

Преименуването на Нурсултан на Астана е довеждане докрай на политическата част от промените, довършителната работа. Повечето от икономическите занапред тепърва предстоят и Токаев ще има към седем години за тях. Това е хоризонтът на събитията, след който ще стане ясно, че Казахстан е тръгнал по китайския път, трансформирайки се в мощна индустриална и в края на краищата казахстанска мощ.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?

Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР